Проф. Дулева: Високият брой деца със затлъстяване и наднормено тегло е общ проблем в ЕС

Колко сол да има хлябът, за да е здравословен - за този и други показатели за риск в храните се работи на ниво ЕС. Това заяви пред медиите проф. Веселка Дулева, началник отдел „Храни и хранене” в Национален център по обществено здраве и анализи и национален консултант по хранене на МЗ по време на конференцията в рамките на българското Председателство на Съвета на ЕС „Здравословно бъдеще за Европа: здравословно хранене при децата”, предаде репортер на БГНЕС.

От днешната конференция няма да произлезе директива, защото целта не е да създадем законодателен документ, а да се посочат определени области, в които за в бъдеще трябва да се работи, едната от тях е т.нар. реформулиране на храни, каза тя. Тук трябва да се съсредоточи вниманието към хранителни вещества, които представляват риск за здравето на деца и възрастни. Имам предвид високата консумация на захар, сол, на наситени мастни киселини, поясни проф. Дулева.

Днес на конференцията ни участват учени от България и от различни точки на света и ще бъдат оформени определени заключения, съобщи тя. Но крайната цел на Председателството е да се разработи т.нар. Заключение на Съвета- политически документ, в който се посочва какъв е проблемът, какво е направено досега и как с общи усилия да бъдат предприети мерки от всички страни-членки. Документът ще бъде подписан от всички министри на здравеопазването в ЕС и не може да бъде приет, дори ако една членка не е съгласна с негови клаузи.

Има достатъчно регламенти на ЕС, които са заложили достатъчно на брой специфични изисквания към храненето на кърмачета и малки деца. До 3 г. възраст при децата има изисквания и към храни на зърнена основа, към бисквити, макаронени изделия- това са етикетирани храни, на които е посочено съдържанието им и за кого са предназначени.

Днес на конференцията бе казано и се потвърди, че България и другите страни от ЕС имаме наистина общ проблем- високият брой на деца със затлъстяване и наднормено тегло, свързани на по-късен етап с възникване на хронични болести. На второ място- да се намали натискът на маркетинга и рекламата на храни за деца, на трето място- реформулирането на храните и превръщането на здравословния избор в най-лесен, т.е. повишаване на влиянието на храните в здравословния сектор, подчерта проф. Дулева. Работим много активно за създаване на общи правила и изисквания към граничните стойности на някои вещества по групи храни- примерно, колко сол може да има в хляба, за да бъде той здравословен. И друг въпрос- как тези храни да бъдат отличени, така че потребителите лесно да ги разпознават. Вече имаме създаден Съвет по хранене към МЗ, който се председателства от зам. министър и има за цел да въведе тези добри практики в България, поясни проф. Дулева. /БГНЕС