Д-р Форева: Синдромът на професионалното прегаряне е лечим

Синдромът на професионалното прегаряне е лечим. Това каза д-р Гергана Форева, която е председател на Българско Балинт общество. С нея разговаряме и за това какво трябва да направим, ако усетим първите признаци и какви са те, предаде репортер на БГНЕС.

Лекари, журналисти, социални работници, професионалисти от помагащите професии са с най-висок риск от професионално прегаряне, заявяват от Българското Балинт общество (ББО), което посочва, че представя съвременните подходи и добри практики в превенцията на проблема по време на конференция днес и утре в София. Те обясняват, че докато в Германия участието в Балинтова група е задължителен елемент от образованието по медицина, в България тази професионална практика тепърва се развива. Ефектът от участие в Балинтова група е повишаването на чувствителността към начина, по който даден пациент/клиент преживява проблема си. Работата в групата подобрява терапевтичните умения на участниците. Допълнителен ефект за участниците е, че те се самоопознават, без работата в групата по някакъв начин да е конкретно насочена към личността, на който и да е от членовете й.

У нас от години се говори вече за Burnout – синдром на професионално прегаряне /изпепеляване/. Пред БГНЕС д-р Гергана Форева обясни, че симптомите на професионално прегаряне започват, когато започнем да ходим на работа с нежелание, или да се отнасяме към нашите пациенти или клиенти с досада.

”Това са първите признаци, че вече не ни се иска да работим с тях, че вече не сме чувствителни към това, което те ни представят”, обясни специалистът. Трябва да си дадем сметка, да го осъзнаем - това е първата стъпка и затова е добре да има с кого да споделим, с кого да поговорим. „Вече има добри практики в лечебни заведения има психолози, които работят както с пациентите, така и с колективите там. Това е една добра практика, когато има с кого да споделиш и да можеш да си кажеш честно, че вече си уморен, че вече почва да не ти пука”, каза Гергана Форева.

Тя посочва, че синдромът е лечим и разбира се е, че е добре да останем на работа. „Аз често казвам, че по-голяма част от хората, които са избрали тези професии, са ги избрали с наистина дълбока вътрешна мотивация и в този смисъл синдромът не означава, че трябва да си напуснем работата. Можем да влезем в група, можем да споделяме индивидуално с психолог, можем да си намерим добро хоби, но не и да отиваме в другите защити, като това да пием повече, да правим разни други неща. Те също са начин, по който хората се спасяват, но един нездравословен и непродуктивен начин”, обясни тя. /БГНЕС