Първи протести в Турция срещу споразумението с ЕС за бежанците

Бреговата ивица на Дикили е дълга 45 км, охранявана денонощно от полиция и жандармерия, и въпреки това бягствата по море се оказаха възможни
Бреговата ивица на Дикили е дълга 45 км, охранявана денонощно от полиция и жандармерия, и въпреки това бягствата по море се оказаха възможни / БГНЕС

Намерението на властите в Турция да приемат обратно бежанци и да изграждат лагери за тях след споразумението с ЕС бе посрещнато с категорично неодобрение, първият протестен митинг днес се състоя в южния град Измир, предаде кореспондентът на БГНЕС от южната ни съседка.

В района на Дикили е планирано изграждането на голям бежански център. Именно това крайбрежие бе главната отправна точка на сирийските групи към гръцкия остров Лесбос, а в нелегалния трафик по море десетки намериха смъртта си. Там обаче са съсредоточени огромни оранжерии с много работещи в тях, както и комплекси за почивка, а интензивният приток на мигранти особено през последната година изостри търпението на местните. Изграждането на лагера беше само слух през последния месец и бе най-горещо обсъжданата тема, но подготовката за него е вече факт. Окончателното решение обаче предвижда от 4 април Гърция да започне да връща добралите се до островите й хора, поради което Турция започна да планира лагери за настаняването им.

Областният управител на Измир Мустафа Топрак опита да уталожи недоволството на протестиращите с твърдението, че не лагер, а временен център за настаняване на бягащите от вътрешно-държавните конфликти хора ще бъде създаден в района, докато бъдат обработени документите им. Това не успокои местните хора и днес те издигнаха плакати с надписи „Не идвайте“, „“Не мълчете, крещете“, „Утре ще е късно“ и др. Кметът на Дикили Мустафа Тосун /от опозиционната народно-републиканска партия/ заяви от трибуната на митинга, че в туристическия и земеделски район не е желателно да има бежански лагер.

„Но когато казваме това на управляващите, те ни питат имаме ли съвест. А повече от година ние всички помагаме на бежанците с дрехи, транспорт и с цялата си човещина. Никой не ни казва къде точно и колко лагери ще бъдат изградени тук, но е известно, че се предвижда настаняване на 20 000 души, а ние не можем да издържим на това. Това наложи с обединените усилия на гражданските организации, кметовете на населени места, администраторите на електронни сайтове и политическите партии да създадем Платформа за Дикили, единствено управляващата Партия на справедливостта и развитието отказа подкрепа и това е отмъщение заради изборните резултати“, посочи кметът. Той акцентира и на факта, че районът не е подходящ за прием на големи маси бежанци, тъй като не е помислено за бита и образованието на децата, най-близката голяма болница е на 120 км, а местните и без друго са недостатъчни.

Освен това бреговата ивица на Дикили е дълга 45 км, охранявана денонощно от полиция и жандармерия, и въпреки това бягствата по море се оказаха възможни. На втора линия са разположени 265 жилищни кооперации, ползвани предимно през летния сезон.

В регистрите на министерството на туризма Дикили фигурира като район с развиващо се оранжерийно производство и туризъм, а и питейната вода не достига, поради което мястото е крайно неподходящо за бежански лагери, допълни кметът. Протестиращите настояват такива кампуси да бъдат изграждани по сирийската граница и са убедени, че ако все пак в този район се построи такъв, трафикът по море към гръцките острови няма да спре и ще има още много трагедии с мъртви деца. Към първата протестна акция проявиха интерес и екипи журналисти от Китай, Германия, Холандия и Великобритания. Очаква се напрежението да ескалира още по-силно в понеделник, когато е вероятно първите групи от Лесбос да бъдат прехвърлени в курортния град. През последните около 4 г. на територията на Турция са се установили близо 3 млн. бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан, Пакистан, а според правителството похарчените за тях средства са в размер на 10 млрд.долара. /БГНЕС