Скопие: Мигрантите са инструктирани от неправителствени организации за щурма на гръцко-македонската граница

При вчерашния щурм на гръцко-македонската граница мигрантите от лагера в Идомени /Сухово/ бяха насърчавани, манипулирани и организирани от служители на неправителствени организации.

Те раздаваха и листовки с фалшиви информации, в които пишеше, че ако насилствено минат македонската граница мигрантите ще могат без проблеми да продължат пътят си до страните-членки на ЕС. При насилствения опит за нахлуване на наша територия вчера бяха ранени 23-ма служители от силите на реда. Те попречиха на над 3000 мигранти да влязат на наша земя.

Това се казва в официално съобщение на Македонското министерство на външните работи. В документа се подчертава, че вчерашният инцидент много прилича на този от 14-ти март, когато над 2500 души нахлуха на територията на Република Македония.

Според Македонското МВнР благодарение на бързата реакция и пълната координация между силите за сигурност и полицейските служители от няколко държави на ЕС, които са разположени на южната граница, е предотвратен опит за нелегално влизане в страната. В съобщението се подчертава, че при инцидента не е ранен нито един мигрант.

"Използвахме сълзотворен газ, за да разпръснем групата. Не са използвани никакви други средства, включително и физическа сила. В същото време 23-ма служители на реда са ранени. Нанесени са щети и по оградата", пише още в съобщението.

Македонските власти са поискали съдействия от гръцка страна и размяна на информация, за да се предотвратяват подобни насилствени прояви.

Ситуацията на границата напълно е нормализирана около 19.30 часа българско време.

БГНЕС припомня, че през изминалата година Европейският съюз беше поставен пред най-сериозното си изпитание в своята история. То бе свързано с мигрантския наплив, който някои наблюдатели сравниха с Великото преселение на народите. Около 1,5 милиона мигранти навлязоха в Европа през Гърция и Средиземно море. Най-големият поток мина през Гърция, която според доклад на Европейския съюз, е отказала да охранява външните граници на общността.

Мигрантският наплив беше използван от опасни лица, които са воювали за джихадистите от Ислямска държава и други терористични организации. Част от участниците в кървавата баня в Париж от 13 ноември 2015 г., при която загинаха 130 невинни граждани и стотици бяха ранени, са влезли в Европа именно през така наречения Балкански маршрут. Този маршрут се появи заради действията на Гърция, която вместо да спира мигрантите реши да ги прехвърля в съседни страни, на първо място Македония.

Още през септември 2015 г. Унгария на премиерът Виктор Орбан беше първата, която взе мерки за спирането на мигрантския поток. Тя издигна ограда по границата си със Сърбия. Нейната политика беше последвана и от други страни – Австрия, Словения, Хърватия и Македония.

Така в резултат на задружните действия на държавите от Централна Европа и Западните Балкани се стигна до затварянето на Балканския маршрут на македонско-гръцката граница. В нейната охрана наред с македонските служители на реда се включиха полицаи и граничари от Австрия, Словакия, Словения и други страни.

На 7 март 2016 г. на срещата на върха ЕС-Турция официално бе обявено, че Балканският мигрантски маршрут не съществува повече. Въпреки това опасността от мигрантите остава, тъй като на територията на Гърция има десетки хиляди от тях. Много авторитетни западни издания и аналитични центрове, сред които „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и Стратфор, предупредиха, че след затварянето на Балканският маршрут мигрантите могат да потърсят други пътища за влизането в Европа – на първо място през България и Албания, а също така през Средиземно море за Италия. В случай че мигрантите се насочат към България, то те едва ли ще могат да продължат пътя си през Румъния и Сърбия и съществува опасност да останат в България, предупреждават експерти.

На 4 април започна връщането на мигранти от Гърция за Турция. Това беше предвидено от споразумението между ЕС и Турция, постигнато на 7-8 март 2016 г. Турция се задължава да приеме всеки незаконен мигрант, върнат и от Гърция, а в замяна на него ЕС ще приеме по един сирийски бежанец. Също така властите в Анкара ще получат солидна финансова помощ от Брюксел, която само през следващите две-три години ще достигне до почти 6 милиарда евро.

Внимание привлича фактът, че сред първите доставени от гръцките острови в Турция няма сирийци, а само мигранти от Афганистан, Ирак, Иран и Пакистан. След снемането на пръстовите им отпечатъци те веднага биват транспортирани с автобуси до лагера в Къркларели /Лозенград, административен център на провинцията, разположен в западното подножие на Странджа, в близост до границата с България - бел.авт./. /БГНЕС и МИА