Турция - ЕС - удари ли часът за план Б

Занапред става дума за ново споразумение и  за трансакционни отношения със страните-членки на Европейския съюз
Занапред става дума за ново споразумение и за трансакционни отношения със страните-членки на Европейския съюз / БГНЕС

След години трудни преговори Турция и Европейският съюз навлизат във фаза на фокусиране на отношенията върху засилено сътрудничество в определени области, а не към пълноправно присъединяване на Анкара към съюза, пише АФП в свой коментар, цитирайки международни анализатори.

Отношенията между Турция и Европейския съюз достигнаха бездънни дълбини. Процесът на присъединяване навлезе в зимен сън и президентът Реджеп Ердоган предизвика шок като обвини страните членки, сред които Германия, че прибягват до „нацистки практики“.

Турският държавен глава все пак започна новата година с различно настроение, предприемайки в началото на януари много коментирано посещение в Париж, последвано от визита на неговия министър на външните работи в Германия.

Откликвайки, европейските водачи отправиха призив за реализъм - френският президент Мануел Макрон заяви пред своя турски гост на 5 януари, че е време „да се изостави лицемерието“, че преговорите Анкара-ЕС може да постигнат напредък.

И двете страни разбират, че процесът на присъединяване е мъртъв, че няма скоро да напредне, обяснява за АФП Асли Айдинтасбаш, експерт в Европейския съвет по международните отношения.

Занапред става дума за ново споразумение и за трансакционни отношения със страните-членки на Европейския съюз, отбелязва тя, уточнявайки, че това предполага повече двустранни визити и сериозно повишаване на значението на търговията.

И Анкара вижда нещата така и не си прави илюзии относно съживяването на процеса на присъединяване.

Провалилият се пуч от 15 юли 2016 в Турция беляза обрат в отношенията между Анкара и ЕС. Президентът Ердоган обвини европейците, че не са солидарни със страната му, докато Брюксел изрази тревога от мащабите на всеобхватните репресии.

Освен това Ердоган често повтаря, че Турция е „уморена“ да чака в предверието на ЕС.

Анкара, която още от 50-те години даде израз на желанието си да се присъедини към Европейската икономическа общност (станала ЕС през 1993), официално започна преговори с Брюксел за членство през октомври 2005.

Ала много бързо пазарлъците зациклиха, от 35-те тематични преговорни глави на преговорите през 2016 бяха отворени 16.

Трябва да се откажем от лицемерието да смятаме, че е възможен естествен напредък към отваряне на нови глави, заяви Макрон в началото на януари.

Според Марк Пиерини, изследовател в института Карнеги Европа и бивш посланик на ЕС в Турция, „заради направения собствен избор“ /по-специално по въпроса за правовата държава/ Анкара вече не отговаря на критериите, необходими за напредък на преговорите.

По същество свидетели сме на влошаване на отношенията, от два политически съюзника на два партньора, които сътрудничат по определен брой проблеми като антитерористичната борба, търговията и бежанците, отбелязва той.

Изявленията на френския президент показват „промяна на парадигмата“ в отношенията между Анкара и Брюксел, обобщени от „ сътрудничество по общи цели“, смята журналистът от в. „Хюриет“ Седат Ергин.

Наблюдателите редовно цитират въвеждане на по-гъвкави правила за визите и постигане на споразумение за митнически съюз като алтернатива на приемането на Турция в ЕС.

Ала турският министър по европейските въпроси Омер Челик заяви, че Турция не би могла да приеме „привилегировано партньорство“ - което той сравни със „статут втора класа“.

Дебатът се води в момент, когатоТурция преживява деликатна дипломатическа фаза. Отношенията й с нейния традиционен съюзник САЩ са силно обтегнати, а прагматичното сътрудничество с Русия не позволява да се забрави старото съперничество между Анкара и Москва.

Освен това Турция е пряко засегната от прераздаването на картите в Близкия изток, след като на сцената излезе новият престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед бен Салман.

Въпреки напрежението през миналата година ЕС все пак е първият търговски партньор на Анкара, докато Турция е за Европа четвъртия пазар за износа.

Срещата в началото на януари между ръководителите на дипломацията на Германия Зигмар Габриел и на Турция Мевлют Чавушоглу позволи размразяване на отношенията между двете страни, макар върху тях да продължава да тегне съдбата на германски граждани, хвърлени в затвора в Турция.

Турция омеква спрямо Европа, констатира Айдинтасбаш. Ръководителите в Анкара полагат усилия за избягват острия тон, който преобладаваше миналата година. /БГНЕС