Красимир Кумчев : За изчезващите ябълки, излишните субсидии, работещите роми

Беше време, когато всяка ябълка, изядена от московчани, идваше от градините край Пловдив.

Построили сме производствен план по начин, по който да има преливане от една култура в друга по време на беритбата, така че с числения състав, който работи във фирмата, да можем да се справяме в годината. Да няма много пикови моменти, но да няма и моменти, в които да липсва работа и да бъдем принудени да пускаме хората в неплатен отпуск или да ги съкращаваме. Отглеждаме ябълки, череши и сливи, различни зеленчуци. Изкупуваме и видове, които не отглеждаме, от малки частни стопанства наоколо. На практика цялата продукция се реализира, работим с всички големи търговски вериги в България. Известни са моите схващания относно субсидиите от ЕС, аз съм против тях.

Преди десетина година, още преди да станем пълноправен член на ЕС, проучих опита в Италия и, за съжаление, констатирах там неща, които вече са валидни и за България. Застаряващи фермери, силно редуцирано младо поколение, което идва след тях, недостиг на работна ръка- всичко това се отразява на отрасъла като цяло, а начинът, по който се подпомага земеделието в Европа и в частност у нас, не предполага хората, които знаят и могат, да получават повече, да инвестират в иновации и в нови технологии, изобщо да развиват стопанствата си- точно обратното. Хора, знаещи и можещи, получават толкова субсидии, колкото хора, които са в занаята само защото има субсидии. Това ги демотивира и една част от тях поема през Терминал 2. Ето, в момента, буквално преди седмица бяха проблемите с градушките, над 160 000 дка поразени в страната и някакво обещание, че до края на годината правителството, виждате ли, ще компенсира пострадалите. Това има пожелателен характер, даже и да се даде нещо, то няма да е адекватно на загубите, които са претърпели хората и то не на очакваните приходи, а най- много да се компенсират разходите, които са направени за тези култури. Смешно беше да чуя, че в град Левски, където беше потрошена буквално 200 дка оранжерия, ракетната площадка е била на няколко десетки метра от обекта..Смешно е, тъжно е, а според мен начинът, по който е формулирана общата селскостопанска политика и в частност прилагането и в България, е абсолютно сбъркана не от вчера, не от днес. Аз имам разработена методика, която може да регулира по перфектен начин процеса така, че всички земеделски стопани да получават справедливо субсидиране за това, което вършат. За съжаление, нито една от държавните структури, нито пък от асоциациите не проявяват интерес, което означава две неща- или че не ги е еня за отрасъла, или не искат да се приложи една такава методика, защото при нея кражбата е почти изключена. Практиката досега показва с примерите за калифорнийските червеи, с тиквите, с червеногушите патки, какво ли още не, че винаги се търсят схеми, в които да бъдат източени едни пари. По какъв друг начин човек може да нарече това- да сложиш на едно ниво субсидиране на тиквата заедно с пипера и доматите... Нито имаме износ, нито внос на тикви, имаме едно традиционно производство, което задоволява пазара и изведнъж се оказва, че миналата година, 2016-та, са произведени 120 пъти повече тикви отколкото нормалното.

А би било добре, ако имаше година, в която да е бил произведен 120 пъти повече пипер - той има експортна насоченост, има пазар във всяко състояние - прясно, обработено, замразено. Но ето, факт е, че не се пипа там, където трябва - и това е или заради незнание или заради умишлено правене на схеми, в които да се източват европари. Не само е възможно, но е и задължително българското селско стопанство да се върне в оптимален вариант спрямо климатичните условия и особеностите на почвата.

Аз твърдя, че на 6 000 кв. км, колкото е територията на Пловдивска област, климатичните и почвените дадености нямат аналог в света.

Дотук в тази област са били отглеждани 138 култури, което означава, че капацитетът е още по-голям. В момента те са 70, наполовина. Едва ли има кътче в света, където на толкова малка територия има подобен потенциал - плодородна почва, слънце, вода. А в момента на тази златна земя се строят индустриални зони, налива се бетон, но това е въпрос на политика. Аз смятам, че ако приложим моята методика - това е вариант 1, можем да променим нещата. Вариант 2 е изобщо да се спрат субсидиите.  Ама никъде да ги няма, в цяла Европа. Тогава България по естествен начин ще стане не просто балканският, а европейският лидер по производство на храни. Защото нещата са много прости. За да има добро земеделие, са необходими три неща - плодородна почва, слънце и вода. Съчетанието на тия трите фактора в България и специално в Пловдивска област е най-доброто, което може да съществува. Технологии можеш да купиш, машини можеш да доставиш от Щатите или от Германия, от Холандия, откъдето си поискаш. Само че няма как холандецът да вземе тези дадености, които ние имаме и да ги закара в Холандия.  Ако всички хора, които се занимават с производство на храни, бъдат поставени в еднаква среда, това ще стане ясно веднага. Но аз не виждам български политик, който би могъл да застане зад това. Все твърдят, ама парите от Европа не стигат. Ето моето предложение, то е много просто - ами спрете ги. Ама навсякъде! Тогава, изчислил съм, че цената на храните ще се вдигне с 25-30%, но всичко отива на едно място. И там, където могат да се отглеждат 140 вида култури, да се отглеждат. Ако тук имахме нефт, щяхме да добиваме нефт. Но няма. Имаме земя. Така че това е логиката.

С личния си опит доказвам, че когато човек обича това, което прави, когато го превърне в свое хоби, общо взето и без някой да му помага, дори обратното - някой да опитва да му пречи, пак ще успее. Радвам се, че в последните 15-18 години успях да мотивирам и двамата си сина да се занимават със земеделие, да завършат висше агрономическо образование и от две години всъщност те управляват стопанството. Тоест постигнах оная приемственост,  която е особено важна в земеделието и по- специално в трайните насаждения. Ако ги нямаше тях, какъв смисъл има да разширявам на годините, на които съм...

Работниците ми са сто процента роми от село Трилистник, където са градините и от съседното село Рогош. Постоянните са 17-18, в пикови моменти стигат до 50. Работят като пчелички. Научиха се да спазват критериите, които налагат големите търговски вериги за предлагането на стоката, няма текучество. Ако някой не се задържи, то е по-скоро изключение. Повечето работят от съвсем млади и изградиха добри трудови навици, най- опитните от тях в последните години си построиха нови къщи или ремонтираха старите, личи си, че са доволни. В нашата фирма се плаща за труда достойно. А когато няколко души от едно семейство работят тук, както се случва, стигат до отлични месечни доходи. Редовната работа, доброто заплащане, доброто отношение ги прави съвсем различни- те вече се и държат по друг начин, отглеждат децата си другояче, настояват те да учат, обличат ги добре. Най-добрата ми работничка е Анета, но и викаме Пепеляшка. Започна на 12, вече има дете в трети клас, което учи английски и скоро ми каза- ако не бях дошла да работя тук, кой знае какво щеше да излезе от мен...

Но какво ни пречи? Не сме равнопоставени с останалите в конкурентна среда на терена на земеделието. Да вземем за пример полският ми колега, който произвежда ябълки. Официално излязоха данни, че той получава 30 евроцента субсидия от ЕС и още 30 евроцента национално доплащане, или 1.20 лв., срещу които аз получавам 3 стотинки. Как да бъдем конкурентноспособни? Аз имам самочувствието, че съм един от добрите овощари на държавата и какво от това?! Може ли някой за една година да получи субсидия, която аз ще получа общо за следващите 30 години и да му бъда конкурентен на пазара? Просто няма как да се случи.

Моята прогноза специално за ябълките е много лоша. Познавам колеги, които започнаха да изкореняват. В нашето стопанство спираме да инвестираме в създаването на нови ябълкови насаждения, защото това е самоубийство.

И според мен до десетина години ябълковото производство в България ще бъде изчезващ вид. Ще ядем полски ябълки и това е.

За зеленчуците това не важи, защото те са едногодишни култури и ако имаш, опит, ще се справиш с пазара, но трайните овощни насаждения искат 3-4 години ежедневни грижи, докато започнат да дават плодове. Не е като да оставиш стока в склад и след пет години да е същата. Нещата могат да се променят за седмица, за месец. Много колеги, които имат достатъчно финансиране за създаване на масиви, за мрежи против градушки, за капково напояване, не успяват да намерят специалисти, които да полагат тези ежедневни грижи и от това си патят. Не е като да засадиш едни дървета и след 3-4 години да береш плодове. /БГНЕС

----------------

Красимир Кумчев, аграрен консултант и фермер, производител. Овощните му градини заемат 500 дка, зеленчуците - още 200.