Георги Харизанов: Искам регламентът GDPR да не скрива имената на арестуваните за корупция

Не може някой да използва GDPR като претекст, зад който да скрие личността на хора, уличени в корупционни престъпления, да се скрие, че министър е бил проверяван за корупция.

Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Георги Харизанов, директор на Института за дясна политика.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него:

БГНЕС: Какво представлява новият регламент на Европейския съюз за защита на личните данни (GDPR)?

Георги Харизанов: Целта на GDPR e първо защита на данните с оглед на тяхното съхранение. През последните години станахме свидетели на няколко големи проблема с изтекли лични данни от сървъри на големи компании, някои от тях бяха умишлено хакнати, имаше и пробив в данните на компании за разплащане. Имаше няколко политически скандала, отново свързани с нерегламентиран, непубличен и неизяснен достъп до лични данни на потребителите.

GDPR e изключително тежък документ, който е ненужно бюрократичен и ще създаде огромни разходи за европейските компании. На първо време изчисленията, които видях са, че той ще струва на европейските компании над 200 милиарда евро. От такъв регламент, обаче, имаше нужда. Преведено на разговорен език – всички знаем как щели и нещели хора, назначени по неясни критерии в охранителни фирми ни искат лични карти и ни записват ЕГН. После сме изключително изненадани да си видим ЕГН-то в някоя подписка на политическа партия. И когато се чудим как са се сдобили предизборните щабове – ами, ето така.

Така, че защитата на личните данни е важно, но не съм сигурен, че европейският регламент трябваше да е толкова тежък и бюрократичен. Мисля си, че въпрос на време е бизнесът и администрацията да се нагодят към него.

БГНЕС: Кой и как ще следи за нарушения на регламента?

Георги Харизанов: Всеки, който борави с лични данни – независимо дали на партньори, служители или контрагенти, ще трябва да отговаря на много по-високи изисквания като защитен софтуер, помещения или каси. Отговорността е изцяло на фирмите. Всичките промени предстои да залегнат в националното законодателство, както и кой ще бъде регулаторът дали правилно се съхраняват данните. Тепърва трябва да се реши дали Комисията за защита на личните данни, или още кой ще следи за тези регламенти, защото санкциите са свирепи, нужен е гратисен период не само на администрацията, фирмите, но и за медиите. Впрочем, този период вече тече, тъй като европейският регламент влезе в сила на 25 май.

БГНЕС: Защо институции, бизнес и медии се оказаха неподготвени?

Георги Харизанов: Всички се оказаха неподготвени, защото европейската директива не беше подробно разяснена. Това от една страна дава шанс на откровени измамници да ходят и да консултират фирми по GDPR. От друга страна – леко по-леко започват да се появяват абсурди като например съобщения от съд или прокуратура, че е арестувано лицето Х за престъплението Y, в съучастие с лицето Z. Ние с вас като медии няма какво да разберем от това съобщение. Пресцентровете на съд и прокуратура се позовават на регламента и ни ограничават от информацията. Имената на публични личности да е ясно, че не са лични данни, но това трябва да бъде ясно разписано в българското законодателство.

Не може някой да използва GDPR като претекст, зад който да скрие личността на хора, уличени в корупционни престъпления, да се скрие, че министър е бил проверяван за корупция. Това не трябва да бъде практика и не е целта на регламента.

БГНЕС: Как трябва да действат медиите, за да не се окажат нарушители?

Георги Харизанов: Медиите сме и бизнес, трябва да настояваме администрацията да разбере, че публичните личности не се ползват под зашитата на европейския регламент в частта, която касае техните имена и длъжности. Не желая да зная например ЕГН на шефа на благоевградския КАТ, нито адреса му, нито номера на личната карта. Но когато е арестуван за корупция и в кабинета му е намерена огромна сума пари и по този сигнал е работено година преди това, не мисля, че името му е тайна и да получа прессъобщение с инициали.

БГНЕС: Говори се за буферен период, докато влезе GDPR в законодателството, че е необходима кампания, как да работят медиите – не са ли уязвими?

Георги Харизанов: След като периодът е буферен, трябва да настояваме да получаваме информацията както досега. Междувременно, с промените в регламента е хубаво да се изчистят и някои проблеми в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Преди година и нещо имаше абсурден случай – във верига магазини имаше съмнения за заразена партида храна, при което в новините не се назовава нейното име. Нали се сещате каква истерия предизвика това в обществото и когато решим да се самоцензурираме съгласно ЗРТ, а там няма такива разпоредби, че телевизията не трябва да обявява името на компанията, хората казват: кажете името да не пазаруваме от там. Мисля, че се престараваме и този регламент, както и ЗРТ няма да ни пречат да си вършим работата.

Разговорът за българските медии ще става все по-сложен по линия на това, че все по-голям процент от приходите от рекламните бюджети ще отиват директно в САЩ, включително и тези от България през глобалните платформи. Ако разговорът за оцеляването на българските медии не бъде проведен по-бързо, и то по отношение на регулации, с които всяка глобална компания, която иска да участва на българският пазар трябва да се съобразява, то има риск голям да започнем скоро да си говорим не само за българските вестници в минало време, а и за български електронни медии.

БГНЕС: Кога очаквате GDPR да влезе в българското законодателство?

Георги Харизанов: С оглед на календара на парламента, мисля, че българските разпоредби, касаещи тази директива, ще влязат в дневния ред на есен и се надявам тук да не тръгнем да се престараваме и да станат, особено частни компании предмет на санкции.

БГНЕС: Можем ли да говорим, че след избирането на Доналд Тръмп за президент, ЕС е под своеобразен натиск от страна на САЩ?

Георги Харизанов: Не е само това и то не започва само с ерата Тръмп. Тя ще остане в историята като период, в който в САЩ текат и ще продължават да текат изключително интензивни промени. Те се харесват много на американското общество, успешни са за икономиката, числата и борсовите индекси са показателни. Тези промени внасят тежест в отношението между САЩ и останалия свят. Само че, говорейки си за медии, европейските медии са в тежък натиск от страна на американските глобални компании от много години. Споровете между ЕК и Гугъл, изслушването на основателя на Фейсбук Марк Зукърбърг в Европейския парламент са малка част от всички драми, и то само видимата, които причиняват глобалните американски гиганти на европейските медии.

Миналата година е първата, в която приходите от дигитална реклама надвишават приходите от телевизионна реклама, тази тенденция ще се задълбочи – над 80% от приходите от реклама отиват в две американски платформи – Фейсбук и Ю Туб. Това създава огромен финансов натиск върху европейските медии. Мисля, че е твърде късно да се реагира на пазарен принцип, има нужда от повече регулации, има нужда от това глобалните компании да работят на местните пазари, съобразявайки се с местните реалности и това е процес, който далеч не се изчерпва само в мандата на Тръмп. Да, неговата политика е изключително остра, да - той заплаши немски компании със санкции заради „Северен поток 2“, свободен е да го направи. Създава се усещане, че външната политика на САЩ, като че ли бута Европа към Русия и Иран, което е проблем, но в крайна сметка президентът Тръмп е избран с определен набор от обещания, касаещи само и единствено Америка и някои са изненадани, аз не – той устойчиво върви по пътя на спазване на своите предизборни обещания. Това е неговата политика и това ще бъде неговата политика в следващите години.

Икономическият натиск върху Европа е факт, но той е факт много отпреди ерата Тръмп. Хубаво е, че САЩ имат начело остър лидер, който ясно артикулира този натиск, защото може би най-накрая европейските чиновници несъществуващото, меко, безволево европейско лидерство ще се стегне, ще се усети, че поставен под изключително сериозен натиск и ще реагира като постави европейските интереси на масата. Така че, по-добре да имаш агресивен, протекционистки лидер като Тръмп, отколкото - поп звезда като Обама, който създава симпатии, харесва се на всички, но в същото време американската експанзия продължаваше още от тогава и по отношение на медии, и по отношение на глобални компании, и по отношение на пазари, така че време е Европа да реши своите проблеми и Америка ще се държи така, както се държи в момента. Това е тяхно право! /БГНЕС