Денят на слепите кошничари

Ако днес кошничарството е препитание на няколко катуна или хоби, то през 1956-та е било занаят, необходим за икономиката - на пазара са се търсели плетени дамаджани, големи бутилки.

Точно с тоя занаят са започнали и първите работници тогава в ПП „Успех” в Пловдив- едно от първите и най- големи у нас предприятия за хора с физически увреждания, предаде кореспондентът на БГНЕС в Пловдив.

Еленко Милицин е сред първите трима в бригадата на слепите кошничари. Днес в Пловдив се събраха около двайсетина от хората, които помнят първите стъпки.

„Беше трудно начало- разказва Еленко Милицин. Той е сляп по рождение, но работата тогава му дава възможност да изживее един достоен живот, да създаде семейство и сега на тия години да казва, че ако не е щастлив, поне е доволен от преживяното.

В най- силните си години ПП „Успех” имаше голяма производствена база близо до построения за целта Комплекс за слепите- жилища в обособен район с детска градина и парк. Над 600 незрящи са работили само в Пловдив. Те са идвали от цялата страна, защото условията тук са добри. Днес в комплекса за слепите все така живеят хора, които не виждат, но те разчитат единствено на пенсиите си по болест. „ Работехме много- разказва Еленко Милицин- ако си добър и си правиш нормата, че и отгоре, заплатата ти беше по- висока от средната в страната.”

Слепите кошничари се събират всяка година в навечерието на Цветница, която признават за свой професионален празник. Съюзът на слепите у нас е основан преди 95 години, а социалното предприятие, което отдавна отиде в историята, днес би навършило 60 години. В цялата страна в момента работят единствено стотина души с липсващо или силно нарушено зрение. Всички останали са принудени да оцеляват благодарение на семействата си и недостатъчните пенсии. В сградата на ПП „Успех” се помещават няколко малки фирми, част от помещенията пустеят, а в Парламента тепърва се кове закон за социалното предприемачество. /БГНЕС