Петър Попзлатев е режисьор, сценарист и продуцент. Завършва “Френска цивилизация” в Сорбоната и кинорежисура в института “Луи Люмиер” / БГНЕС
Със сваляне на снимката на Тодор Живков на 10.11.1989 г. започва филмът на режисьора Петър Попзлатев „Времето е наше“. Тази дата остава преломна в историята ни , защото след нея се преобръщат милиони съдби и се сменя политическият режим. Следват напрегнати минути, в които психологическата драма и политическия трилър с криминално звучене ще прикове вниманието на зрителите.
С тази лента ще се открие тазгодишното издание на „Киномания“ на 15 ноември. Дни преди премиерата на филма, екип на БГНЕС се срещна с Попзлатев, който повдигна завесата около продукцията му, посветена на годините на прехода. Повествованието е изградено по мотиви от романа „Разруха“ на Владимир Зарев и два разказа на Димитър Шумналиев.
„Владо Зарев е първият автор, който създава изключителният и точен образ на нашето време, това е образът на човека, който тръгва от Държавна сигурност, за да се превърне в крупен бизнесмен. Филмът е един опит да се разкаже какво се случи с всички нас в тази промяна. А тази промяна е от обществен порядък - едно общество се превръща в друго, един начин на живот се превръща в изучаване на нов начин на живот за всичките хора от т. нар. средно поколение, към което принадлежа“, заяви режисьорът.
Той добави, че в романа на Зарев се обръща голямо внимание на мутренските времена, но тъй като темата вече е твърде преекспонирана, той е съкратил тази част и затова предупреди зрителите да не очакват филма „Времето е наше“ да е изцяло филмираният вариант на „Разруха“ на Зарев.
„В качеството си на режисьор от дебютния си филм, аз участвам и като сценарист. На ниво режисьорска книга аз редуцирах нещата във филма „Времето е наше“ нещата до конкретната конфликтност - взаимоотношенията между офицера Тилев и писателя Сестримски“, разкри Попзлатев, но запази в тайна какъв точно е този конфликт.
Режисьорът, сценаристът и продуцентът разкри, че във филма главната роля е поверена на Руши Видинлиев, който се превъплъщава в милиционера-бизнесмен Тилев, както че и три роли са с двойни образи.
„Във филма има три двойни образа. Единият образ е на Елена Телбис, която играе ролята на Невена. Освен заварена дъщеря на Тилев, в един момент тя се осъзнава като съвестта на писателя отсреща и го повежда към признание.
Вторият такъв образ е този на съпругата на Тилев. Тук въпросът е дали това е съпругата му или негова любовница, която замества съпругата му?
Третият ключов образ е на бащата на писателя, който във филма се изпълнява от Ицхак Финци. Във филма той е бивш офицер, който е трябвало да се прикрива по времето на т.нар. „зряло социалистическо общество“. По един много труден начин ще разберем, че той е бащата на писателя Сестримски“, заяви Попзлатев. Той акцентира и на факта, че финансирането на лентата е само с български средства и нейното разпространение с 40 копия ще започне през 2019 г.
„Този филм е толкова български, че за да съхраня правото си да не навлиза във влиянието на небългарски продуценти и копродуценти го изработих само с финансов ресурс от България. Това е изключително важно като независимост, защото проблемите му касаят България. Той е подпомогнат от Агенция „Национален филмов център“ и 20% мое лично участие“, уточни продуцентът му.
Попзлатев разказа, че е имал средства за 6 снимачни седмици, но се е наложило да се снима още една седмица, която той изцяло финансирал.
На въпрос на БГНЕС дали „Времето е наше“, той каза, че с този въпрос може да се обърнем към зрителите след прожекцията на лентата.
„Времето е наше“ или „Времето е тяхно“ е отговор, който зрителят сам ще даде когато види филма. Аз съм научен да оставям на зрителя да декодира заглавието като го правя съпричастен и съавтор на съпреживяното. За мен е важно да направя филм, който да е близък на зрителите, в който те да се идентифицират чрез един или друг герой като възможност, т.е. да прочетат филма и да се идентифицират с това време. Ако зрителите се идентифицират с това време значи времето наистина е било наше“, обясни Попзлатев.
Краят на филма идва със смъртта на героите, но в кой момент от прехода се случва това и успяват ли Тилев, Сестримски и Елена да открият истината заради, която се връщат в миналото, ще стане ясно на 15 ноември в зала 1 на НДК.
-------------
Петър Попзлатев е режисьор, сценарист и продуцент. Завършва “Френска цивилизация” в Сорбоната и кинорежисура в института “Луи Люмиер” в Париж. Дебютира с “Труден избор” (док.). Първият му игрален филм “Аз, Графинята” (1989), първоначално цензуриран, впоследствие печели наградата за пълнометражен дебют в Торино, 1989; на ФИПРЕСИ (1989) и др. Следват “Нещо във въздуха” , “И Господ слезе да ни види”, “Аз съм ти”. /БГНЕС