Млади учени с 6 монографии за културната памет и наследство

Шестима български докторанти издадоха монографии, по които са работили през последните години по европейския проект “Стимулиране развитието на научния потенциал в изследванията на културната памет, културното наследство и идентичности”, предаде репортер на БГНЕС.

Целта на проекта е да предложи качествено обучение и да стимулира изследователската работа на младите учени. В рамките на проекта са издаден и шест монографии, които представляват разширени дисертационни трудове на млади докторанти. Издаден е и сборникът "Изследвания на културната памет, културното наследство и идентичности” от Анна Лулева и Иванка Петрова, който ще бъде преведен и на английски език.

В проекта участват учени от Кирило-Методиевския научен център при БАН, Софийски университет “Св. Кл. Охридски” и Югозападния университет “Неофит Рилски”. В проекта са включени 24 докторанти и млади учени, които са участвали в 12 курса лекции и два летни семинара във Варна през 2014 г. и в Копривщица през 2015 г. Това е един двугодишен проект, който беше финансиран от ОП “Развитие на човешките ресурси”. Проектът цели повишаване на качеството на научния потенциал в БАН, по специално в Института по етнология и фолклористика.

При изпълнението на проекта е имало няколко вида дейности, които са насочени към това младите хора да напреднат в своята работа и да задълбочат познанията си и да дадат по-добър научен продукт.

“Това са докторанти от БАН. Включили са се по свое желание. Критериите са компетентност по чужди езици и съвпадение на техните интереси с тематиката на проекта”, заяви Иванка Петрова.

Тя подчерта, че в рамките на проекта е била закупена много научна литература, която обикновено е трудно да се достави. Освен това младите учени са имали и възможност да участват в международни конференции, нещо, за което също се намират трудно финанси, обясни Петрова. “Затова те бяха мотивирани да участват и съответно да бъдат финансирани изданията им”, допълни тя.

“Мога да кажа, че ние изпълнихме това, което бяхме предвидили като работа, дори го преизпълнихме. Вместо шест имаме осем реализирани книги. Това са шест дисертации, шест книги на наши млади колеги”, отбеляза Петрова.

“Всяко едно общество има култура на памет и ние пазим нашата памет, но имаме и своя травматична памет, при което някои събития се изтласкват назад в паметта на хората, но както всяко общество имаме и ние памет за нашето минало, култура, традиции. Това разказа гл. ас. д-р Ивайло Марков от ИЕФЕМ при БАН, автор на монографията “Миграции и социокултурна динамика: албанците от Република Македония”.

С албанци не бях работил до момента и беше предизвикателство от гледна точка на език, на комуникация с тях, на установяване на първоначалния контакт с респондентите. Общо взето мисля, че книгата се получи интересна и добра”, разказа Марков.

В книгата е проследен в исторически план миграцията на албанците. За да може да разберем съвременните процеси трябва да имаме някаква представа за миналото в това отношение. Традиционното гурбетчийство, което е разпространено на Балканите сред всички общности е било разпространено и сред албанското население, но акцентът на изследването са техните емиграции, които започват от края на 60-те години на ХХ в. в рамките на бивша Югославия, когато и македонци, и албанци имат възможност да пътуват.

Процентът на албанците от населението обаче по това време е по-висок. Проследявам и влиянието, което има върху родните места на емигрантите, т.е. как се променя архитектурно, селището, от което идват те, също семейните структури как се променят и изобщо цялостното светоусещане на хората как се изменя”, обясни авторът на монографията.

За култа на светците безсребреници в България е изследвала в монографията си Яна Гегова. Тя е акцентирала не само върху култа към тези светци, но и техните образи и вярванията, свързани с тях, както и ритуалните практики.

Фокусът на книгата е насочен главно към светите безсребреници Пантелеймон и св. св. Козма и Дамян, тъй като те са най-почитани в България и техният култ е най-силен. В книгата се разглежда самото зараждане на култа още в ранна Византия, още през IV век до наши дни, техните изображения във византийското изкуство, както и в българското изкуство в съвремието до наши дни. Разглеждат се и култовите обекти в страната, посветени на светци - лечители, както и вярванията и ритуалните практики, свързани с тяхното почитане.

В книгата си Яна Гергова разглежда култа през всички гледни точки, защото смята, че той е едно цяло - съвкупност от изображенията, вярванията и ритуалните практики. /БГНЕС