Акад. Георги Марков за новата си книга „Българското крушение 1913 ”: Искахме си Охридското езеро, а загубихме Бяло море

Трябва да имаме разумна, дългосрочна стратегия, защото по онова време си искахме Охридското езеро, а загубихме Бяло море.

Това заяви тази вечер големият наш историк акад. Георги Марков пред БГНЕС преди премиерата на новата си книга "Българското крушение 1913", представена от издателство „Захарий Стоянов”, която се състоя в големия салон на БАН. Сред присъстващите бяха академици, професори, учени и поклонници на научното дело на историка.

„Втората балканска (Междусъюзническата) война бе кръвопролитна и напрегната, твърде кратка като календарно време и изключително наситена със събития като историческо време. Достатъчно е да споменем, че за един месец загинаха 20 606 български войници, подофицери и офицери, а 50 303 бяха ранени. Жертвите на населението са още по-големи. България понесе жестоки удари от всички страни, а я нарочиха за „непоправима агресорка", пише авторът.

Това е война , която предопределя съдбата на поколения наред, заяви акад.Марков. Днес всеки гражданин на България има бежански корени. Дедите ни са от Добруджа, от Поморавието, от Вардарска Македония, от Беломорска Македония, от Източна Тракия… Това е една много тежка историческа материя и успях да изтегля дори от злото поуките, защото ние отбелязваме Първата балканска война , която е печеливша, но Втората е не само загубена война , а национално крушение. Но и там има поуки, най-вече за онези, които управляват държавата: трябва да има разумна, дългосрочна стратегия. Не да се настоява всичко или нищо, сега или никога, както са казали цар Фердинанд и някои генерали около него и са дали повод на една коалиция от пет балкански държави да нападне България и да прекърши нейното национално обединение, а да се изчака, коментира историкът. Но…тогава надделяват чувствата. Говоря и за общественото настроение, и за вестниците тогава. Но тези, които са ръководили държавата не би трябвало да се поддават на тези емоции, а да бъдат разумни и да мислят в перспектива кога една война може да бъде спечелена и кога- предварително загубена, констатира акад. Марков.

И в днешния ден има моменти, в които желаното се взема за действително и когато се разчита на някой съюзник, което е сателитния синдром, коментира той. Не бива да залагаме само на една велика сила, тъй като и те са преходни, не са всемогъщи, подчерта историкът.

За съжаление, моите книги са твърде дебели, има някои политици, които ги четат, но мнозинството казват: ние правим история и нямаме време. А аз отговарям: нито с вас е почнала историята, нито с вас ще свърши. Затова моят призив е- нека да четат и дебели книги, тъй като те са поучителни. И да разберат, че те не са първите, които управляват България. Трябва да имат чувство за историзъм, заключи акад. Георги Марков.

Директорът на издателство "Захарий Стоянов" Иван Гранитски в своето слово нарече акад. Марков велик човек заради уникалния му талант и работоспособност, който за 6 години успя да издаде 6 книги, посветени на войните на България през 20-и век. А за „Българското крушение 1913 ” заяви, че това е най-трагичната книга от най-трагичния ни исторически период за най-трагичната ни война. Похвални думи за автора каза и неговият наставник в историческата наука акад.Константин Косев, който нарече акад. Марков крупен учен , който добросъвестно и точно предава и анализира историческите факти.

Приветствия до автора за новият му труд поднесоха с присъствие и писмени приветствия кметовете на София, Сопот, Стара Загора, Бургас , Шумен и др. /БГНЕС