Елена Илиева: Битката на Германия тепърва започва

Германският канцлер Ангела Меркел успя да си осигури четвърти мандат начело на страната след вчерашните парламентарни избори, но в лагера на консерваторите няма повод за празненства. С един от най-ниските си резултати на избори (малко над 33%) от близо 70 години насам Християндемократическият съюз (ХДС) и неговият баварски партньор Християнсоциалния съюз (ХСС) губят значителен брой мандати в новия парламент.

Това обаче далеч няма да е най-сериозният проблем на консерваторите, които ще трябва да се нагаждат към реалността на един коренно различен Бундестаг. С влизането на популистката крайнодясна „Алтернатива за Германия“ страната показа, че не е останала пощадена от политическите трусове, които преминават през демокрациите на Запад, от желанието на избирателите за промяна и отдръпване от статуквото.

Макар консерваторите и Социалдемократическата партия (ГСДП), които управляваха два пъти в коалиция (2005-2009 и 2013-2017), да завършиха на първите две места, техните сегашни резултати са значително по-ниски (ГСДП получи малко над 20%).

Досегашните коалиционни партньори загубиха общо почти 14% от гласовете си. Малко повече от това, което спечели „Алтернатива за Германия“ (12,6%). Това обаче може да се окаже, че няма да е най-голямото постижение на популистката партия, тъй като не е изключено тя да стане най-напористата опозиционна сила в Бундестага. Както каза политикът Волфаганг Кубики от СвДП „АГ е като камък в обувката“. Това няма да е далеч от истината за новата власт, тъй като в краткия си четиригодишен живот партията неведнъж е показвала, че не е лесен събеседник.

На Меркел и блока ХДС/ХСС им предстои да водят коалиционни преговори, но възможностите не са много. Социалдемократите вече обявиха, че минават в опозиция и така, като единствена възможност се очертава т. нар. коалиция „Ямайка“ – ХДС/ХСС, Зелените и завърналата се в парламента Свободна демократична партия (СвДП).

Заедно те ще трябва да се справят с новозаформилата се опозиция. Ако досега консерваторите успяваха да си осигурят спокойствие с участието на ГСДП в управлението, то това вече няма да е така. Въпреки новите си партньори от СвДП, тази сутрин Меркел се събуди с един коренно нов и далеч по-враждебен Бундестаг и с две чисто нови опозиционни партии в него в лицето на АГ и ГСДП.

Това е и едно от нещата, за които трябва да внимава Меркел в новия си четиригодишен мандат. Макар и тя да успя да задържи на своя страна избирателите с обещания за сигурност и добър живот, условията на новия й мандат ще бъдат доста по-трудни.

Досега канцлерът успешно показваше, че може да се приспособява към различните политически реалности, но ще трябва да положи извънредни усилия в тази посока. Следващите четири години ще са важни не само за Германия, която трябва да успее да се справи с много вътрешнополитически предизвикателства - последиците от единия милион мигранти, които дойдоха на нейна територия, тяхното интегриране и включването им в системата на трудова заетост, както и продължаващото социално неравенство в германското общество. В същото време АГ в авангарда на опозицията може да предизвика политически трусове, от каквито Германия беше пощадена през последните години. Всичко това трябва да се случи докато страната запази икономическите си показатели и статута си на „двигател“ на европейската икономика.

Въпреки че предизборната й кампания беше относително бедна на големи политически послания, Меркел ще трябва да се съобразява с новите условия в Европейския съюз, който през следващите години ще трябва да реши въпросите за „Европа на няколко скорости“, разширяването на еврозоната и продължаването на преговорите за членство със Западните Балкани и Турция.

Отношенията на Берлин и Анкара не са това, което бяха по времето на предишните парламентарни избори. Останала без избор, Меркел трябваше да затвърди реториката по адрес на президента Реджеп Ердоган и неговата все по-разрастваща се власт, а времената, в които тя седеше на златните кресла до него в президентския му дворец, сякаш са отдавна забравени.

В Турция тепърва предстоят още промени, справянето с които ще изисква от Меркел много повече от досегашната й реторика на дистанцирана студенина. Политиката на канцлера, при която тя балансираше между това да запази образа си на защитник на европейските ценности, без да се нахвърля прекалено на Ердоган, от когото до голяма степен зависи бежанския поток към континента, няма да е достатъчна и тя ще трябва да реши от коя страна на турската история ще застане.

В същото време въпросите с Брекзит, Доналд Тръмп, иранското ядрено споразумение, Парижкия договор и Северна Корея остават в развитие и тепърва ще показват как ще се отразят на Германия и на цяла Европа.

Непредвидим остава и привидно сигурният съюзник на канцлера в ЕС – Еманюел Макрон, който, макар и да е верен на европейската идея, има свое виждане за бъдещето на съюза, свързано с радикални промени на работата на ЕС и еврозоната като парламент за страните с единна валута, европейски финансов министър и други.

Меркел може и да спечели изборите с образа на „добрия стар канцлер“, но занапред ще се наложи да показва много повече и различни свои лица, за да адаптира успешно към новата политическа реалност не само себе си и Германия, но и целия ЕС. /БГНЕС

-----------------

Елена Илиева, международен редактор в агенция БГНЕС.