Фарид Закария: Тръмп се умори да бъде световен лидер

Стопанинът на Белия дом подкрепи постамериканския свят.

Речта на американския президент Доналд Тръмп пред ООН беше добре подготвена. Но в действителност се оказа странна смес от теми и полутонове. Първоначално той се възхищаваше от реалната политика, а след това говори за важността на свободата и демокрацията. Но главният въпрос беше подкрепата на национализма. Изпълнявайки този акорд, Тръмп направи нещо необичайно, може би, уникално за президент на Съединените щати: той подкрепи и дори превъзнесе подема на постамериканския свят.

Първо, объркване. В началото на своето изказване Тръмп твърдеше: „В Америка не се стремим да налагаме своя начин на живот на когото и да било“. Но само след няколко минути, Тръмп премина към осъждане на Северна Корея, Иран, Венецуела и Куба за тяхната недемократична политическа система. По същество той настояваше всички те да станат либерални демокрации от западен тип.

Опасността от подобна риторика се състои в това, че тя се използва избирателно, така че останалият свят възприема това достатъчно цинично – като начин за маскиране на американските интереси. Тръмп издигна това лицемерие на ново ниво. Той осъди Иран за отсъствието на свобода и почти едновременно с това спомена в положителен смисъл Саудитска Арабия. По всеки критерий (политически права, религиозна толерантност, свобода на словото) Иран е много по-открито общество, отколкото Саудитска Арабия, която е абсолютна монархия, съюзничка на най-радикалните религиозни организации, в която са забранени църквите и синагогите.

Основната идея на изказването на Тръмп е национализмът. Той прослави суверенитета, избирайки странен пример. Улавяйки се за няколко думи на президента Хари Труман /1945-1953/ за плана Маршал, Тръмп описа този подход към международните отношения като „красив“ и „благороден“. Но може ли някой да си представи, че Тръмп подкрепя плана Маршал? Това беше мащабна програма за международна помощ под управлението на държавните чиновници, за да се помогне на чужди държави да възродят тяхната икономика, превърнала се в конкурент на американската. Според изчисленията, процентът от БВП, похарчен от Вашингтон за тази програма, почти пет пъти надхвърля разходите за воденето на бойни действия в Афганистан. За да заработи планът Маршал, Вашингтон призова европейските страни да се откажат от икономическия си суверенитет и да създадат Европейската общност на въглищата и стоманата, с която започна създаването на Евросъюза.

Най-важната линия в речта на Тръмп беше една, изразена доста драматично: „Като президент на САЩ, винаги поставям Америка на първо място, както и вие, лидерите на другите страни, които сте длъжни да поставят на първо място своите страни“.

През последните няколко десетилетия за това говорят такива държави като Русия и Китай. В продължение на последните 70 години големи дебати се водеха между нациите, застъпващи се за тесните национални интереси, и тези, които смятаха, че стабилният мир и процъфтяването зависят от прокарването на по-широките общи интереси. Тази идея, възникнала в Германия, е била подкрепяна от всеки американски президент, разработва се от ООН и всички организации, контролиращи и насърчаващи търговията, борбата със заболяванията, престъпността и глада.

Тръмп обаче се умори да бъде световен лидер. В своето изказване той се оплака, че другите страни са нечестни в отношенията си със САЩ, и че така или иначе най-могъщата нация в света, която доминира на практика на всеки международен форум, се оказва използвана. Неговото решение за връщане към национализма ще бъде прието топло от големите световни играчи Русия и Китай, а освен тях от Индия и Турция. Всички те са свикнали да действат само в свой собствен интерес. Естествено, че това ще означава рязко ускорение на движението към постамерикански свят, в който тези държави ще започнат без всякакви съмнения да формират политиката и институциите в своя полза.

Тръмп мърмореше, че САЩ плащат 22% от бюджета на ООН, което в действителност е уместно, защото тази цифра съответства на дела на САЩ в световния БВП. Ако той съкрати тези плащания, тогава може да остане изненадан, колко бързо страни като Китай ще запълнят тази дупка. И когато това се случи, Китай ще господства и формира ООН и международния дневен ред, както това правеха САЩ в продължение на 70 години. Не е изключено китайците да решат да преместят централата на световната организация в Пекин. Помислете си само, че това ще освободи доста акри земя на Ийст Ривър, където Тръмп може да построи още няколко жилищни сгради. /БГНЕС

------------

Фарид Закария, един от най-влиятелните американски политически анализатори. Статията му е публикувана във в. „Вашингтон пост“.