Доц. д-р Дарина Григорова: Мечтата за демокрация са изражда при всяка революция

Русия гледа травматично на Октомврийската революция. Това заяви в интервю за БГНЕС историкът доцент д-р Дарина Григорова. Интервюто на Георги Пашкулев с нея е във връзка със 100 години от Великата октомврийска социалистическа революция, която избухва на 7 ноември по нов стил.

Доцент Григорова е един от водещите специалисти в България по История на Русия, преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“. Тя е автор на няколко книги, сред които са „Свобода и самодържавие. Руският либерализъм в края на ХІХ в.“, "Евразийството в Русия" и „Империя Феникс“, както и на многобройни научни студии и статии, които са публикувани у нас и в чужбина.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с нея.

БГНЕС: Какви са причините, довели до Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 г.?

Доц. Дарина Григорова: Както са очевидни, така и остават загадка и до днес. Има и вътрешнополитически, и външнополитически причини. В самата Русия зрее революцията, във всички пластове на обществото. Руското дворянство е ориентирано на Запад още от ХVIII век. ХIХ век с Декабристкия бунт /1825 г./ то показва и политическите си възгледи за промяна на империята. Някои наричат това предателство към монархията, но в действителност е естествен европейски процес. Руската дворянска интелигенция е европейска. Но това е едната Русия.

Другата Русия е селска, тя е традиционна или Московска Русия. Тя е обратната на Петербургската дворянска. Основната причина за революцията в нея е Поземленият въпрос, който е много сериозен и нерешен въпрос. Реформата на император Александър Втори /1855-1881 г./ с освобождаването на крепостните селяни /1861 г./ е много красиво заявена, но се реализира чак през 1906 г. Дотогава те са длъжни да изплащат огромни суми и фактически са закрепостени икономически към общините. Това обяснява началото на селската война още от времето на император Николай Втори /1894-1917 г./. Практически селската война е съпътстваща революцията. Това е сериозно явление, защото се унищожават цели имения на помещици, изгарят се, избиват се. Не става дума за обикновен бунт, а за процес, който става неконтролируем.

Друга вътрешнополитическа причина е векът на Просвещението, който поразява и Духовните семинарии. Парадоксално е, че именно техни възпитаници са атеисти и това е модерно. Никак не е случайно, че Сталин е семинарист. Революцията е плод и на този тип учебни заведения, които трябва да са традиционни и да пледират към еволюция, а не към кърваво насилие.

Друга много важна вътрешна причина е Националният въпрос. От времето на император Александър Трети /1881-1894 г/ толерантността на империята е забравена, а това е една много важна политика. Има еврейски погроми. От там се получава едно много странно привикване към насилието в началото на ХХ век. Имате есерите с техните терористични актове към царското семейство, министри и срещу всеки, който носи пагон и олицетворява държавата. Това е левият терор. Но имате и черносотниците – крайнодесният терор, които се подкрепят от правителството. Единствената политическа организация, в която чиновниците имат право да участват, е „Чьорная сотня“. Т.е. имате два вида терори и обществото постепенно привиква. Това е много преди 1917 г.

А към външнополитическите фактори – тук основният е Първата световна война /1914-1918 г./. Всякакви зависимости – финансови, с Великобритания, Франция и САЩ – са факт, но Първата световна война е катализаторът за революцията.

БГНЕС: Дълги години Русия не може да намери отговор на един въпрос – ако стане демократична страна, това няма ли да доведе до нейния разпад. Този въпрос я мъчи изключително много в периода между 1906-1917 г., когато в страната фактически съществува конституционна монархия, макар и различаваща се от западните. Възможно ли е Русия да бъде демокрация?

Доц. Дарина Григорова: Дори и като конституционна монархия в периода от 1906 г., в Русия предимство има изпълнителната власт. Императорът може да управлява с укази, които имат силата на закони. Днес президентските укази също не могат да бъдат оспорвани от Държавната Дума. Силната централна власт в Русия няма как да бъде заобиколена. Ако тя не съществува, страната се разпада и настъпва хаос. След Февруарската революция от 1917 г. имате три центъра на властта. Това е причина за дестабилизация извън войната.

Специално за демокрацията 1917 г. – всичките събития са в името на демокрацията. Болшевиките и есерите я наричат революционна демокрация, а за „белите“ е истинска руска демокрация, но и едните, и другите са срещу силната монархия. Това също е един много важен елемент, който се забравя. Много са малко монархистите от типа на „Чьорная сотня“, но те в тези събития буквално се разтварят. Те са присъствие, докато имат политическа закрила, но де факто мечтата за демокрацията се изражда при всички революционни събития. Това важи не само за Русия.

Русия е една гигантска държава като територия – 9 часови пояса. Трудно можем да си го представим като присъствие. Без силна централна власт това пространство не може да се удържи. Освен това държавата е източна. Руснаците са с европейска култура, но за тях държавата е нещо сакрално. Това е източно отношение. Ако искате го наречете евразийско, с това геополитическо понятие. Става дума за силна централизирана власт. Ако има йерархия, има спокойствие.

Само интелигенцията критикува властта, но това е и нейната роля. Когато интелигенцията дойде на власт, става страшно. Временното правителство през 1917 г. показва нейната несъстоятелност. Това са различни типове поведение: властта и интелигенцията са несъвместими.

БГНЕС: Много са митовете и легендите около историята на Русия. Те се подхранват и от научно-популярната литература. Един от въпросите, който винаги изниква във връзка с Октомврийската революция е дали е имало германска финансова помощ?

Доц. Дарина Григорова: Няма конкретна изворова база, която да бъде последната дума. Нормално е външна държава, с която сте във война, да финансира дестабилизиращи фактори, каквито в случая са болшевиките. Това ще й помогне в процеса на войната. Подобни неща се случват навсякъде. Не смятам, че дори това германско злато, ако приемем, че болшевиките наистина са имали такава финансова помощ, би преобърнало страницата на историята. Не!

При болшевиките интересното е, че още в началото на октомври 1917 г. контролират военните складове с муниции, освен че вече са подчинили и Съветите. Временното правителство е обезоръжено без един изстрел. Силата на властта е в тях. След това Учредителното събрание /УС/ се закрива. Всички, които мечтаят за демокрация, имат един ден демокрация и това е УС. Този един ден демокрация завършва след един матрос с прочутата фраза: „Караул устал“. Това е, ако говорим за такава демокрация, но Русия не е полис.

Германското злато няма чак такъв огромен ефект. По-късно болшевиките започват да изнасят руско злато в огромни количества за Германия след сключването на Брест-Литовския мир /1918 г./. Те искат да направят там революция. Фактически болшевиките лишават собственото си население, което гладува, за да готвят революция в Германия, която се проваля чак през 1923 г. Цели 5 години те очакват цялата им утопия да се реализира. Болшевиките са месиански настроени идеалисти. Говорим за едно сложно явление. Няма само желание за власт. Русия е трамплин.

БГНЕС: Какви са последиците за Русия и света от Октомврийската революция?

Доц. Дарина Григорова: Ако Февруарската революция е удар по Русия, Октомврийската влияе върху целия свят. Това е безспорен факт.

В социален план, което е положително и се отбелязва от хората, които не приемат и двете революции, т. е. не са привърженици нито на просъветския, нито на пробелия лагер, това е влиянието, което облагородява европейския начин на живот. Тази лява политика, която позволява да не се стигне в Европа и Америка до Съветски съюз. А и Съветският съюз е невероятен конкурент в областта на „меката сила“, както днес е прието да се казва. Защото не е само пропагандата на болшевиките, която е фантастична - „Мир, хляб и земя“.

През 1925 г. Москва създава организацията ВОКС /Всесъюзна организация за културни връзки зад граница – бел.ред./, която е оглавена от сестрата на Лев Троцки и съпруга на Каменев – Олга Каменева. Тази организация има връзки с всички културни организации в Европа и САЩ. Тя провежда тънка политика чрез показване на най-доброто чрез културата, защото в това е силата на Русия. В сътрудничеството от съветска страна участват Маяковски, Прокофиев, Шостакович, Айзенщайн и др. колосални фигури от руската култура, която е станала съветска. От друга страна по линия на тези организации в СССР идват Хърбърт Уелс и Бърнард Шоу. Този културен обмен показва ултрамодерниситчната страна на Съветския съюз. Картината е почти като от фантастичен роман за западноевропейците. Никъде нямате просяци, никъде няма видимо недоволство, имате образователна система, която по немски модел се развива възходящо след първите 10 години на грешки, когато е забранена руската история. Този образ е пленителен. Той е стъпил върху огромно количество жертви, но тогава това не се отчита. Влиянието за Запада е огромно и отказът след 1991 г. от социалната политика се дължи на това, че вече няма конкурент.

Да вземем, например, Хърбърт Уелс и това, което той казва за Първата световна война и за отношението на Запада към Русия: Войната е дело на "европейския империализъм" и Русия, която "принадлежи на стария цивилизован свят" губи тази война. Той нарича грандиозна катастрофа 1917 г. Уелс говори за това как Руската монархия е загубила войната с този европейски империализъм, но после този империализъм се култивира и облагородява заради съветския модел. В някои отношения Октомврийската революция се оказа по по-полезна за Запада, отколкото за Русия. Макар че пак не всичко е така еднозначно.

БГНЕС: 100 години след Великия октомври каква е равносметката?

Доц. Дарина Григорова: Още е рано да направим равносметката. Ако говорим за позицията на Кремъл, е тишина, с изключение на дежурните фрази. Като изключим леко кресливите токшоута в официалните канали, юбилеят на Октомврийската революция се игнорира. Това е свидетелство за тлеенето на някакъв процес. Като не отбелязваш дадено събитие, това не означава, че то изчезва само по себе си. Това означава, че Русия все още гледа травматично на този период, защото преди беше крайно идеализиран с положителен знак, а сега – крайно идеализиран с отрицателен.

В руското общество има много пластове. Отношението е много различно, не са само „бели“ и „червени“, както е основното разделение, каквото например при славянофилите и западниците, ако говорим за ориентация. Има и едно трето течение, което е чисто монархическо и то е и срещу „белите“, и срещу „червените“, защото „белите“ са срещу монархията. Т.е. много консервативни пластове не желаят да приемат революцията от 1917 г. като нещо свое. И мъдрата политика на Кремъл е да се говори, че това е част от общата история и не трябва да се дели, не бива да се зачертава. Но не трябва и да се игнорира. Позицията на Кремъл е много странна. Ако обърнете внимание, по повод на 100 години от избухването на Първата световна война през 2014 г. имаше грандиозни събития. Някои идеолози дори се опитаха да я представят така, че да засенчи Втората световна война, което не може да се случи. А сега за 100 години от Февруарската и Октомврийската революция имаме само дежурни фрази и съвсем съзнателно игнориране. Причината не е в предстоящите през 2018 г. избори, както предполагат някои, или някаква опасна ситуация. Не. Страх, защото всяка дума може да взриви. С това, което тлее, може да изригне отношение, от една дума само от върха. Това е страх. /БГНЕС