Вишеградската четворка се пропуква

Единството в Централна Европа е пропукано. Общата цел, която регионът преоткри по време на кризата с бежанците, започна да се разпада през последните месеци на фона на различията по големи и малки въпроси, засягащи всичко – от най-дребни регулации до бъдещето на Европа.

Напрежението в така наречената Вишеградска група (ВГ) избухна миналата седмица по въпроса за трансграничните трудови правила на Европа, тъй като Полша и Унгария отказаха да следват Словакия и Чешката република в одобряването на компромис, иницииран от французите, с който да се затегнат правилата за служители, назначени да работят в ЕС, но извън родните им страни.

По-голяма тревога за онези, които се надяват да запазят подобието на единство, е, че Прага може да се отклони от алианса под ръководството на олигарха популист Андрей Бабиш, чиято партия спечели парламентарните избори на 20-21 октомври. Въпреки че Бабиш не е толкова идеологически настроен като сегашното дясно ръководство на Полша и няма изпълнена с напрежение история на отношения с институциите на ЕС като унгарския премиер Виктор Орбан, той дава малко индикации за това каква ще бъде неговата външна политика.

"Бабиш наистина не се интересува от Вишеград", каза един чешки служител, добавяйки, че Бабиш вероятно ще заложи на свой собствен курс.

Разминаването поражда съмнения относно това как Вишеград - регион от около 65 милиона души - може да функционира като съгласуван и тясно обвързан политически блок в решаващ момент от историята на ЕС.

"Опитът да се превърне този клуб в противотежест не успя", каза Милан Нич, анализатор в Германския съвет за външни отношения, който преди това е работил за външното министерство на Словакия. "Те са твърде разделени по основни въпроси, за да наложат обща програма, но искат да докажат, че нещата не са приключили. И четирите държави имат нужда от клуба. "

Залогът е способността на Централна Европа да влияе или дори да спре инициативите за "Европа на много скорости", подкрепена от Франция и Германия. Въпреки че разединението на Вишеград може да звучи като добра новина за подкрепящите социалната интеграция хора в Брюксел, по-нататъшното изолиране на критиците на ЕС в региона би могло да подхранва популизма и да подкопае доверието в блока.

[b]„Разрив Изток-Запад"[/b]

Спорната реформа на трудовия пазар в ЕС бележи важна победа за френския президент Еманюел Макрон, който направи свой основен приоритет борбата с това, което според него е "социален дъмпинг".

Макрон твърди, че действащите правила правят твърде лесно за работодателите да избягват плащането на социалноосигурителни вноски в държави като Франция, където плащанията са много по-високи от тези в Централна Европа. Редица страни в Централна и Източна Европа обаче се притесняват, че реформата, одобрена от министрите на ЕС с квалифицирано мнозинство, подкопава единния пазар и ще навреди особено на техните граждани. В допълнение към Унгария и Полша, Литва и Латвия също се противопоставиха на мярката.

Това, което може да звучи като чисто технически проблем, може да има много по-големи последици. Някои в Централна Европа се притесняват, че споразумението отваря вратата на протекционизма в рамките на общия пазар, като създава прецедент за повишаване на стандартите, които поставят по-бедните държави от техния регион в особено неблагоприятно положение.

"Точно това е въпросът", заяви заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, който е словак, в интервю на срещата на върха в Татра, годишно събиране на представители на Вишеград и европейски представители в Словакия. "По никакъв начин не искаме да създадем разрив Изток-Запад. Това е абсолютно задължително. Франция знае това."

Някои казват, че разривът вече е факт.

Френските власти отричат да се опитват да вкарат клин във Вишеградската група. И все пак Макрон открито е обработил лидерите на Словакия и Чехия, които като цяло са считани за прагматични. Той се срещна и с двамата през август, избягвайки по-трудната половина на ВГ.

[b]Нелиберали и евроскептици[/b]

Вишеградският алианс, създаден през 1991 г. за по-нататъшно регионално сътрудничество след рухването на комунизма, функционира повече като дипломатическа мрежа, отколкото като истински блок през по-голямата част от историята си. В ранните дни страните споделят двойните общи цели за присъединяване към ЕС и НАТО. Станали членове, техните приоритети се разклониха, след като станаха конкуриращи се за западните инвестиции и преследваха различни политически цели.

По време на кризата с бежанците през 2015 г. обаче групата се възобнови, тъй като четирите страни застанаха единно, за да се противопоставят на усилията на Германия да ги принуди да приемат бежанци. Това породи надежда в региона, че В4, както често бива споменаван квартетът, може да прокара обща програма и на други фронтове.

Брюксел беше по-малко ентусиазиран, изразявайки загриженост, че групата може да се превърне в нелиберална евроскептична платформа. Това мнение накара западноевропейските представители да приравнят В4 с политиката на сегашните правителства в Унгария и Полша и да поставят въпроса дали по-широкият регион е приел основните принципи на ЕС. "За съжаление, на Запад има тенденция да поставят всички от Изтока в една и съща кошница", каза Нич. „Това е сериозен проблем.“

Скептицизмът на ЕС може би е недалновиден. Във време на силно напрежение между Брюксел и Варшава и Будапеща В4 (чрез словаците и чехите) е една от малкото задни врати, през които Европа трябва да достигне до Полша и Унгария.

[b]Евро-словаци, хладна Полша[/b]

С политическия курс на Чехия, засенчен от скорошната победа на Бабиш, Словакия е ключът към предотвратяване на по-нататъшното отчуждаване на региона от ЕС.

Като единственият член на еврозоната от Вишеград, Словакия има ясен интерес да се обвърже с "ядрото" на ЕС, а премиерът Роберт Фицо заяви ясно, че не иска да бъде изпратен на "втората редица".

В същото време ако словаците смятат, че са принудени от западноевропейските страни да се подчинят, стратегията може да има противоположен ефект. Извън общата валута много от интересите на Словакия са тясно свързани с по-широкия регион, когато става дума за въпроси като защитата на единния пазар, запазването на Шенген и субсидиите от ЕС.

Иван Корчок, пълномощник на словашкото правителство за председателството на Европа, който изигра ключова роля в изработването на компромиса за командированите работници, казва, че приказките за разцепление на Вишеград са пресилени.

"Трябва да погледнете крайния резултат", каза той на срещата на високо равнище в Татра, където беше домакин на колегите си от региона. "Благодарение на Вишеград всичките четири страни получиха повече от това, което беше на масата, когато започнахме."

Всъщност Франция се надяваше да ограничи продължителността на договорите за командировани работници на 12 месеца или по-малко, но в крайна сметка е приела удължаване до 18 месеца при определени условия. В4 все още се опитва да създаде компромис за шофьорите на товарни автомобили.

Въпреки тези усложнения Корчок каза, че е видял готовност от страна на другите вишеградски държави "да останат заедно" в предстоящите разговори за бюджета на ЕС.

"Вишеград е все още в добра форма, защото поставя въпроси, които са важни за нас", каза той.

Конрад Шимански, заместник-министър на външните работи на Полша, беше по-малко прочувствен, определяйки В4 като "много важна основа за оценка".

"Това не е целият свят, защото в ЕС има 28 страни", каза той в края на срещата. /БГНЕС

-----------------------------------------

[i]Матю Карнитшинг, „Политико“.[/i]