Глобалното затопляне: човечеството все още има шанс

Промяната на климата влияе на всички аспекти от нашия живот. Ако не желаем фатален изход, трябва да действаме, докато борбата с глобалното затопляне не е загубена.

Температурата на планетата става все по-висока. Това е известно на фермерите, чиито урожаи пострадаха от необичайно горещото лято в Южна Европа, Азия и САЩ. Това е известно и на медиците в болниците, където постъпват все повече хора, станали жертва на аномалните жеги. То бе почувствано и от хората, които останаха без покрив в резултат на горските пожари, бушуващи в Южна Европа и САЩ.

Времето се превърна в смъртоносна стихия. То демонстрира цялата си сила със своите разрушителни урагани в Карибско море и Мексиканския залив. 800 000 деца в страните от Източна Африка са заплашени от гладна смърт в резултат на изнурителните суши, предупреждават благотворителните организации.

Учените, които се занимават с изследването на климатичните процеси, смятат, че глобалното затопляне е причината за тези суши, заплашващи с фатални последици. „Дестабилизирането на климата може да доведе до дестабилизирането на обществото“, се казва в последния октомврийски отчет на Потсдамския институт за проучване на климата (PIK). Глобалното затопляне нанася не само икономически щети, но и влияе негативно на човешкото здраве, то е причина за масовите миграции и етническите конфликти, заплашва развитието на най-бедните държави в света.

[b]Теорията се превръща в безжалостна реалност[/b]

Терминът „глобално затопляне“ е бил изобретен от американския геолог и климатолог Уолъс Брокър през 1975 г. Статията „Промяната на климата: намираме ли се на ръба на рязкото глобално затопляне?“, в която става дума за възможните последици от човешката дейност върху климата, е публикувана в списание „Сайънс“. По това време все още не е ясно, колко големи са мащабите на това явление. През 70-те години на миналия век с този въпрос се занимавали малцина учени. Но само 4 десетилетия по-късно е станало очевидно, че глобалното затопляне се е превърнало в истински екологичен проблем, предизвикващ и социални, и икономически, и политически последици.

Промяната на климата днес не се обсъжда само от учените. Проблемът е толкова сериозен, за да остане само предмет на научния интерес. Човечеството е осъзнало, че с глобалното затопляне трябва да се борим заедно.

На 6 ноември в Бон започна Световната конференция на ООН по въпросите на климатичните промени (COP23), в която участват държавните и правителствени глави на 200 държави. Основният въпрос, който се обсъжда по време на този форум, е разработването на конкретни мерки за реализирането на Парижкото климатично споразумение.

Очевидно е, че само с конференции не може да се потвърди катастрофата. „Не си струва светът да възлага надежди на сериозните мъже с вратовръзки, които са се събрали в Бон и сериозно гледат един на друг“, предупреждава Дейл Джеймисън, професор по философия, който се занимава с екологични изследвания в Университета на Ню Йорк. Той смята, че промените се случват благодарение на демократичния натиск върху тези „сериозни мъже и жени“. В същото време всеки трябва да се замисли в какъв именно свят би искал да живее.

[b]Инициативи на всички нива[/b]

Изявлението на Доналд Тръмп, че САЩ излизат от Парижкото споразумение за климата само сплоти останалите участници в този договор. Световните лидери заявиха, че няма да се откажат от своите ангажименти в борбата с климатичните промени и намаляването на въглеродния двуокис в атмосферата.

Правителствата на повечето страни по света също така подкрепят тази позиция, установявайки собствени цели за съкращаване на вредните емисии. Много държави искат да намалят зависимостта си от петрола и въглищата. И доста често целите, заложени на локално ниво, са по-перспективни, отколкото ангажиментите, поети от правителствата.

В последно време гладове като Лондон, Лос Анджелис, Париж, Мексико, Копенхаген, Барселона, Ванкувър и Кейптаун се задължиха частично или напълно да забранят автомобилите с вътрешно горене. Докато някои се опитват да въведат екологичен начин на живот, други трудно улавят връзката между ежедневните действия и климатичните промени.

Да хапнеш вкусен хамбургер, да докараш детето си с кола на тренировка – всичко това води до замърсяването на околната среда, предупреждава Робърт Констанц, експерт по въпросите на екологичната икономика в Училището за държавна политика Кроуфорд към Австралийския национален университет. Според него, понякога проблемът се оказва прекалено сложен и глобален, за да повярваме, че всеки един от нас може да допринесе за неговото разрешаване.

[b]Да бъдеш отговорен за собственото си бъдеще[/b]

Необходими са радикални промени, смята Констанц. От общество на потребителите човечеството трябва да се превърне в общество на хора, осъзнаващи, че ресурсите на нашата планета не са безкрайни. Вместо да се страхуваме за бъдещето, трябва да си представим свят, в който бихме желали да живеем и работим, за да може мечтата да се превърне в реалност, съветва ученият.

Но може ли да стане реалност бъдещето, за която предупреждават еколозите? Това зависи от по-нататъшните климатични промени, с други думи – от световната общност, т.е. от всеки от нас. „В близките 40 години природата ни отправя предизвикателство, а нашата политическа и културна система или ще му отговори, или не“, заяви Питър Тимерман, професор от катедрата по климатични изследвания в Йоркския университет в Торонто.

Климатолозите отбелязват, че много неща още не са ясни. Не трябва да се изключват и най-лошите прогнози: свят с природни катастрофи, голямо повишаване на нивото на океана, безредици и войни.

При всички положения трябва да действаме, убеден е Тимерман. Но мотивацията за действие не трябва да бъде страхът. „Мотивиран съм от мисълта, че Земята е най-добрата планета във Вселената. И друга такава няма и няма да има“, заяви ученият. /БГНЕС

-----------------------

Руби Ръсел, ДВ