Кой иска война в Близкия изток? Седем ключови играчи и техните интереси

Тунел беше взривен под границата между Газа и Израел, изненадваща оставка хвърли Ливан в смут, серия от политически промени в Саудитска Арабия и битката срещу „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак затихва – всичко това приключва със серия от дрънкане на оръжие между Израел и Иран и техните марионетки.

Приказките за война между елементи от водена от Иран коалиция и малко възможния антиирански съюз между Израел и Саудитска Арабия е широко разпространено, но много по-малко се говори за правдоподобен сценарий за това, че една от двете страни ще направи стъпка към такъв съюз. И двете страни биха искали да видят другата да предприеме инициатива, но никоя от страните не се намира в ситуация, в която е в неин интерес да го направи сама.

[b]Иран[/b] - През последните шест и половина години ислямското революционно ръководство в Техеран сериозно инвестира в подкрепата на режима на Асад в Сирия. Тази подкрепа има множество форми - "военни съветници" от иранската "Quds Force", разполагането на хиляди бойци от "Хизбула", чести оръжейни доставки на оръжия до летището в Дамаск, набирането на десетки хиляди граждани (главно афганистански бежанци) в шиитските милиции и поне един милиард долара кредит, за да се позволи на Асад да остане платежоспособен. Нито едно от тези неща не беше достатъчно, за да даде възможност на евентуалната победа на сирийския президент, но това го задържа над повърхността, докато руснаците не пристигнаха през септември 2015 г. Сега, след като оцеляването на Асад бе осигурено, Иран възнамерява да получи възнаграждението си под формата на минни концесии за ценни минерали и правата за изграждане на авиационна база на сирийска територия и военно пристанище на брега на Средиземно море.

Израел упражнява дипломатически натиск и заплашва да използва военната си сила, за да попречи на Иран да създаде постоянен бастион в Сирия (този натиск си използва и в борбата за власт в Техеран, където съперничещите си фракции спорят дали допълнителните милиарди, които ще бъдат необходими за изграждането на тези бази, не трябва да се използват за укрепване на иранската икономика у дома). Точно сега Техеран няма интерес от война между неговите марионетки и Израел в Сирия и Ливан, което би застрашило придобивките, в които Иран инвестира толкова много. Вместо това, би предпочел да види Израел ангажиран другаде и най-удобното място това да се случи е по южната граница на Израел с Ивицата Газа. Делегация на „Хамас“ понастоящем е в Техеран, това е втората такава делегация в рамките на няколко седмици. „Хамас“ и Иран имаха несъгласия по време на сирийската война, когато Иран помагаше на режима на Асад в убийството на стотици хиляди сирийски сунити, включително и съюзници на "Хамас" от сирийското „Мюсюлманско братство“. Но сега, когато войната свършва, връзките се възстановяват. По време на войната подкрепата на Иран за съперниците на "Хамас" в Газа, по-войнстващия „Палестински ислямски джихад“ (ПИД), се засили. Сега Иран би бил щастлив „Хамас“ и ПИД да обединят усилията си, за да провокират някакъв хаос на границата на Газа и да отклонят вниманието от Сирия.

[b]Газа[/b] – въпреки настоятелните искания на Иран, Газа има свои собствени проблеми и докато Хамас има удоволствието да възстанови връзките си с Техеран, интересите на движението в момента се намират в Кайро, където беше подписано миналия месец споразумението за помирение с „Фатах“. Египет иска „Хамас“ да запази мира в Газа и да се увери, че Ивицата Газа не обслужва бойците от ИД в Синай като логистичен център. Ако няма никакво съмнение, особено в Израел, че помирението е още едно обречено на провал упражнение, на 30 октомври дойде разрушаването от Израел на минаващ под границата тунел на ПИД тунел, убивайки най-малко 14 бойци от ПИД и "Хамас" под земята. В миналото не би имало съмнение, че такава операция няма да бъде последвана от някаква форма на отмъщение от страна на "Хамас" и ПИД. Но вместо това, след една седмица, все още не сме видели ескалация. „Хамас“ принуди ПИД да запази неофициалното примирие, което е в сила с Израел от лятото на 2014 г.

[b]„Хамас“[/b] - Управляващото движение в Ивицата Газа не се е обърнало към ционизма, но поради продължаващото затваряне на Газа и влошаващата се икономическа ситуация - засилена от санкциите, въведени през последните няколко месеца от доминираната от „Фатах“ Палестинска власт (ПВ), доведе новия "премиер" в Газа Яхя Синуар до неизбежното заключение, че трябва да намери начин за сътрудничество както със съседен Египет, така и с ПВ. Въпросът е или това, или да загуби всякаква възможност да поддържа контрол в ивицата. Синуар е твърдолинеен, който дълго време лежа в израелски затвори, но е роден в Газа и разбира местната политика. Салех ал-Арури, заместник-началник на политическото бюро на „Хамас“, съперник на Синуар и водач на делегациите в Техеран, не носи никаква отговорност за Газа.

„Хамас“ не се отказва от своя ракетен арсенал или от мрежата от тунели в Ивицата Газа, но спешно се нуждае от облекчаване на хуманитарните условия там и единственият начин за това е чрез съюз с Египет и несигурно сближаване с ПВ. Друг кръг от разрушителни бойни действия с Израел ще застраши споразумението и Синуар, засега, няма да позволи това да се случи и междувременно ще въздържа ПИД от отмъщение. Независимо какво иска Иран.

[b]Египет[/b] - Не много отдавна Египет би бил считан за основен арабски елемент в регионалната антииранска коалиция. Но неговата продължаваща политическа и икономическа слабост го принуди да ограничи по-широките си проекти и да се съсредоточи главно върху сблъсъците с ИД в Синай, където няколкостотин от бойците на войнстващата организация все още ангажират голяма част от огромната и добре оборудвана армия на Египет. Египет е може би единствената нация, която е на път да не спечели, както го направиха другите в твърдините на ИД в Ирак и Сирия. Остатъците от ИД се преместват в съседна Либия и организацията може да съсредоточи повече от останалите си ресурси в Синай. Кайро щеше с радост да гледа други да продължават да воюват, и да се съсредоточи върху неща, които са по-близо до дома. Подобно на Газа, например.

Всъщност Египет е отстъпил от историческата си мисия да води арабския сунитски лагер, оставяйки саудитците да поемат отговорност.

[b]Саудитска Арабия[/b] - Събитията от последните няколко дни в Рияд учудиха ветераните наблюдатели на дома на Сауд. Множество арести по обвинения в корупция на едновремешни висши служители, включително редица принцове; назначения на ключови позиции на мъже, близки до престолонаследника принц Мохамед Бин Салман (известен още като МБС); мистериозна катастрофа на хеликоптер; както и привикването на саудитски клиенти като ливанския премиер Саад Харири, който избра в събота да обяви оставката си от Рияд и палестинския президент Махмуд Абас – зад всичко това стоят умни глави, опитващи се да се изработи общ мотив, отделно от просто още една стъпка на МБС, за да укрепи контрола си над кралството.

Една популярна теория за оставката на Харири е, че той е избягал в Рияд или му е било наредено, така че да не бъде замесен в предстояща военна атака на Израел в Ливан, със саудитската подкрепа, или нападение срещу главната марионетка на Иран в Бейрут - „Хизбула“. Фактът, че „Хизбула“ е обвинена в опит за убийство на Харири, подкрепя тази теория. Саудитците със сигурност биха искали иранските им съперници да бъдат наказани по този или друг начин, а „Хизбула“ би била добра мишена. Режимът в Рияд не е в състояние да започне сам война срещу Иран. През последните две и половина години саудитците водят война срещу подкрепяните от Иран хутити в Йемен, която е толкова неуспешна, че в петък вечер хутитите се оказаха в състояние да отправят предизвикателство към саудитците с изстрелването на балистични ракети по летището в Рияд. Саудитците едва ли ще рискуват офанзива през Персийския залив с много по-мощните иранци. Особено когато МБС е толкова зает с вътрешната политика. Но дали „Хизбула“ ще реагира по някакъв начин на обвиненията?

[b]„Хизбула“[/b] - След като се бие повече от шест години в Сирия като авангард на Иран, „Хизбула“ успя да се окичи с някои впечатляващи победи и има натрупан значителен опит - както в използването на модерно оръжие, така и в командването и контрола на военните формирования с численост на бригада. Но движението изгуби поне 800 души в битките и още хиляди са били ранени – като цяло около една четвърт от първоначалните сили на „Хизбула“ в началото на войната. Хиляди нови военнослужещи са били обучени и изпратени в Сирия, но както това разшири редиците, то също така предизвика възмущение у дома в Ливан, където мнозина, включително някои от шиитската общност, смятат, че „Хизбула“ отдавна е престанала да служи като сила на ливанската "съпротива" и в момента, служейки на Иран, държи страната като заложник.

Във военно отношение, „Хизбула“ не е в състояние да започне атака срещу Израел. Движението все още се сражава на много места в Сирия и трябва да възстанови своите сили, преди да започне нова война.

Осемнадесет месеца след смъртта на своя военен командир Мустафа Бадреддин - почти сигурно убийство, извършено от лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала с подтикване от Иран - все още няма обявен негов заместник. Насрала загуби позицията си, на която се радваше в арабския свят след Втората ливанска война през 2006 г. Той вече не се смята за боец на съпротивата, а за убиец на сирийските бойци от съпротивата. Друга война с Израел, с перспективата да се реабилитира имиджа му може да изглежда изкушаваща, но Насрала знае, че неговите хора не са готови и че унищожителният отговор на Израел, насочен към ливанската цивилна инфраструктура, всъщност може да доведе до обратния резултат, и той да обвинен от ливанците за още повече техни страдания. Но ако „Хизбула“ е в такова уязвимо положение, може ли Израел да бъде изкушен да се възползва?

[b]Израел[/b] - Едно нещо е почти сигурно: дори Харири и саудитците да смятат, че израелската атака срещу Ливан е предстояща, това няма да се случи през следващите няколко седмици. Израел понастоящем е домакин на най-голямото международно военно учение, което някога се е провеждало в страната, в което участват седем чуждестранни военновъздушни сили от три континента. Това е демонстрация на военна дипломация, която е била планирана повече от година, и израелските военновъздушни сили имат малко време точно сега за нещо друго. Войната няма да започне поне до края на месеца и дотогава напрежението може да отшуми.

Засега обаче Израел се интересува от запазването на спокойствието около Газа: Новата му подземна отбранителна система срещу атаките на „Хамас“ и ПИД все още се разгръща и няма да бъде напълно функционираща още 12 месеца. Освен това Израел не иска да се намесва в опитите на Египет да се опита да успокои Ивицата Газа.

Положението с „Хизбула“ по северната граница на Израел е по-сложно. Израел редовно атакува сирийски цели, обикновено конвои на "Хизбула", които се опитват да контрабандират модерни оръжия обратно в Ливан или военни изследователски съоръжения. Сирия многократно е опитвала напоследък да изстреля доста неефективни ракети по израелски самолети, но освен това не е имало отговор от режима Асад или от „Хизбула“. Има няколко гласа в израелския отбранителен елит, които са в подкрепа на превантивен удар срещу ракетните позиции на „Хизбула“ в Ливан в момента, но те са в малцинство.

Бенямин Нетаняху, с цялата си антииранска реторика, не желае да разшири враждебността с основната марионетка на Иран, извън хирургични въздушни атаки. Уроците от 2006 г. все още са живи в съзнанието на израелските военни стратези и така или иначе Нетаняху е далеч по-несклонен към рискове от неговия войнствен образ и никога не е бил фен на широкомащабни операции, които налагат мобилизирането на цялата армия. Той, разбира се, ще бъде повече от щастлив да види някой друг да тръгне челно срещу Иран - например американците, но въпреки че не липсва и антииранска риторика от администрацията на Тръмп, във Вашингтон няма апетит за отиване отвъд войната на думи.

Бившият държавен секретар на САЩ Джон Кери заяви в понеделник в Chatham House, че лидерите на Израел, Саудитска Арабия и Египет са призовали президента Барак Обама да бомбардира Иран в началото на мандата му. Но никой от тях не се опита да го направи сам. Ситуацията все още изглежда такава. /БГНЕС

-----------

Аншерл Пфефер, в. „Аарец“