Акад. Стефан Воденичаров: Държава без експертно мнение става абсолютно неуправляема

Българска академия на науките е създадена, за да бъде в полза на обществото. В момента не можем да говорим за устойчиво развитие, идеите, които споделяме, са идеи за оцеляването. Учени и индустриалци искаме да формулираме след обсъждане с хората и кметовете по места няколко национални цели, които да дадат перспективи за 20 – 25 години. Иска се един определящ документ, приет от НС, и да се знае – това е пътят.

Това каза в интервю за агенция БГНЕС акад. Стефан Воденичаров, виден учен и общественик.

Според него стана хронично да се свива бюджетът на БАН. От 2010 г. насам се чудим как да свържем двата края. Сегашният бюджет е по-нисък от 2010. Това отношение от вече 8 години към БАН е много стресиращо. Някакво обяснение, което да получим – доволни ли са от нас или не, - няма такова нещо, каза академикът.

По принцип в почти всички европейски държави науката е въпрос на държавна подкрепа. Воденичаров цитира думите на проф. Ан Гловър, научен съветник на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, която на една среща е казала следното „който ви казва, че с европейски проекти се прави наука, не говори сериозно – Това е само глазурата на тортата, а основната част трябва да даде държавата“. При нас това го няма – никога не се изпълняват процентите от държавния бюджет, записвани за наука. Е, винаги има обяснение, че парите не стигат, но специално тази година след като се вдигна и минималната работна заплата на 510 лв. се получи нещо, което не знам как ще може да се реши – на една и съща заплата ще бъдат хигиенистът и младият научен работник. Дали това е предопределено от манталитета на управниците? Да, вярно е, че голяма част от тях не са се обръщали към науката и не знаят, че науката може да им бъде полезна. Колкото пъти са се обръщали за експертизи, за мнения, винаги са получавали нещо добро, позитивно. Все пак БАН е създадена, за да бъде в полза на обществото. Нашата работа се отличава от тази на колегите във ВУЗ с това, че освен нашата изследователска работа, ние трябва да работим за обществото. Това ни различава учените в академията и учените в университетите. И когато не ни използват, просто губят те и губи науката в България, подчерта ученият.

Въпреки мизерните условия за наука у нас, има случаи млади учени да се завърнат у нас. Учени, които са работили в Европа, при тези условия казват: „Искаме да работим в България“. Явно, че вътрешното им чувство е много силно и тези недобри условия за работа, ги приемат. Но това, че не се подготвя новото поколение учени, е много опасно – аз съм казвал неведнъж, че всеки един учен е експерт в своята област. Това означава, че държавата започва да губи експертното си ниво вътре в себе си. А една държава без експертно мнение става абсолютно неуправляема. Тя не може да види това, което се случва около нея.

Планът с национални цели ще даде перспектива от 20 – 25 години

Обвинението към българските учени е „вие искате само пари и не се вижда вашия резултат“, но това не е вярно, убеден е ученият. На науката може да се помогне, за да се намерят пари трябва да бъдат формулирани националните цели. Нашата държава няма поставени цели, а на нацията й трябват 4-5 големи цели. За съжаление, политиците имат къса перспектива - от избори до избори. Ние с колегите от университетите и с индустриалците се опитваме да седнем и да определим нашите цели, те да бъдат дискутирани и да бъдат гласувани от Народното събрание. Тогава, който дойде да управлява, не да работи за период от 4 години до избори, а да изпълнява тези цели, които са дългосрочни. Да погледне в следващите 20-25 години и да изпълнява целите – дали от ляво, дали от дясно, няма значение. Когато са дадени националните цели, държавата няма как да не застане зад учените, които работят по тях. Ще се знае, че нашите научни интереси са поставени спрямо националните цели. Според мен това е разковничето, защото всички знаят, че парите не стигат, но не само - парите изтичат. В този план за национални цели ние още преди една година показахме, че около 10 млрд. лв. годишно изчезват от бюджета в т. нар. сив сектор. Ако тези пари се вкарат където трябва, приказката, че няма пари ще отпадне. Ще има пари за образование, за медицина, за отбрана.

Нека определим нашите цели, какво ще правим, как ще го правим и учените ще помагат. Акад. Воденичаров поясни, че планът за националните цели претърпя за една година развитие. „След като ние го преработихме, в него включихме и българските индустриалци. Нещата, според мен, са доста окуражаващи. Например бях поканен на среща с кметовете в Албена преди месец и половина, където представих плана, имаше преди две седмици среща в Бургас с кметове в Югоизточния район. Мой колега го представи тези дни на централния район. Ние се убедихме, че ако си стоим тук в София и си приказваме помежду си няма да разберем какво мислят хората. Нашето решение догодина да тръгнем, да се срещнем с хората, да ги запознаем с нашия план. Хората искат да се говори по тези въпроси. Медиите не ни обръщат много внимание, защото нашите идеи не са скандални. Първите стъпки са в посока да върнем нормалния стопански живот, защото бедността е главният проблем за България. Ако започнем да произвеждаме повече, България ще се промени и то много бързо. Ние в момента не можем да говорим за устойчиво развитие, идеите, които споделяме, са идеи за оцеляването. Докарали сме я до там.

Ще си позволя да обвиня голяма част от политическата класа за това, че по време на т. нар. преход 26 години много от тях не мислеха за бъдещето на България. Още когато някои казаха: „земята в реални граници“ – това беше сигнал за това какво ще се случи в селското стопанство, после и в индустрията. Тогава, ако помните, колеха животни и ги слагаха в буркани, земята се раздроби в стотици части. И едно земеделие, което беше повече от прилично, което изхранваше България, нашите зеленчуци бяха без конкуренция – в цяла Европа плодовете ни вървяха. А сега, в момента започваме да купуваме от комшиите.

Другото, което е странно – България смени профила си на земеделието – ние станахме производители на зърно. Как може при този прекрасен климат, който е в България, ние да произвеждаме зърно. Ние да не сме Охайо или някой друг щат. Тази земя, с този климат е родена за друго. А какво излиза – че 92-93% от земеделския износ е зърно. Какво значи това? Че ние изнасяме принадена стойност. Вместо да правим пазар, да правим тестени изделия и тогава да ги изнасяме, ние даже не само не изнасяме, а внасяме тестени изделия. Хората са изгонени от селата. Значи трябва да се преосмисли и да се тръгне по нов път. В нашия материал ние говорим, че след разрухата на индустрията, нашата земя е много чиста. Биологичното земеделие може да бъде едно от решенията. Възвръщането на овощарството и на скотовъдството с всички породи, които са произведени за нашите условия – всичко това да промени нещата. Иска се един определящ документ, приет от НС, и да се знае – това е пътят, посочи акад. Воденичаров.

И друго – догодина ще станат 100 години откакто започна разделението на България. От 1918 г. започнаха нещата. Ние назад в миналото не можем да гледаме, защото то ни разделя. Това, което може наистина да ни обедини, е да седнем всички заедно и да мислим какви да бъдем след години. Дано това да се случи.

България има възможност да се превърне във фактор на Балканите

В момента страната ни има една голяма възможност. Това е и голяма надежда – България да се превърне във фактор на Балканите. Това нещо, ако ние го изтървем, ако нашите политици го изтърват, ще бъде много глупаво. Това е един рядък шанс за България, още повече, че дай Боже от януари всичко с нашето председателство да тръгне спокойно, да покаже, че България е една страна, която е достатъчно мъдра, за да може да започне да помага на всички наши съседи. Да се направи едно общо пространство, за да могат хората да си ходят свободно на гости, да работят, да се учат. Само тогава ще се избегнат всички онези исторически натрупвания, които вече толкова години са се насложили. За такова нещо жадуват отделните хора.

Първото нещо, което трябва да се направи е тези всички коридори, за които се говори, да се реализират. Този Коридор №8 – представете си как ще оживи всичките региони, през които ще преминава. А по-голямата част от него минава през България. Ако вземе и се пусне и другият лъч – от Видин надолу до Солун – целият западен регион ще се оживи. Ако се направят и ж.п. връзките, говори се, че ще има промени и на газопроводната система, на електросистемата. Това ще донесе ползи на целия Балкански полуостров.

Дали да чакаме помощ от еврофондовете? Аз бих казал – да направим така, че да не ни пречат другите, това е по полезно. Според мен определени негативни натрупвания между хората са привнесени отвън. Преди години хората са живели далеч по-спокойно и не са имали чувството, че са различни. Всичко това през последните 100 – 140 години е привнесено отвън. Като гледам срещите на ръководителите на балканските държави и като гледам, че голяма част от големите разбират, че това място – Балканите, ако ние помежду си не се разберем, много лесно можем да бъдем пометени от някои катаклизми. Не искам да говоря само за бежанската вълна. Искам да говоря, че целият свят ще търпи много трансформации. Материалните ценности ще се променят. Нещата като питейна вода, като храни, като енергоизточници, ще бъдат определящи. А ние ако сме обединени заедно, за нас ще бъде по-лесно.

Попитан какво очаква от Новата година, акад. Воденичаров каза: „За следващата година бих искал в България да престане това разделение. И дано двете, трите партии, които в момента са с повече привърженици да разберат, че обединението ще бъде полезно и за тях. Тези дребни дрязги, тези ненужно мимолетни скандали не са полезни за страната. Хубаво е да имаме една силна управляваща партия и една силна и добре премерена в действията си опозиция. Ако го няма едното и другото, нещата не вървят. Бих искал и се надявам, че нашето председателство ще бъде достойно, ще мине добре. Дано да го използваме за постигане на наши цели. Една от целите е ние да станем водеща сила за подобряване положението на Балканския полуостров, говоря от политико – икономическа гледна точка. И другото - дано да седнат да обръщат внимание на учените в България, да се направят промените в образователната система, защото там нещата вече са въпрос на оцеляване.

Когато хората са затворени в себе си, когато живеят бедно, и всеки ден за тях е свързан с елементарната издръжка на децата, изхранване на семейство. Виждате какви са условията в България. Трудно е интелигенцията да се отпусне и да почне да действа като водеща сила в обществото. Всички хора са притеснени. Затуй трябва да отпушим първо това, а сетни всичко ще дойде на местата си. Това е и свободата на духа – ти да си независим, да се чувстваш спокоен, открит и да казваш, това, което мислиш, а не да го премълчаваш. /БГНЕС