Даниел Кадик: В сърцето на Европа не може да има черна дупка

Европейската перспектива може да бъде помиряващ фактор за Западните Балкани. България може да допринесе за възстановяването на доверието между Европейския съюз и Турция.

Това заяви в интервю за БГНЕС Даниел Кадик, директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата "Фридрих Науман".

[b]БГНЕС:[/b] Защо канцлерът Ангела Меркел е на посещение в България?

[b]Даниел Кадик:[/b] И за нас това е изненадващо посещение, особено след като се случва с толкова кратко предизвестие. Едно обяснение може да бъде политическата ситуация в Германия в момента. След изборите през септември 2017 г. все още няма правителство и партията на г-жа Меркел в момента говори за възобновяване на коалицията със социалдемократическата партия. Въпреки това, в ГСДП има силна опозиция срещу възобновяването на коалицията и тази събота и неделя ще има партийна конференция по този въпрос. Г-жа Меркел може да иска да бъде извън светлините на прожекторите на германските медии и същевременно да потвърди своя ангажимент към Европейския съюз, което е важно и за ГСДП.

[b]БГНЕС:[/b] Подкрепяте ли приоритета на България за разширяването на Европейския съюз със Западните Балкани?

[b]Даниел Кадик:[/b] Отварянето и поддържането на перспективата на държавите от Западните Балкани за членство в Европейския съюз е наистина важен приоритет.[b] Важно е в сърцето на Европа да няма черна дупка. Това е въпрос на стабилност и сигурност и затова е в интерес на Европейския съюз да има стабилни Западни Балкани. След падането от власт на ВМРО-ДПМНЕ в Македония изглежда се отваря възможност с договора за приятелство с България.[/b] Също и в другите държави е крайно време, те няма да чакат безкрайно. Видяхме силното участие на Русия в последните години, която подрива проевропейския дневен ред в някои държави, като например Сърбия. Видяхме възхода на национализма и етническите напрежения, които избухват в региона.

Европейската перспектива може да бъде помиряващ фактор за всичко това, ако се превърне в обща картина за етносите и различните идентичности, ако се превърне във фактор за по-нататъшно икономическо развитие.

Въпреки всичко, това трябва да се приема с доза съмнение, даже две. От една страна, [b]трябва да разгледаме състоянието на институциите, както и икономическите фактори. Всички държави в Западните Балкани имат сериозен проблем с корупцията и върховенството на закона не по-малко, отколкото със своите икономики. БВП на глава от населението в Албания, например, е половината от този в България. Това изисква много усилия както на страните, за да се развиват, така и на Европейския съюз, за да ги подкрепя.[/b]

От друга страна, трябва да разгледаме авторитета на България. Дори след десет години членство в Европейския съюз страната е все още под контролния механизъм на Комисията в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията и с организираната престъпност. Това би могло да изпрати грешни послания и същевременно подчертава необходимостта от по-стриктни механизми за контрол и санкции, ако искаме да постигнем напредък в интеграцията.

[b]БГНЕС:[/b] Очаквате ли страните от региона да получат повече яснота по време на българското председателство, кога могат да се присъединят към ЕС?

[b]Даниел Кадик:[/b] В момента не очаквам повече яснота. [b]Европейският съюз има сериозни вътрешни проблеми, с които трябва да се справи преди да продължи с интеграцията. Въпросът с Брекзит все още не е разрешен и изисква вниманието на Комисията. Все още не сме разрешили проблема с бежанците, който разделя Европа. Освен това, имаме дискусия с представители на Полша и Унгария за ценностите и върховенството на закона.[/b] Ако вземем тези неща заедно и ги поставим в контекста на умората от присъединяването от страна на старите държави-членки, ще видим, че реалното присъединяване изглежда далечно. Затова без тези точки и без да постигнем напредък по въпроса какво всъщност трябва да представлява Европейският съюз, не виждам повече яснота през следващите шест месеца.

[b]БГНЕС:[/b] Оптимист ли сте за решаването на спора за името между Република Македония и Гърция?

[b]Даниел Кадик:[/b] Разбира се, човек винаги трябва да бъде оптимист, че конфликтите могат да бъдат разрешени. Това включва и тези, които не са били разрешени в продължение на 20 години. [b]Преговорите в Ню Йорк и смяната на правителството в Македония са със сигурност нещо положително. Особено след като години наред ВМРО-ДПМНЕ използва проблема с името и идентичността, за да прикрие своите закононарушения.[/b] Зоран Заев трябва да постигне национален консенсус в Македония, а премиерът Алексис Ципрас иска да покаже на западните си партньори, че допринася за стабилността на региона. Това може да е възможността, която сме чакали. Ще бъдат необходими много усилия от двете страни за намиране на компромис, особено след като все още има групи хора, които се опитват да го блокират.

[b]БГНЕС:[/b] Очаквате ли по време на българското председателство да се подобрят отношенията между ЕС и Турция? България има ли капацитет да играе ролята на посредник?

[b]Даниел Кадик: Изглежда има движение от европейска страна, тъй като Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск, Антонио Таяни и Бойко Борисов трябва да подготвят среща на високо равнище. Независимо от това, конфликтът не се появява заради поведението на европейците, а заради ръководителите в Анкара.[/b] По-големият проблем е тяхната вътрешна динамика и ясното отклоняване от демократичния път. Това не може да се разреши отвън, но вероятно Турция осъзнава какво рискува с икономическите загуби заради оттеглянето на европейски компании и отлива на туристи. Процесът на възстановяване на доверието ще отнеме много време и наистина България може да спомогне за това.

[b]БГНЕС: [/b] Представлява ли Турция заплаха за сигурността на Балканите?

[b]Даниел Кадик:[/b] До известна степен да и това се отразява в различни измерения. Ако погледнем намесата на Турция в Сирия или действията й в кюрдските провинции, които дестабилизират южните й части. Това има последствия, особено ако разгледаме заплахите на Турция по време на бежанската криза, когато заяви, че ще пуска повече бежанци да минават през границата.

По-пряка заплаха е активното участие на Анкара в политиката и културата на региона. Да вземем например начина, по който партия ДОСТ в България беше подкрепена, за да спечели позиции сред местното етническо турско население. Това очевидно беше направено, за да има по-голямо политическо влияние в България в политическия процес.

[b]Подкрепата за религиозните групи и изпращането на имами от турската дирекция по вероизповеданията представлява друг потенциален повод за конфликт при оказването на влияние върху местните мюсюлмански общности. Те не са просто религиозни лидери, а също и близки до турското правителство. Влиянието им може да има дестабилизиращ ефект, ако Анкара реши да го направи.[/b]

Това, че нещата не трябва да стават по този начин, бе демонстрирано чрез мироопазването и последвалата стабилизация в бивша Югославия, когато Турция изигра важна роля. В този случай Турция може да се разглежда като важен инвеститор, който насърчава икономическото развитие. /БГНЕС