Македонски професор: Лавров атакува Македония в Белград

Високопоставени представители на руското министерство на външните работи вече дълго време правят противоречиви изказвания във връзка със случващото се в Република Македония.

Ще припомня, че първите руски противоречиви съобщения за ситуацията в Македония бяха направени по време на политическата криза, преди и непосредствено след парламентарните избори, които се проведоха през декември 2016 г. Тогава официална Русия открито застана зад ретроградните политики в Македония. Съобщенията, които идваха от Москва, почти без изключение, бяха насочени към подгряване на политическата криза. Пикът бе изявлението на руското външно министерство само ден след трагичните събития от 27 април 2017 г. В него Москва изрази безрезервната си подкрепа за политиката на Груевски и особено за протестиращите, които нахлула организирано в парламента и се опитаха да реализират сценарий за насилствено завземане на властта. Докато международната демократична общност застана открито зад демокрацията в Македония, в същото време Русия застана зад политиката на конфликт и насилие.

Тази седмица руският министър на външните работи отново подгря политическата ситуация в Македония и Балканите. В две отделни изказвания той изрази недоволство от разширяването на НАТО на Балканите и е особено критичен към членството на Македония в алианса. С това директно се намесва във външната политика на една суверенна държава. Ние чухме второто му изявление на 22 февруари в Белград, където в присъствието на висши държавни и църковни служители обвиниха Македонската православна църква-Охридска архиепископия в политически игри. Лавров заяви, че Руската и Сръбската църкви ще преодолеят в духа на православието проблемите, с които се сблъскват. Това изявление е особено обидно за нас православни в Македония, защото от него следва, че ние не сме православни само защото отхвърляме юрисдикцията на сръбската църква и признахме БПЦ за църква, от която искаме да представи нашия автокефален статут пред други православни църкви и като Църква-майка, с която да извършим съвместно съслужение.

За да станат нещата по-ясни, ще напомня, че Македония отдавна има два открити въпроса. И двата засягат нейната държавност. Това са името на държавата и каноничният статут на Църквата.

Бъдете внимателни, държава с временно име е временна държава. В същото време държавността на православните народи винаги е свързана с тяхната църковна автокефалност. Следователно държава с православно мнозинство без автокефална църква също е временна държава. Затова е важно тези два въпроса да бъдат решени успоредно. На Москва и на Белград това им е напълно ясно и за това атаките са именно на тези два фронта. Да не забравяме, че Сърбия винаги е била руски любимец на Балканите, чрез която Москва е преследвала интересите си. /БГНЕС

--------

Проф. Драган Зайковски, Институт за национална история в Скопие. Анализът е направен за БГНЕС.