Дневният ред на четвъртото правителство на Меркел

Възраждането на Европейския съюз ще бъде основната цел на четвъртото правителство на канцлерката Ангела Меркел.

За приоритетите на новата управляваща коалиция между консерваторите и социалдемократите може да се съди по подписаното от тях коалиционно споразумение.

То е своеобразен дневен ред, за който са се договорили трите партии, участващи в четвъртото правителство под водачеството на Ангела Меркел. Всяка от тях има своите приоритети относно това, какво трябва да се направи най-напред и какви политически сфери изискват повишено внимание. Целите не винаги съвпадат, затова коалиционното споразумение представлява плод на компромис, в името на който трябваше да бъдат пожертвани част от предизборните обещания, дадени и от консерваторите, и от социалдемократите.

[b]Нови подем за Европейския съюз[/b]

Ако вземем предвид как са подредени задачите в правителствената програма, то главната тема за Германия през следващите години ще бъде Европейския съюз. В първата глава на коалиционното споразумение „Нов подем за Европа“ се говори за уникалността на европейския интеграционен проект, за предизвикателствата, стоящи пред ЕС, свързани с миграционната криза и решението на Великобритания да излезе от съюза, за необходимостта от реформи.

Участниците в германската правителствена коалиция подкрепят идеята за реформиране на бюджета на ЕС, за да можем занапред оперативно да реагираме на финансовите рискове, да разполагаме със специални средства за икономическа стабилизация и, както е казано в текста, за „социална конвергенция, а също така съдействие на структурните реформи в еврозоната“.

Предишният Европейски стабилизационен механизъм /ESM/ се предлага да бъде преобразен в Европейски валутен фонд /ЕВФ/. Това не е просто смята на наименованията. Германският Бундестаг можеше да наложи вето върху решението на ESM да отпусне финансова помощ на една или друга държава. ЕВФ ще може да отпуска кредити без подобна санкция.

Но най-важната констатация, регистрирана в първата глава на коалиционното споразумение, гласи следното: „Готови сме за по-големи вноски на Германия в бюджета на ЕС“. Това означава, че след излизането на Великобритания от ЕС, Берлин няма да съкрати своите разходи.

Това не е алтруизъм на германското правителство. В Берлин смятат, че само сплотеният и силен Евросъюз има шанс да оцелее в днешния свят и да осигури спазването на интересите на членуващите в него държави. „Новите акценти на САЩ, усилването на Китай и политиката на Русия ясно показват: ЕС трябва в по-голяма степен, отколкото преди, да поеме съдбата си в собствените си ръце“, е записано в коалиционното споразумение.

[b]За Русия и санкциите на ЕС[/b]

За Русия става дума още веднъж в четвърта подточка в 12-та глава. В текста се констатира, че „руската политика, включително ситуацията с човешките права, представлява значителен регрес“. Тук същ се говори за това, че „Русия е присъединила Крим и се меси в Източна Украйна, нарушавайки международното право и европейския ред“.

Германия заедно с Франция възнамеряват и занапред „интензивно“ да съдействат за намирането на решение на конфликта в Украйна и реализирането на минските споразумения. Те смятат за изключително важно спазването на примирието, изтеглянето на тежките оръжия и въоръжените формирования от зоната на конфликта. Тези мерки трябва да бъдат подкрепени от мисията „сини каски“ на ООН.

Особено големи надежди на такава мисия възлагат социалдемократите. На коалиционните преговори с консерваторите те дори предлагат да се включи в заключителния документ пункт за частичната отмяна на санкциите на ЕС в отговор на осъществяването на идеята със „сините каски“.

Това предложение обаче не беше прието. „При изпълнението на минските споразумение ние сме готови да отменим санкциите и ще водим за това диалог с нашите европейски партньори“, се посочва в коалиционното споразумение.

Фразата "Bei Umsetzung der Minsker Vereinbarungen sind wir zu einem Abbau der Sanktionen bereit" допуска различни тълкования. Под „изпълнение на минските споразумения“ не е задължително да се разбира завършване на процеса, а „отмяната на санкциите“ може да бъде поетапна.

[b]За децата, пенсионерите и мигрантите[/b]

Впрочем, всичко това са нюанси за познавачите сред преводачите и дипломатите. Редовите немци се интересуват от далеч по-прозаични мерки вътре в страната, които възнамерява да предприеме четвъртото правителство на Меркел.

То пое ангажимента да повиши с 25 евро месечната помощ за деца, която в момента е 194 евро за първите две деца, 200 – за трето, и по 225 евро за четвърто и нагоре. На няколко етапа ще се отмени така наречената „надбавка за солидарност“ към данък доход, което към 2021 г. ще донесе на германските данъкоплатци икономия от 10 милиарда евро.

Пенсионерите в Германия могат да бъдат уверени, че най-малко до 2025 г. техните пенсии няма да паднат под 48% от предишните им заплати, а работещите няма да вкарват в пенсионните фондове над 20% от своите доходи. От следващата година работодателите и служителите отново ще плащат по-равно в болничните каси, което ще повиши паричната тежест върху предприемачите.

Отчитайки значителното повишаване на наемите за апартаменти в големите германски градове, новото правителство обещава да помогне на семействата да строят или купуват готово собствено жилище. През първите десет години за такива цели те ще получават по 1200 евро годишно за всяко дете, ако общият годишен доход на семействата не надхвърля 75 000 евро плюс по 15 000 евро на дете.

Мнозина в Германия, която още не се е справила с последиците от миграционната криза /2015-2016 г./, са зарадвани от записаната в коалиционния договор цел за възможността да не се допуска над 180-220 хиляди души годишно. Отделно от това няма да бъдат допускани повече от 1000 роднини по програмата за събиране на разделени семейства. /ДВ