Проф. Аксиния Джурова: Акад. Лихачов вдъхваше огромно самочувствие на българите

Академик Дмитрий Лихачов не само назова България държава на духа, той специално осъзна, написа и защити, че българите са дали литературния книжовен език на Русия, а това е нещо много голямо.

Аз съм български и руски възпитаник. Преживяла съм периодите, в които в известна степен се игнорираше приносът на България в първите векове от създаването на една славянска руска литература. Не се отчиташе, че ако за нас Византия е моделът, за останалите славяни моделът е България. Ние даваме литературния книжовен език на останалите славяни. Дмитрий Лихачов през цялото време ни вдъхваше огромно самочувствие. Той беше научен работник и се придържаше към обективна оценка.

[b]Заветът на акад. Лихачов[/b]

В книгата му „Руската култура“ са събрани трактати, които са като завет за днешното поколение. Тя представлява много интересен прочит на нашата история и традиция, върху която всяко поколение трябва да надгражда. В нея Дмитрий Лихачов е съсредоточил мъдростта и опита си върху такива проблеми като: какво е култура, какво е руска култура, какво е европейска култура, какво е образование, каква е ролята на образованието, мисли за живота и смъртта, мисли за това как човек трябва да понася изпитанията и да живее, мисли за това какво българската култура и нашата писменост е дала на руския народ.

Това е настолна книга, която е морален и етичен коректив не само на настоящето, но и на бъдещето. Когато започнах да чета „Руската култура“ си спомних един израз на акад. Лихачов. Той винаги ми казваше, че е определил своето пространство и време – средновековието. Тази книга го опровергава. Тя е послание към всички нас да не разрушаваме мостовете между поколенията. И сега, и преди се е водила битка за паметта, но книгата на акад. Лихачов е много обективен, благороден и точен поглед на нашата памет без идеологизация. Всички, които имат отношение към българската, руската и европейската култура трябва да прочетат тази книга, защото ще се срещнат с мъдрост, която е надживяла своя живот. Това е животът след смъртта на Дмитрий Лихачов.

[/b]Радетел за общоевропейско образование[/b]

За акад. Лихачов руската култура е част от европейската. В никакъв случай Европа не може да има своята културна хомогенност без Русия и руската култура. Затова не случайно в книгата му има няколко трактата за руската интелигенция, която е част от европейската, за образованието.

В едно от есетата, той споделя мечтата си, макар и на пръв поглед да изглежда утопична, за общоевропейско образование. То трябва да включва цялата култура на света, защото културата на САЩ е част от културата на Европа, а част от културата на Европа е също така и Изтока, и Азия, и Африка особено днес. Акад. Лихачов, който почина преди около 19 години – на 30 септември 1999 г., провиденциално виждаше смесването на народи и култури, което ще бъде нашият бъдещ живот и на живота на децата и на внуците ни.

Неговото послание беше да не се делят отделните култури. Всяка една култура не е малка, такова нещо няма в света. Всяка култура дава своя принос и светът е богат, защото е разнообразен. Той винаги е бил толерантен и смяташе, че Европа трябва да бъде толерантна, трябва да изгражда своят културен масив и духовно пространство, което да не е само движение на стоки и пари, а да бъде духовно пространство оставено от цялата интелигенция, която е минала през столетията на този континент.

[b]Икона на руската култура[/b]

Спомените ми за акад. Лихачов са изключително лични и съкровени, защото той изигра огромна роля в моя живот. Когато трябваше след първия факултет да замина и да следвам история на изкуството професор Динеков, който беше много близък с него, му написа писмо, къде би било добре да уча – дали в Москва, или в Ленинград? Това беше време, в което двете големи школи се съревноваваха помежду си, а моето голямо желание беше да следвам в Ленинград, сега Санкт Петербург, тъй като там работеше един от най-големите специалисти по руска култура, изкуство и средновековие Апатов. Лихачов най-неочаквано написа, че след като вашата студентка има познания по стари езици и иска да се занимава с връзките Византия-славяни, най-добре е да отиде в Москва при Виктор Лазарев, който по онова време беше най-добрият специалист по средновековна култура в СССР. Така отидох в Москва и от тук започнаха нашите много близки контакти с акад. Лихачов и с дъщеря му Вера. Тя беше много добър специалист по византийско изкуство, но загина трагично.

Контактите ми бяха много лични до степен, че последното писмо на акад. Лихачов е до мен. То е от 19 септември 1999 г. по повод на едно мое изследване върху „Въведение в славянската кодикология“, което му изпратих. 11 дни преди смъртта си той го е чел и ми написа писмо, което мен страшно ме учуди, защото той имаше много красив едър почерк. Получих писмо със ситен като мъниста почерк, в което той пише, че е получил книгата ми, ще я прочете внимателно, ще направи бележки и ще ми се обади, за да каже какво мисли за нея. Споделям това не само, защото го приемам много лично само към мен, а за да изтъкна това, което притежаваше Дмитрий Сергеевич Лихачов. Освен невероятни човешки добродетели, освен невероятна ерудиция, той както професор Дуйчев, проф. Динеков бяха хора, които следяха развитието на младите, четяха. Те винаги бяха готови да подадат ръка на най-младите.

Диапазонът при него беше от пълното непризнание и лагера в Соловки до пълното признание и превръщането му в икона на съвременната руска култура. /БГНЕС

---------------------------------------------

Проф. Аксиния Джурова, учен, изкуствовед, председател на фондация „Елена и Иван Дуйчеви”, специалист по историята на изкуството, филологията и кодикологията, член-кореспондент на БАН. Анализът е направен специално за БГНЕС.