Турция в Близкия изток след Африн
Основният въпрос за нахлуването на Турция в Африн е дали това е ограничена операция, която ще спре в Северозападна Сирия, или е първи етап от това, което ще стане по-дълбока турска намеса в Близкия изток. Предвид факта, че Турция възнамерява да изчисти заплахата от границата си и че кюрдските сили се простират далеч отвъд северозападния анклав на Африн, няма основания да мислим, че Турция ще спре, след като прочисти Африн.
Има обаче още една заплаха, която принуждава Турция да предприеме военни действия в чужбина: Иран. Един от най-големите в исторически план противници на Турция, покрай сирийския конфликт Иран се сдоби с относително силна позиция. Един от аспектите на неговия успех е способността на режима на Башар Асад, подкрепян от Иран, да се задържи на власт и да възстанови отново контрола си върху голяма част от територията, която беше загубил по време на гражданската война. Турция разглежда проиранска, водена от Асад Сирия на границата си като директна заплаха, поради което имаше по-различна позиция по-рано във войната, когато бойци на „Ислямска държава“ (ИД) преминаваха през границата от Турция, за да се бият срещу Асад.
В отговор на силното присъствие на Техеран в Сирия Турция иска да окаже натиск върху Иран много по-близо до иранските граници, в Ирак. Въпреки че там съществуват кюрдски милиции, Турция все пак използва присъствието на кюрдската ПКК в иракската провинция Синджар като оправдание за намеса в Ирак. В края на краищата Иран успя да увеличи значително степента на своето влияние в Ирак през последните четири години - тревожна тенденция за Турция. Дори турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплашва да започне изненадващо нахлуване в Синджар, Турция вече е започнала да създава по-голяма военна сила в Ирак, като се съобщава, че турски войници скачат с парашути в село Соран и засилват присъствието си в Сидакан.
Турция
С превземането на Африн пътят към Манбидж и по-големият контрол над границата със Сирия е почти широко отворен за Турция / БГНЕС
Завоюването на Африн от Турция, съчетано с територията, придобита при нахлуването в северната част на Сирия през 2016 г. и територията на турски марионетки в Идлиб, дава на Анкара почти граничен контрол над северозападната част на Сирия, без никакъв противник реално да я застрашава. Асад може да разгърне сили на север, за да блокира напредъка на Турция, но това ще изисква разделяне на силите му, докато той продължава да се сражава с бунтовниците в ключови градове в централна и южна Сирия, като Дамаск и Хомс.
С превземането на Африн пътят към Манбидж и по-големият контрол над границата със Сирия е почти широко отворен за Турция. Освен, разбира се, едно голямо усложнение: присъствието на САЩ в Северна Сирия и съюзът на Вашингтон с кюрдските милиции.
Безизходица в отношенията между САЩ и Турция
Въпреки че САЩ на практика позволиха инвазията на Турция в Африн, те ясно заявиха, че няма да оттеглят подкрепата си от кюрдите, базирани в Манбидж. Точно това иска Турция от САЩ; Турция не вижда разлика между кюрдските сили в Африн и тези в Манбидж. От своя страна, САЩ остават загрижени за възкръсването на ИД, което те успяха да сдържат отчасти чрез военното си сътрудничество с ОЗН. Това не е случайна заплаха - докато кюрдските сили бяха отклонени от операциите срещу ИД към Африн, за да се борят с Турция, ИД се надига и отново придобива контрол върху територията.
Това е основната безизходица в отношенията между САЩ и Турция. САЩ се нуждаят от наземна сила, за да се борят с ИД и досега групите, състоящи се предимно от сирийски кюрдски милиции, са единствените, които желаят да следват заповедите на САЩ. И все пак това са същите тези сирийски кюрдски милиции, които Турция смята, че трябва да елиминира, за да заличи заплахата по границата си.
Може да се случи едно от двете неща: Турция и САЩ да постигат споразумение по отношение на Манбидж и кюрдите или не. Ако го направят, ще има някаква форма на оттегляне на САЩ от сирийските кюрдски територии. Турция ще влезе в провинциите, които преди това бяха заети от САЩ и техните съюзници, с благословията на САЩ, в замяна на съгласието си да сътрудничи на САЩ в тяхната война срещу ИД. С други думи, още една кюрдска група ще бъде продадена от бивш съюзник.
Такова споразумение би имало предизвикателства за Съединените щати. За разлика от кюрдите, Турция ще бъде склонна да сътрудничи със САЩ, само ако не се наложи да подчинява собствените си интереси в процеса. И както демонстрира трудното положение в Северна Сирия, САЩ и Турция вече не се намират постоянно от една и съща страна на масата. Турция също така многократно е демонстрирала желание да работи с джихадисти, които биха били категорично неприятни съюзници на Съединените щати. Освен това съществува риск Турция, използвайки наследството на своето османско минало, да се идентифицира като законния наследник на халифата, може дори да намери начини да си сътрудничи с ИД или други подобни групи, опитвайки се да обедини разочарованото сунитско арабско мнозинство в Сирия да продължи да се противопоставя на позицията на Иран там и в Ирак.
Другият потенциален резултат – Турция и САЩ да не постигнат споразумение, което да доведе до изтегляне на американските сили от Северна Сирия, сериозно ще ограничи възможностите за военни действия на Турция там. Въпреки че турските сили са достатъчно силни, за да победят кюрдските милиции в Африн, не те искат да рискуват разгаряне на конфликт със САЩ. В този случай Турция ще бъде принудена да търси краткосрочно решение с Русия и Иран, което й позволява да изолира кюрдския коридор, който се простира през Северна Сирия и Ирак, дори и да не се стига до пряка употреба на сила. Марионетната война може да продължи, но целта на Турция може да си остане същата: да отдели САЩ от сирийските кюрди и да наложи турски или поне протурски контрол в района.
Cъществува риск Турция, използвайки наследството на своето османско минало, да се идентифицира като законния наследник на халифата / БГНЕС
Турция може да е изключително непримирима спрямо това в последствие, особено ако Иран продължи да подобрява позициите си в Сирия, но няма веднага да скъса отношенията със САЩ. В края на краищата, въпреки способността си да постига прагматични тактически решения с Русия, турската власт исторически е заплашвала Русия и ще продължи да го прави, успоредно със засилването си, което ще кара Русия да се превърне в дългосрочен противник на Турция. Това беше стратегическото изчисление, което спояваше американско-турското сътрудничество през Студената война и не изглежда, че Турция вече е достатъчно силна, за да надделее сама над руската военна мощ.
С други думи, ако Турция не може да разчита на САЩ, тя не може да разчита и на Русия, която ще я накара за момента по-скоро да балансира предпазливо между двете, отколкото окончателно да прекъсне отношенията си със САЩ. Дори и тогава, Турция няма да забрави обидата. Тя ще продължи да засилва развитието на оръжейната си индустрия, така че да не се налага повече да разчита на защитата на Запада от Русия.
Нашествието на Турция в Африн представляваше повратна точка в Сирийската война и последиците си за Близкия изток. След като Турция завладя Африн, американско-турските отношения достигнаха критичен момент. Това дали САЩ и Турция ще намерят начин да си сътрудничат в Северна Сирия или не, впоследствие ще промени регионалния баланс на силите, което на свой ред ще оформи Близкоизточната стратегия на основните играчи, замесени в конфликта – Русия, Иран, Турция и САЩ, както и стратегиите им едни спрямо други.
Затова американско-турските отношения и ролята, която Северна Сирия играе в тях, имат глобални последици, които се простират далече извън самия регион. /БГНЕС
-------------
Ксандър Снайдерс, „Геополитикал фючърс“.