Ели Юрукова: Белград и Прищина си играят на котка и мишка
Сърбия и Косово са се впуснали в опасната политическа игра на котка и мишка. Гледат се като неприятели и са на път да предприемат необмислени и прибързани ходове.
И Белград, и Прищина имат своя истина за миналото и бъдеще и най-лесният вариант ще бъде, ако продължават политическата агония. Косовските сърби, с подкрепата на Белград, първо влязоха, а сега умуват дали да излязат от косовското правителство. Подготвят и самостоятелно формиране на институции и това ще бъде повод за нови инциденти. Очевидно е настъпил моментът, когато се проверява коя е тънката линия, по която могат да вървят и Белград, и Прищина. И тъй като Брюксел вече е свикнал със сръбско-косовската драматургия за вътрешнополитически цели, няма голям избор освен да подсети и Белград, и Прищина, че нямат голям избор, освен да седнат на масата за преговори.
Сърбия и Косово години наред са опасно огнище на Западните Балкани, но въпреки дрънкането на оръжия, последните инциденти в Косовска Митровица и арестуването на сръбския представител за Косово Марко Джурич не трябва и не може да се очаква драматично ескалиране и радикализиране на напрежението. Вероятно ще се засили вече познатата косовско-сръбска балканска риторика за вътрешна употреба, която ще бъде укротена бързо от европейските препоръки за запазване на мира и стабилността в региона, и продължаване на започналия диалог. Това че Белград и Прищина си играят с оловни войници на война, която на момент излиза извън контрол, не означава нищо, освен безпомощност на политиците от двете страни на границата, които са наясно, че трябва да изгубят много, да дадат колкото се може по-малко и накрая да се обявят за победители и което е най-важното – да им повярват, че е така.
Сърбия и Косово са се впуснали в опасната политическа игра / БГНЕС
Обикновено или в началото, или в края на ключови преговори, които се очакват между Белград и Прищина, всички политически актьори стават нервни, самонадеяни, претенциозни, нереални и груби. Прищина е наясно, че още от 2013 г. е договорила и обещала да създаде Общност на сръбските общини в Косово, където живеят сърби. Белград, от своя страна, не признава Косово като самостоятелна държава и твърди, че това е окупирана сръбска територия. За Косово е важно и членството в ООН, но този коз е в ръцете на Сърбия, защото Русия засега е неин съюзник. Но геополитическата карта на света поднася много изненади. Вероятно може да бъде намерен някакъв компромис затова, ако политическият разум победи и се приемат реалности. Защото Белград не може да се прави, че Косово като държава не съществува, но може да защити максимално правата на сръбското население там, на паметниците на културата, да намери формулата, чрез която ще има гаранциите за един крехък мир в началото, а в бъдеще – неизбежен мир в едно ново мултинационално Косово.
В Прищина, както и в Белград, не са ваксинирани срещу националистическата риторика. Нито пък е изживяла еуфорията на своята независимост. Тя използва добре международната подкрепа, вещо крие, когато Брюксел и Вашингтон и скръцнат със зъби и имат сериозни лобисти.
Въпреки арестуването на сръбския представител за Косово Марко Джурич не може да се очаква драматично ескалиране на напрежението / БГНЕС
Да си призная честно не бих била в кожата нито на Александър Вучич, нито на Хашим Тачи. Те имат в ръцете си хиляди варианти, които биха договорили помежду си, да не е строгият поглед на Европейския съюз и САЩ. Нищо не би им попречило по време на тайните им срещи миналата седмица във Вашингтон да дискутират за размяна на територии. Това е стара идея, която може да се облече в нови одежди, но знаят, че това е невъзможно. Сръбският президент се е вживял сериозно в ролята да покаже, че прави всичко възможно да запази Косово, но под натиск ще е направил в името на мира „исторически компромис“. Косовският държавен глава играе на картата, че „главният адрес за Косово остава Вашингтон“ и тази магическа формула му осигурява сериозен рейтинг с много дилеми. Поне засега.
И Вучич, и Тачи искат да покажат, че контролират обстановката и на тях може да се разчита, че могат да решат всяка криза от двете страни на барикадата. И двамата обаче във всеки един момент могат да си направят политическо харакири, защото в имагинерните демокрации не се прави разлика между мира и войната и тогава на тяхно място идва някой друг. /БГНЕС
------------
Ели Юрукова, кореспондент на Агенция БГНЕС в Белград.