Хайко Маас къса с „източната политика“ на Вили Бранд, ожесточава тона към Москва

Новият германски външен министър Хайко Маас, както и неговите предшественици, също се обявява за диалог с Кремъл, но той по друг начин поставя акцентите и не е готов на отстъпки.

„Германските политици разкритикуваха външния министър за твърдата му позиция спрямо Русия“... „Антируската позиция на германския външен министър възмути неговата партия“... „В Германия лидерите на ГСДП разкритикуваха курса на германския външен министър спрямо Русия“...

Под такива и сходни заглавия руските медии възпроизвеждат съобщението на вестник „Велт ам Зонтаг“, разказващо, че двама провинциални премиери, които са членове на ГСДП, и един от заместник-председателите на партията са коментирали прекалено твърдия, според тях, курс на своя съпартиец Хайко Маас по отношение на Русия.

Говорейки за Русия, Хайко Маас наистина малко по-различно поставя акцентите, отколкото неговите предшественици на поста външен министър на Германия. Но не партията, издигнала го на този пост, определя външната политика на официален Берлин. Това е прерогатив на канцлерката Ангела Меркел.

„Политическите внуци“ на Вили Бранд

Хайко Маас, който в предишното правителство на Меркел заемаше поста правосъден министър, смени начело на външнополитическото ведомство социалдемократа Зигмар Габриел.

Както и много други социалдемократически политици, сред които – бившият външен министър и настоящ президент на ФРГ Франк-Валтер Щайнмайер, бившият канцлер Герхард Шрьодер, бившият председател на ГСДП Матиас Платцек, бившият упълномощен за Русия Гернот Ерлер, Зигмар Габриел спадаше към тези свои съратници по партия, които се наричат „политически внуци“ на Вили Бранд, привърженици на неговата „нова източна политика“ по отношение на Москва.

Техните собствени политически убеждения и възгледи за Русия в не малка степен са сформирани от комплекса за германската вина за започнатата от Хитлер война срещу СССР, биографиите на собствените родители и идеите за следвоенно помирение.

Именно с тези фактори, а също така и с интересите на германския бизнес някои германски анализатори обясняват предложението на Габриел за частична отмяна на санкциите на ЕС, въведени срещу Кремъл заради Крим и Донбас, или думите на Щайнмайер за „дрънкането на оръжия“ спрямо политиката на НАТО към Москва.

Маас няма комплекс за вина по отношение на Русия

Нито на Габриел, нито на Щайнмайер би им дошло на ум да използват в контекста на германско-руските отношения думата „враждебност“, така както го направи Маас. „Ако Русия все повече определя своята външна политика като разграничаваща се и дори враждебна по отношение на мнозина на Запад, то това променя реалностите на нашата външна политика“, коментира германският външен министър демонстрацията на руското чудо-оръжие от Владимир Путин.

Още в деня на встъпването си в длъжност като министър на външните работи Маас ясно даде да се разбере, че е влязъл в политиката не заради идеите на Вили Бранд, антивоенното или екологично движение, а „заради Освинецим“, т.е. от разбирането за германската отговорност за Холокоста.

По отношение на Русия той не изпитва нито комплекс за вина, нито каквито и да било трепетни чувства. За Маас са важни такива въпроси като човешките права и спазването на принципите на правовата държава, смята водещият експерт по Русия от Германското дружество за външна политика Щефан Майстер.

Следвайки линията на канцлера

В ГСДП все още има „политически внуци“ на Вили Бранд, но на тяхна смяна идва ново поколение социалдемократи, които са настроени по прагматично и не вярват в новата „нова източна политика“.

„Ренесансът на „източна политика“ днес е обречен на провал и поради това, че за разлика от предишните времена в Кремъл в момента няма нито предсказуем, нито надежден партньор“, написа в тази връзка „Дер Тагесшпигел“.

Маас също се обявява за диалог с Москва, но не е готов да й направи отстъпки или да либерализира в аванс санкционния режим. На състоялата се в Торонто среща на министрите на външните работи на страните от Г-7 той категорично се изказа против връщането на Русия в тази група на водещи държави в света. „За момента не са създадени предпоставки за това. Така че за момента това въобще не е тема“, подчерта Маас.

Заедно с Париж Берлин сега търси начин да принуди Русия към диалог за ситуацията в Сирия. Хайко Маас, както и канцлерът Меркел, заема по този въпрос достатъчно твърда позиция, в качеството на предварително условие за началото на преговорите те изискват от Москва „конструктивни предложения“.

Не всички в ГСДП харесват позицията на Маас, но и заемащият поста вицеканцлер Олаф Шолц, и току-що избраната нова председателка на ГСДП Андреа Налес са на страната на външния министър. Русия следва да бъде критикувана, заяви Налес, „когато, например, тя използва правото си на вето, за да блокира разследването за използването на химическо оръжие“ в Сирия.

„Северен поток-2“ - средство за натиск върху Кремъл?

Има ли Берлин лостове за въздействие върху Москва? Инструмент способен да я подбуди към конструктивен диалог – дали за войната в Сирия или конфликта в Източна Украйна? В тази връзка в Германия все по-често изплува темата за „Северен поток-2“, в реализацията на който са изключително заинтересовани „Газпром“ и Кремъл.

До неотдавна официален Берлин наричаше този проект изключително икономически, сега призна и неговите политически измерения. Ангела Меркел заяви, че „Северен поток-2“ е възможен само при условие на запазването на украинския транзит на руския газ в Европа. Към същата гледна точка се придържа и Хайко Маас. Но, може би украинският транзит не е единственото условие?

Когато Маас беше попитан в Торонто, дали Германия е готова да използва газопроводния проект като средство за натиск върху Русия, той отговори уклончиво. „Северен поток-2“ макар и търговски проект, но за неговото по-нататъшно осъществяване са необходими разрешения в съответствие с действащото законодателство, отбеляза Маас. „Много от разрешенията вече са дадени, но не всички“, добави той.

Трябва да се отбележи, че германското правителство разполага с юридически инструменти, които му позволяват да не допусне осъществяването на едни или други вече разрешени сделки. То се възползва от тази възможност сравнително неотдавна, когато един китайски инвеститор се опита да купи германския електротехнически завод Aixtron. /БГНЕС

------

Никита Жолквер, ДВ.