Аз съм мъничко човече,
На децата мил другар,
Имам шарено елече,
А в торбата скъп товар!
Тра-ла-ла, хи-хи-хи
Тра-ла-ла, хи-хи-хи
А в торбата скъп товар
Зная приказки и песни,
Що съм слушал по света,
Зная хитрости чудесни,
Те помагат ми в беда!
Тези няколко стиха са неизменна част от детството на няколко поколения българи. Зазвучали за първи път през 1961 година от ефира на единствената по това време телевизия. Хиляди деца пък и възрастни чакаха с нетърпение Педя човек, лакът брада, за да им пожелае лека нощ. А белобрадото човече с гласа на Слава Рачева всяка вечер точно в 19:50 се обръщаше към легендарния говорител Никола Филипов: “Добър вечер, чичко Филипов, добър вечер, мили деца!”. Така в продължение на три десетилетия.
БГНЕС: Как се зароди идеята за Педя Човек?
Слава Рачева: Идеята не е моя, на детската редакция на току-що организираната Българска национална телевизия. Решават, че трябва да имат свой герой и първата рубрика за деца да бъде „Лека нощ, деца“. Канят известната наша художничка, която беше и в кукления театър и киноцентъра - Милка Начева. Та нарисувала и показала Педя човек, лакът брада. Куклата е направена по подобие на тази, която казва „лека нощ“ по немската телевизия „Пясъчко“. Нашият герой се отличава с това, че разказва български народни приказки. И така, решението стига до мен. Един ден пристига един човек в театъра, който ми казва, че търсят малък мъж. Аз съвсем спонтанно казах, че съм малкият мъж, защото обикновено играя всички роли, които са мъжки – зайче, момче, петле. Видя ме как изглеждам, показах се както и сега. Не се отличавам с висок ръст, но не знаех това какво означава: „ставаш“. Записахме песничката в радио София. Музиката е на Димитър Вълчев, а текстът е на двамата редактори на телевизията – Димитър Христови Димитър Спасов. След като песента стана готова. Отидох на първото предаване, което стартира през април 1961 година. Излъчи се от студиото на телевизионната кула. Тогава беше едно студио, предаванията бяха три пъти в седмицата. Трябваше да бъда точно в 19:30 часа в студиото, за да седна под масата до говорителя Никола Филипов (станал популярен като Чичко Филипов). В деня ми се даваше приказката, която трябваше да прочета. Чичко Филипов вадеше от портфейла си един вълнен конец, който бяхме го нарекли, че е косъм от брадата на Педя човек. Той късаше този косъм с думите: „Тримбиримби трука – Педя човек тука“. Аз се появявах до него като казвах: „Добър вечер, чичко Филипов! Добър вечер, мили деца. Нашият пръв говорител винаги казваше, че съм неговата кръстница.
БГНЕС: След като сте получавали приказката в деня, кой я подбираше?
Слава Рачева: Приказката ми се даваше напечатана, вероятно редакцията са избирали. Но винаги се съобразяваха с това, че трябва да бъде популярна, българска народна приказка, която не се различава много от тези по света - освен с имената на героите. Идвах прочитах я на момента и трябваше да я разкажа. Мисля, че беше едно много добро хрумване. Защото с приказката се учим от малки на добро, че злото винаги си отива и е наказано.
БГНЕС: Кога разбрахте, че кукленото човече е социален фактор по онова време?
Слава Рачева: Доста по-късно разбрах. Разказваха ми как деца и възрастни са сядали на столчета пред телевизора или пък са ходили на гости в съседите, тъй като не във всеки дом имаше телевизор. След това ми разказваха, че децата са слагани да си легнат в 19:50 часа дори да не им се спи. С Педя човек казвахме, че телевизията за малките е завършила своя ден.
БГНЕС: Педя човек има ли какво да каже на днешните подрастващи?
Слава Рачева: Да, има какво да каже, защото малките днес са попаднали в една виртуална среда, заради която много се , отказва да води диалог и общуването е сведено до минимум. Децата, когато слушат и говорят, развиват въображението и начинът на мислене. Мисля, че липсата на комуникация между децата породи силната агресия, която все по-често виждаме.
С децата трябва да бъдем безкрайно внимателни, трябва да ги обичаме, убедена е Рачева / БГНЕС
БГНЕС: Разпознават ли гласа ви на улицата ?
Слава Рачева: Много често ме разпознават. Започна много отдавна, когато все още не се показвах. По гласа ме познаваха. Много често влизам някъде, говоря и изведнъж хората се ослушват и казват „Ама ние познаваме ли се?“, „Къде съм чувал гласа ви?“. И така започвахме нашето запознанство. Сега вече и визуално се познаваме по улиците, поздравяваме се, усмихваме се. Много често ми казват „много ми е неудобно, ама вие не сте ли…“, и аз казвам – да, самата аз съм. Пожелаваме си хубави дни и да се видим пак. Както героят завършва с много хубаво чувство, „До нови срещи, мили приятели!“
БГНЕС: Имало ли е момент, в които ви се е искало през куклата да кажете послание само за родителите?
Слава Рачева: Аз много често казвам неща на родилите, и с куклата, и без куклата. С куклата им казвам дотолкова, доколкото може вниманието на децата да се прикове от първия момент, защото общуването с живия човек носи различно усещане. Когато куклата говори, особено за малките деца, това е много приковаващо вниманието нещо. Знаем, че малките деца имат склонност, съвсем в началото, когато са много мънички, непременно да озвучават собствените си играчки – как се движи влака, как свири колата и как си разговаряме с куклата, която е болна. Също така как трябва да си преправяме гласа, за да говорим от името на майката, на чичо доктор, който дава лекарството. Децата започват да се забавляват и обикновено, в тези си игри, желаят да има публика, която да ги види. Затова се скриват зад дивана или под масата, показвайки само куклата или играчката, с която разиграват нещо и непременно да имат публика. Това е безкрайно обогатяващо за техния емоционален живот.
БГНЕС: Децата интересуват ли се от кукленото изкуство при толкова много анимационни канали?
Слава Рачева: Децата имат интерес, ако им се показва. В момента това, което наблюдаваме, а именно интересът към всичко, което им предлага новото време - телефони, таблети, телевизия, много ги отдели от момента, в който театърът беше по-интересен. Имаше една такава максима за това, колко трудно ще може да се преборим с телевизионните предавания и филмчетата, нарисувани и показани по телевизията. Продължаваме да настояваме и хубаво правим, децата да влизат в театъра, защото много по-обогатени излизат от изглеждането на един спектакъл. В него те могат да участват и да съпреживяват това, което виждат. Театърът е необходим, и за малките, и за по-големите деца, но и за големите хора. Там чувствата излизат на повърхността и съпреживяването е по друг начин.
БГНЕС: Как оценявате състоянието на кукления театър?
Слава Рачева: Театърът се движи много добре. Когато са намерени точните ключове, както казвам, за съответната публика, много добре се приема. Децата много се водят на театър. Малко се измести в посока на това да бъде повече за възрастни или по големи деца да гледат, а е хубаво да запазим тази практика да започваме с най-малките, защото те са най-податливи да си видят играчките и героите от приказките как оживяват на сцената. Общо взето има много талантливи артисти и много талантливи режисьори. Нямаме много интересна съвременна драматургия, въпреки че има и много хубави куклени пиеси и то български. Театър за деца се прави така трудно, както и за възрастни. Трябва да бъдем внимателни и да знаем, че децата са много критична публика. Трябва да проявяваме вкус и разбиране при правенето на спектаклите.
БГНЕС: Простихте ли вече на онези, които принудително ви пенсионираха, както и много други творци, журналисти и културни деятели?
Слава Рачева: Те не принудиха мен, те принудиха цялата организация. Появиха се и други телевизионни студия и телевизии, които започнаха да изместват детската сцена. Появи са едно надпреварване за това прайтаймът да бъде добре изпълнен и платен. Както виждате сега не можем да се отървем от реклами, които господстват във всичките студия, радия, киното и навсякъде. В доста комерсиални се превърнаха всички тези средства. Тези хора, които точно тогава се отказа от предаванията и намалиха до минимум мизата за предавания за деца, отдавна ги няма. Те се смениха със съвършено други хора, тъй че няма на кого да съм сърдита, но малко ми е интересно как тези, които спираха предаванията, не бяха подготвени да обяснят защо ги спират. Говориха се рани смешни неща – кой участва повече, кой не участва, на кого се пречи. Изобщо не беше правилен начинът, по който се проведе, но се проведе. Както виждате и досега имаме „Лека нощ, деца“, но ако питате много голяма част от публиката, която не гледа БНТ, ще ви каже „ама, има ли „Лека нощ, деца“.
БГНЕС: Колко пъти е сменяна куклата?
Слава Рачева: Направи се един опит да се смени куклата, да се осъвремени – с друга визия, друг художник да я направи, както и да си отваря устата, когато говори. Това пък беше несполучливо в друг план. Аз още тогава казах, че след като е същият изпълнител, същият глас, същата песен и има същата функция, а именно да разказва, куклата не оправдава това. И до сега всички помнят популярната първа кукла.
Тази кукла, която е основната и е направена от Милка Начева, на няколко пъти се преправяше. Сменяше се цветът на костюмите. През 60-те и 70-те години, когато се правеха цели сериали с разказвания на приказки и живи актьори, партниращи на куклата, се направи и малко по-голяма кукла. Играла съм и съм си партнирала с много колеги. За мен това е една огромна школа и радостно присъствие. Много от тях вече ги няма, но аз спокойно мога да кажа, че съм участвала и съм била с тях на една площадка, пред една камера или пред един микрофон. Това са големият Константин Кисимов, но и много други колеги, за които вече само можем да кажем вечна им памет.
БГНЕС: Какво бихте посъветвала сегашните фактори, които чертаят бъдещето на изкуството и културата в България?
Слава Рачева: Не бих се осмелила факторите са съветвам, а бих се осмелила на колеги и хора, които са заинтересовани, да има кажа, че към децата трябва да бъдем безкрайно внимателни. Трябва да им показваме, че ги обичаме. Показвайки, че ги обичаме ние мислим за тях и поднасяме това, което е необходимо за тяхната възраст, впечатления, развитие и израстване като големи хора.
-----------
Слава Рачева е родена в София на 23 април 1938 г. Завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” с актьорско майсторство при Кръстьо Мирски и Моис Бениеш Актриса е в столичния куклен театър, била е и негов директор. Има над 80 роли в театъра, сред тях: Макс в „Макс и Мориц“ по Вилхелм Буш; бабата в „Рибарят и златната рибка“ по Александър Пушкин; Мечо Пух по Алекзандър Алън Милн; Магаренцето в „Разсърдените букви“ от Рада Москова. Озвучава и дублира игрални и анимационни филми за деца. През 2009 г. е удостоена с орден “Св. Св. Кирил и Методий” с огърлие за развитието на културата и изкуството. /БГНЕС