Според плановете на НАТО, към 2020 г. европейските страни-членки на алианса трябва да са способни в течение на месец да приведат в пълна бойна готовност около 15 000 военнослужещи. Доколко реалистично е това?
На 11-12 юли в Брюксел ще се проведе срещата на върха на НАТО. В нейното навечерие между министрите на външните работи на европейските държави и генералния секретар Йенс Столтенберг с нова сила се разгоря дискусията за създаването на военно-транспортни коридори, имащи за цел да осигурят свободното движение на силите на НАТО по цялата територия на Евросъюза.
В същото време това далеч не е най-сложният въпрос, ако вземем предвид целите на новата инициатива на НАТО, получила наименованието „четири по 30“. Тя предвижда, че към 2020 г. алиансът трябва да има 30 механизирани батальона, 30 въздушни ескадрили и 30 бойни кораба, които трябва да бъдат приведени в пълна бойна готовност в течение на 30 дни или по-бързо.
Бюрократичните бариери и тесните пътища на пътя на НАТО
Проектът е разработен и подготвен от Вашингтон и съгласуван на срещата на министрите на отбраната на държавите от НАТО в началото на юни. В съвременния, все по-непредсказуем свят високата бойна готовност става важна задача за НАТО, отбеляза тогава Йенс Столтенберг. При това той подчерта, че „не става дума за създаването или разгръщането на нови сили, а за повишаването на бойната готовност на съществуващите“. Генералният секретар също така изрази увереност, че членовете на НАТО ще успеят да реализират новата инициатива в посочените срокове.
Оптимизмът на Столтенберг не се споделя от всички. Разгръщането на 30 батальона, чиято численост се различава в зависимост от страните, означава, че в зоната на конфликта трябва да бъдат оперативно изпратени над 15 000 военнослужещи. Обаче за това няма съответната транспортна инфраструктура: военните могат да не достигнат навреме до пункта за назначение заради бюрократичните бариери вътре в Европа, техните пътища и недостатъчно стабилните мостове.
Експертът от британския неправителствен изследователски център European Leadership Network /ELN/ Елис Билън-Халънд е настроена доста скептично. „Без да отчитаме самия факт, колко трудно би било да се придвижват войски по територията на ЕС, възниква въпросът: какво точно искаме да придвижваме. Няма смисъл да строим мостове, способни да издържат теглото на танковете, ако нямаме танкисти, които да ги управляват“, отбелязва експертът. Към днешна дата повечето армии са в такова състояние, че не могат да осигурят успешната колективна отбрана, поясни Билън-Халънд.
Плановете на НАТО предвиждат в течение на месец да се приведат в бойна готовност от 5 до 10 бригади. / БГНЕС
30 батальона на НАТО за 30 дни – мисията невъзможна?
В своята статия на тема, способни ли са британските, френските или германски войски при необходимост да сформират и да държат бронетанкови бригади в балтийските държави, политологът от американския център РАНД Майкъл Шуркин посочва основните слаби места на алианса, които напълно могат да провалят новата инициатива.
Докато една бригада е съставена от 3 до 6 батальона, плановете на НАТО предвиждат в течение на месец да се приведат в бойна готовност от 5 до 10 бригади. Според Шуркин нито една от споменатите по-горе държави не може да предостави толкова голям брой военни в толкова кратки срокове.
При това най-добре от всички е подготвена Великобритания: поне така изглежда. Лондон е в състояние да предостави напълно окомплектована бригада за период от 30 до 90 дни и постоянно да поддържа нейната бойна готовност. На свой ред възможностите на Франция са изключително ограничени. Макар че Париж би могъл и може да сформира една бригада за няколко седмици – това ще изисква много големи усилия от страна на френските власти. „Войниците могат да се окажат неготови да воюват с Русия“, отбелязва експертът.
Що се отнася до Германия, според Шуркин, Берлин може да предостави само два съвременно екипирани батальона, способни да се противопоставят на Русия. Макар че те могат да бъдат приведени в бойна готовност в течение на седмица, екипировката отчасти ще бъде взета назаем от други поделения, като по този начин ще се ограничат способностите едновременно да се провеждат други операции.
Новата инициатива на НАТО – рискована стъпка
30 батальона на НАТО за 30 дни – мисията невъзможна? / БГНЕС
На свой ред Елис Билън-Халънд задава въпроса, защо Вашингтон именно сега излезе с подобна инициатива, получавайки от европейските членове на алианса обещанието да я осъществят в толкова кратки срокове. В стремежа на Белия дом да подтикне европейците към по-активни действия при разгръщането на силите за бързо реагиране няма нищо необичайно: този проблем трябва да бъде решен някак си, отбелязва експертът.
В същото време тази инициатива на НАТО й се струва изключително рискована. „Ако през 2020 г. НАТО може да приведе в бойна готовност само 10 батальона за 45 дни, тогава това ще изглежда смешно и ще изложи алианса“, резюмира Билън-Халънд. /БГНЕС
-----------
Тери Шулц, „Дойче Веле“.