Извънредното положение е заменено от неограничената президентска власт на Ердоган.
Извънредното положение в Турция изтече. То беше въведено преди две години след неуспешния опит за преврат срещу президента Реджеп Тайип Ердоган. Въпреки че е отменено, последиците от извънредното положение още дълго време ще бъдат чувствани от обикновените турци.
[b]Защо въведоха извънредното положение?[/b]
В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. група военни се опита да извърши военен преврат и да отстрани от власт Ердоган. В крайна сметка пучът се провали, а за едно нощ загинаха 249 души, над 2000 бяха ранени. Една от първите ответни мерки на Ердоган бе въвеждането на извънредното положение. Тази стъпка трябваше да съдейства за скорошното разкриване и наказване на организаторите на преврата.
По време на мащабните чистки по цялата страна десетки хиляди хора бяха обвинени във връзки с движението на живеещия в САЩ радикален ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен. В Анкара го смятат за организатор на опита за преврат, а неговата дейност – за терористична. След първоначалния срок на действие от 3 месеца извънредното положение беше удължавано цели 7 пъти.
[b]Колко души се оказаха зад решетката?[/b]
На политическо ниво най-очевидният резултат от въвеждането на извънредното положение стана получената възможност Ердоган да издава закони, заобикаляйки парламента – под формата на президентски укази. По време на действие на режима той се възползва от тази възможност цели 32 пъти. По данни на ООН, като цяло по подозрение в подкрепа на пуча бяха задържани почти 160 хиляди души и арестувани над 70 хиляди души, включително журналисти, правозащитници и опозиционни политици. Още срещу 155 хиляди души бяха заведени дела във връзка с тяхното вероятно „членство в терористична организация“.
Освен това, Ердоган подписа закон, удължаващ възможността за задържане под стража без предявяване на обвинение до 30 дни. Това правило действаше до началото на 2017 г.: след като Съветът на Европа предупреди Анкара срокът беше съкратен до 14 дни.
Извънредното положение е заменено от неограничената президентска власт на Ердоган / БГНЕС
[b]Колко души бяха уволнени?[/b]
По данни на турското МВР за периода на действие на извънредното положение от работа са отстранени над 120 хиляди държавни служители. Особено силен бе удара върху университетите: над 5500 преподаватели бяха уволнени. Освен това, бяха закрити хиляди организации по цялата страна, включително университети, части училища, общежития, медицински центрове, фондации и други учреждения, които бяха заподозрени за връзки с движението на Гюлен.
Репресивните мерки засегнаха не само предполагаемите привърженици на Гюлен, но и на други опозиционни сили. По-конкретно, в турските провинции с кюрдско население около 100 кмета на големи градове се лишиха от своите постове: на тяхно място бяха назначени ръководители, лоялни на партията на Ердоган.
[b]Колко журналисти се намират в затворите?[/b]
Извънредното положение постави на ръба на оцеляването много турски медии, които и по-рано бяха подложени на жесток натиск от страна на властите. Със своите укази Ердоган прекрати дейността на 70 вестника, 20 списания, 34 радиа, 30 издателства и 33 телевизии. Освен това, много журналисти са разследвани за пропаганда и подкрепа на тероризма или за обида на президента.
По данни на турския Съюз на журналистите към днешна дата в Турция зад решетките се намират на 143 журналисти. Положението продължава да се влошава. За периода от 2010 до 2018 г. в рейтинга за свобода на медиите на „Репортери без граници“ Турция се срина от 138 на 157 място.
[b]Какво ще се случи след отмяната на извънредното положение?[/b]
Извънредното положение е заменено от неограничената президентска власт на Ердоган / БГНЕС
На 24 юни в Турция се проведоха извънредни президентски и парламентарни избори, които завършиха с победа на Ердоган. Изборите завършиха прехода към президентска форма на управление, която значително разшири пълномощията на държавния глава. Така че въпреки отмяната на извънредното положение, Ердоган и в бъдеще ще може да издава укази, имащи силата на закони, без одобрението на парламента.
Правителството ще ожесточи законите за борба с тероризма. Новият законопроект предвижда, че губернаторите ще могат да въвеждат ограничения за влизане и излизане от турските градове за срок от 15 дни, а също така ще налага забрана за провеждането на масови събрания.
Според новите правила, протестните акции не трябва да създават неудобства на обикновените граждани, които не участват в тези мероприятия. Освен това, паспортите на лицата, заподозрени за връзки с терористите, могат да бъдат конфискувани за срок от 3 години. Критиците на законопроекта обвиняват турските власти, че новото законодателство фактически заменя режима на извънредно положение. /БГНЕС
--------------------------------------
Хилал Кейлю, „Дойче Веле“.