В страните от Централна и Югоизточна Европа спорят за транзита на природния газ от откритото в Черно море находище. В Унгария смятат, че ерата на монопола на „Газпром“ в региона е към своя край.
Преди няколко години в румънската част на Черно море /непосредствено до границата с България – бел.ред./ беше открито голямо газово находище. По предварителни данни неговите запаси са най-малко 40 милиарда куб.м. газ, но могат да достигнат и 200 милиарда. Това е достатъчно, за да се покрият потребностите на Румъния за следващите няколко десетилетия. Освен това, газът може да бъде експортиран.
Добитият в Черно море газ се предвижда да бъде транспортиран в европейските страни по новия тръбопровод BRUA, който, според първоначалния план, трябва да свърже България, Румъния, Унгария и Австрия. BRUA, чието строителство се осъществява с подкрепата на Европейския съюз и Европейската банка за възстановяване и развитие, трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2019 г.
[b]Унгария иска да е енергиен лидер в региона[/b]
В същото време осъществяването на проекта се усложнява от това, че държавите, участващи в него, се ръководят от различни, понякога противоположни мотиви. От една страна, западноевропейските държави, включително Австрия, възнамеряват да диверсифицират доставките на газ и по този начин да намалят своята енергийна зависимост от Русия. С тях си сътрудничат американската компания „ЕксонМобил“ и австрийският концерн О Ем Ви, които правят геоложки проучвания в Черно море.
От своя страна Унгария иска да заеме водещи позиции в енергийния сектор на Централна Европа и Балканите. През юли 2017 г. властите в Будапеща обявиха, че газопроводът BRUA ще стигне само до Унгария и няма да пресече границата на Австрия – по-рано се предполагаше, че крайният пункт на тръбопровода ще стане австрийският град Баумгартен, където се намира най-важният газоразпределителен център в Централна Европа.
В Унгария твърдят, че по-нататъшното транспортиране на газа може напълно да се осигури чрез територията на Словакия. Много експерти смятат, че по този начин Будапеща се опитва да се конкурира с Виена и да изиграе ключова роля в транзита на „синьото гориво“ за страни като Словакия, Сърбия, Хърватия и Украйна.
През февруари 2018 г. унгарският премиер Виктор Орбан обяви „край на ерата на руския газов монопол“: по думите му, Унгария възнамерява в продължение на 15 години ежегодно да купува от Румъния по над 4 милиарда куб.м. газ. Така още през 2021-22 г. румънският газ ще осигурява над половината от консумацията на Унгария. В крайна сметка Унгария и целият регион ще се окажат в много по-печелившо геостратегическо положение, отколкото преди, подчерта Орбан.
[b]Румъния ожесточава закона за данъчното облагане на добивните компании[/b]
Що се отнася до Румъния, то тук не спират споровете на тема безхаберие и корупция по отношение на издаването на лицензи за газодобивните компании. По-рано съответните разрешения могат да бъдат получени сравнително по-евтино – това означава, че, по същество, Букурещ доброволно се е лишавал от значителни средства.
Орбан в никакъв случай не казва сбогом на Москва, само леко се дистанцира. / БГНЕС
Положението трябва да се промени от законодателните поправки, одобрени в началото на юли от румънския парламент. Според новите правила, които още не са влезли в сила, данъкът върху добива на газ ще достигне 13% от неговата стойност. Освен това законът предвижда промяна на данъчното облагане на добивните компании в зависимост от промяната на пазарните цени, а също така въвеждане на данък върху допълнителните доходи на компаниите.
Междувременно румънските опозиционни политици разкритикуваха приетите поправки. Според тях, повечето други газодобивни страни облагат енергийните концерни с далеч по-големи такси и данъци.
[b]Унгария не обръща гръб на Русия[/b]
Както и да е, унгарските експерти смятат, че в спора около черноморския газ Будапеща и занапред ще играе ключова роля. Икономистът Андраш Деак отбелязва, че Унгария за пръв път от 60 години ще може да внася газ не от Русия. „Да не се възползваш от такава възможност би било изключително глупаво“, убеден е експертът.
В същото време открит остава въпросът за това, как правителството на Орбан ще може да гарантира безпроблемния транзит на газ на приемлива цена през територията на Унгария, а също така ще успее ли да използва румънския газ като коз при преговорите си с Москва.
Що се отнася до изказванията на премиера Орбан за намаляването на зависимостта на Унгария от руския газ, то това не е свидетелство за промяната на неговия политически курс. Според Деак Орбан, както и преди симпатизира на Кремъл.
„Към момента в политически план Русия играе за Орбан не толкова важна роля, защото позициите на Ангела Меркел са отслабнали, и Унгария вече не е изолирана в ЕС, както беше преди няколко години“, уточни експертът. „Освен това, Унгария залага на укрепването на отношенията със САЩ, където на власт е президентът Доналд Тръмп. В същото време Будапеща не си казва сбогом с Москва, а само леко се дистанцира от нея“, добавя Деак.
Сходно мнение споделя и политологът и специалист в областта на унгарско-руските отношения Петер Креко. Според него в момента Виктор Орбан се опитва да създаде добри отношения със САЩ и държавите от Западна Европа. По тази причина за унгарския премиер е много важно да покаже на своите собствени граждани и на международната общност, че не зависи от президента Путин.
Що се отнася до спора около газовото находище в Черно море, то, като страна с ограничени ресурси, Унгария се стреми да стане енергиен хъб в региона. „Така Орбан иска да разшири и своето регионално влияние – дори, ако в конкретния случай това не е свързано директно с износа на неговата идеология в страните от Югоизточна Европа“, заключава политологът. /БГНЕС
----------
Кено Ферзек, „Дойче Веле“