През последните години Русия нееднократно успя да надхитри Запада. Своите доста по-слаби възможности тя използва много умно и ефективно. Москва усъвършенства навиците си за водене на информационна и хибридна война, залагайки на такива методи като дипломация на натиска, фалшиви новини и намеса в избори в чужбина. В този процес тя завзе част от Грузия и Украйна, а също така спечели няколко точки в геополитическата борба от САЩ и Великобритания.
Русия не е толкова силна и влиятелна, каквато беше през съветската епоха, но благодарение на стратегическото мислене на Владимир Путин днес тя редовно влиза в борба не в своята категория, успешно конкурирайки се с по-силни съперници по геополитическите въпроси. Русия много по-ефективно от Китай нанася удари на Запада, когато се появи такава възможност, и при това постоянно търси и често намира пътища и средства за неговото отслабване.
Най-опасния контролен изстрел тя може да направи на Балканите, където Москва отдавна съперничи на Запада. Никой не знае за какво са се договорили Путин и американския президент Доналд Тръмп по време на двучасовия разговор на четири очи в Хелзинки. Тръмп може да е предал на руския лидер списък на важните кампании при изборите в Конгреса, и да го е помолил за намеса. Но по-скоро те са говорили за НАТО, Крим и Украйна, и е напълно вероятно Путин да е получил от Тръмп това, което е искал.
По улиците в Белград има и такива графити. / БГНЕС
Всъщност има впечатление, че Тръмп играе в подкрепа на руските уловки, насочени срещу новия член на НАТО Черна гора и това може да разтърси целия алианс. „Черна гора е мъничка държава с много силен народ“, каза Тръмп на водещия на „Фокс Нюз“ и голям негов почитател Тъкър Карлсън два дена след срещата му с Путин в Хелзинки. „Те имат много агресивни хора. И могат да предприемат агресия, и тогава ще започне третата световна война“, добави той. Въоръжено нахлуване на Русия в Черна гора с използването на класически и хибридни методи за водене на война дава на Тръмп възможност да удържи думата си, дадена по време на това предаване, и да заяви на съюзниците в НАТО, че Вашингтон няма да изпълнява условията по член 5 от Договора за Северноатлантическия пакт и няма да отиде на помощ на Черна гора заедно със съюзниците си.
Ако САЩ не участват в операциите на силите за бързо реагиране на НАТО, други страни от Европа също могат да направят крачка назад и няма да отговарят на внезапни нападения на Русия. Москва едва ли ще осъществи нападение със своите сухопътни войски, доколкото на тях ще им се наложи да пресекат много страни, ориентирали се на запад. По-скоро нападение може да се осъществи по въздух и море.
При такова развитие на събитията на НАТО ще бъде нанесен смъртоносен удар, който ще доведе до непоправимо разцепление в пакта. Русия вече се опита да осъществи преврат в Черна гора, за да попречи на тази страна да влезе в Северноатлантическия пакт. А неотдавнашните събития в Македония доведоха до това, че там започнаха активно да действат агенти на руското разузнаване ФСБ, което е един от основните приемници на КГБ. Тези хора се опитаха да разпалят безпорядък в Македония, а също и в Гърция, откъдето съвсем наскоро бяха екстрадирани двама руски дипломати, провокирали съпротива срещу сделката между Македония и Гърция за промяна на името на Македония и прекратяване на дългогодишния двустранен спор.
Русия в никакъв случай няма да напада директно американски или западни войски. Това се потвърждава от нейната реакция на гибелта на няколкостотин руски наемници, унищожени от американските военни в Сирия. Но тя и не се нуждае от такова нападение. Русия може смъртоносно да рани Северноатлантическия алианс, без да използва своите войски в директен конфликт. На Балканите не само видимо се активизираха агентите на ФСБ и ГРУ, както се начрича руското военно разузнаване. Русия също така прехвърли на своята западна граница основна част от най-ефективните си части и съединения.
Черна гора е най-новия и в много отношения най-слаб член на НАТО. Тази страна получи независимостта си от Сърбия едва през 2006 г. Нейното население наброява едва около 630 000 души, а числеността на въоръжените ѝ сили не превишава две хиляди. Това е малка и мирна страна. Това е единствената бивша югославска република, където не е имало жестока война след разпадането на Югославия.
Но още преди придобиването на независимост и дълго преди встъпването си в НАТО, Черна гора изпращаше (и продължава да изпраща) свои войници в Афганистан. В съотношение към броя на населението си тя дава не малък принос в действията на международните сили в тази страна. По молба на Вашингтон през 2017 г. Черна гора увеличи числеността на своя контингент в Афганистан. Но Русия оказва мощен натиск върху Подгорица през последните десет години.
Американският президент Доналд Тръмп вижда в Черна гора опасност. / БГНЕС
През 2017 г., когато черногорският парламент гласува за присъединяване към НАО, руското външно министерство излезе с изявление, че тази държава „игнорира гласа на разума и съвестта“ и че Русия си оставя правото „да предприеме стъпки за защита на нашите интереси и национална сигурност“. Москва незабавно забрани вноса на вино от Черна гора и даде съответните препоръки на пътуващите за там руснаци. А прессекретарят на Путин я заплаши с по-нататъшни „ответни действия“.
Черна гора смята Русия за виновна за опита за преврат с цел сваляне на действащия президент Мило Джуканович (когато той беше премиер) в деня на изборите през октомври 2016 г.Тя обвини 14 души (руски и сръбски националисти, включително двама служители на ГРУ) в подготовката на нападения срещу държавни учреждения и планиране убийството на Джуканович. Освен това именно сегашният премиер на Черна гора Душко Маркович беше отблъснат грубо от Тръмп по време на първата му визита в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел.
Черна гора вече влезе в съвета на Европа, а също и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Европейският съюз също сериозно се замисли върху това за покани тази страна в своя състав като пълноправен член. Именно това, а също и членството на Черна гора в НАТО предизвиква най-голяма тревога у Русия. Москва не иска в тази географска зона, която тя нарича „близка чужбина“, да се появи още една прозападна държава.
Ако погледнем назад, ще стане ясно, че напористите действия на русия в балканския регион се обясняват с последствията от косовската война през 1999 г., когато сръбският президент Слободан Милошевич капитулира пред НАТО и запоцна неочакваната надпревара между руските и натовските войски за завземане на летището край Прищина в Косово. Руските пристигнаха там първи, и директен сблъсък беше избегнат с големи усилия – след намесата на високопоставени представители на Великобритания и САЩ.
Русия с голямо недоволство се отнася към разширяването на НАТО и следващият преломен момент настъпи през 2008 г., когато тя нахлу в Грузия, стремяща се към членство в алианса. Високопоставени американски представители, включително бившият съветник по въпросите на националната сигурност Стивън Хедли, открито признаха, че САЩ са допуснали грешка, като не реагирали конкретно на това нахлуване. Русия и до днес окупира част от територията на Грузия.
Беше повратна точка, когато Кремъл стигна до извода, че може да отправя предизвикателства към западните интереси с минимални загуби за него. За това на него му е достатъчно да не влиза в директен сблъсък със Запада. Анексирането на Крим от Русия и окупацията на източна Украйна стана отговор на украинската революция от 2014 г. и на поканата от ЕС към Украйна за присъединяването ѝ в неговите редици. От тогава Русия е осъществила стотици опасни провокации против силите на НАТО по въздух и по море.
Освен това Москва очевидно успешно се е намесила в гласуването за излизането на Великобритания от ЕС, а също и в американските избори. А също така и отрови на британска територия бивш руски шпионин. Доколкото Москва вече е нанесла определени щети на Запада с такива свои действия, напълно възможно е сега тя да си прави неверни изводи за степента на търпимост на натовските съюзници и да надценява своите възможности.
Защо срещата на върха в Хелзинки да може да бъде наречена пълномащабна криза по отношение на националната сигурност? Причината е в това, че руснаците заявиха за своите практически действия по реализирането на тези споразумения, които са били постигнати на срещата Тръмп-Путин, а висшето американско ръководство и военно командване останаха в пълно неведение. Намеците на руснаците насочват към това, че на срещата на върха е била обсъждана възможността за референдум в източна Украйна, посещение на Путин във Вашингтон, а също така преселване на сирийски бежанци.
Мило Джуканович. / БГНЕС
Но главният въпрос е в следното. Действа ли Тръмп, изхождайки от своите капризи и желания да навреди на националната сигурност на САЩ, или наистина конците му ги дърпат от Москва? По време на предизборната кампания през 2016 г. Тръмп нееднократно заяви, че НАТО използва американския народ за своите интереси, конкретно споменавайки при това балтийските държави. Така Тръмп засили съмненията, че Америка и той като президент ще спазват съдържанието на член 5. А сега той посочва с пръст Черна гора.
Такива изказвания на Тръмп за Черна гора най-малкото отслабват алианса и дават на Русия допълнителни средства за дестабилизирането на новия член на НАТО, а също така засилват риска от възобновяване на конфликта на Балканите. А в най-лошия случай тези думи на американския президент отразяват възгледите на самия Путин. При такъв случай възникват сериозни опасения във връзка с това, че двамата президенти при закрити врати са постигнали някакво взаимно разбиране по отношение на Черна гора. И ако НАТО не е готова напълно да се противопостави на такава заплаха с военни средства, то най-скорошното последствие от руското нападение срещу Черна гора може да стане разпадът на най-силния военен съюз в световната история./БГНЕС
.....................
Джефри Стейси, служител на Държавния департамент по времето на Барак Обама, „Форин полиси“.