Случващото се в Турция в момента е много интересно за анализ и наблюдение.
Причините за измененията на валутния курс съвсем не са чисто икономически, фундаментални, както са познати от учебниците. По-скоро са свързани с политически събития, въздействия, казани неща и някои други връзки между отделните страни. В случая решителна роля изигра САЩ и разправията за пастора Андрю Брънсън, който Турция задържа и обвини за участие в опита за преврат срещу Реджеп Ердоган през юли 2016 г. На пръв поглед това е причина, която няма нищо общо с банковите взаимоотношения и валутния курс. Но точно това изигра ролята на следващите санкции и на останалите въздействия, които наблюдаваме върху политическата обстановка, върху смущенията вътре в страната. В крайна сметка всички виждаме обезценяването на турската лира.
Можем да кажем съвсем уверено, че причините за една обезценка на валутата, в случая турската лира, съвсем не са чисто икономически. Но този факт с нищо не допринася да сме по-спокойни в България или пък тези, които живеят у нас и имат отношение с турските банки.
Имаше дни, в които човек можеше да повярва, че чрез изключителната роля и популярност на турския президент положението ще бъде овладяно. Това беше само за няколко дни. След това отново продължи посоката на обезценяване. Дали тя ще може да се овладее със средствата, които опитва турският президент – трудно е да се прогнозира.
Повечето икономисти считат, че е невъзможно да се спре обезценката - освен, ако не се направи решително повишаване на лихвените проценти – нещо, което засега Ердоган не позволява. Впрочем, страната има опит от такава ситуация. Преди години имаше подобна криза, обаче не в тези мащаби. Тогавашният турски централен банкер се справи много успешно. В чисто икономически план те не промениха лихвените проценти, традиционната мярка, която се прави на макроикономическо ниво. Направиха промени само в някои методологически правила като измениха таваните за кредити и др. Т.е. те не искаха да допуснат, защото едно увеличение на лихвите привлича т.нар. „горещи пари” отвън или пари, свободни, които търсят пристан за бързи и големи доходи, а след това бързо бягат. Високите лихви обогатяват външните инвеститори, но разрушават вътрешната икономика. Кризата не беше коментирана по онова време в България.
Турция тогава се спаси. Вероятно този опит, а и желанието на Ердоган да спаси икономиката от един много сериозен банкрут, засега задържа това положение, което се окачествява от повечето икономисти като неуместно поведение и намеса в работата на централната банка. Направеното от Ердоган и централната им банка в момента е една интересна стъпка и биха могли да продължат да опитват да не повишават лихвите. Тази политика би спасила от огромна разруха, която увеличението на лихвите може да причини.
Какво би се случило с турската икономика? Всичко зависи дали следващите няколко дни ще успеят да ограничат обезценката и да се разбере, че ще има една нова тенденция без да преминат към увеличение на лихвите или ще се плъзнат по традиционната плоскост с увеличение, което ще разруши всичко, което са постигнали за последните десетина години и ще ги върне много назад.
Дали ситуацията има някакво отношение към България, банките ни и гражданите – няма. Българските банки нито имат сериозни позиции, нито пряко отношение към турската лира. Каквото има, то е евро. Така че няма от какво да се опасяваме, освен че не е добре в съседна страна да има такива сътресения. /БГНЕС
------------
Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./ Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.