Членството в НАТО е перлата в короната за опазването и изграждането на собствената държавност и ускорява пътя на Македония към ЕС, а ВМРО-ДПМНЕ може да използва референдума, за да избегне съдбата на подобни партии, които пропуснаха историческия момент.
Предстоящият референдум в Македония, Договорът с Гърция и членството в НАТО и ЕС
Не може да се говори, че членството на Македония в НАТО ще има негативен ефект върху Сърбия, но може да се говори за това, че се намалява пространството за манипулация на проруските и протурските политици в Сърбия, Косово и БиХ.
Трябва да констатираме, че самият факт, че се отива на референдум, на който ще се приемат редица решения, потвърждаващи или отхвърлящи ключовото решение за името, ни говори, че Македония е на пътя на стабилизация. Всички онези очаквания, реалните заплахи, че Македония ще затъне в 10-15 години политически и социални сблъсъци, не се сбъднаха. И това е много важно.
От гледна точка на политиката, преминавайки през блокада, която обективно продължава от 2001 г., от онзи момент, когато Китай фактически наказа Македония заради опитите на тогавашното правителство да признае Тайван, от тогава пряко или косвено Македония я следват проблеми. Имаше по някоя добра новина, после статут на кандидат, започване на преговори, застой ... Обективно целият проблем беше през 2001-2002 г. с опитите на Китай и Русия да изхвърлят силите на НАТО от Македония, което беше и картбланш за въоръжени сблъсъци с УЧК (инициалите на албански език на Армията за национално освобождение, която влезе в сражения с македонската армия през 2001 г. – б.р.) в региона... дотолкова, че висеше на косъм. С радост можем да заявим, че с изключение на 2001 г. Македония не е губила свои хора във войни и в етнически сблъсъци и винаги е намирала начин да остане на нивото на политиката и на договора. Мисля, че това ще се потвърди на референдума.
За хода на референдума
Това е въпрос на мотивация за самите партии и на гражданите. Що се отнася до гражданите, без съмнение те искат мир, стабилност, искат да живеят по-добре. И все пак в нашето възприятие Западът предоставя най-доброто. Знаете - може би някой ще пожелае Турция, друг ще иска Русия, но в съвременната епоха хората бягат на Запад - за работа и по-добър живот. И когато Македония влезе в клуба на ЕС и НАТО, това ще означава, че гражданите по-малко ще бягат от себе си - към себе си. Това печалбарство, което преследва македонците и Македония, със сигурност ще се намали.
Знаете, едно е, когато пътувате като равноправен член на държава, която е в ЕС - и като статус, и според заплатите, а друго е, когато пътувате от една държава в периферията на страните от трета категория, като настоящите балкански държави.
Това е първото, а второто - НАТО. Македония вече получи покана за НАТО и затова резултатът от референдума е важен, за да приключи цялата процедура. Членството в НАТО означава присъединяване към по-широка система на стабилност. Ако се вземе примерът с приемането в НАТО на "малка" Черна гора, която е първата държава, формирана през 19-ти век на Балканите, тогава можете да видите какво означава това за Македония, която едва сега се бори да приключи процеса за своята държавност. Присъединяването към НАТО е перла в короната за запазването и изграждането на собствена държавност.
На пръв поглед изглежда абсурдно, ако се позовете на кампанията на ВМРО-ДПМНЕ, според която се губи нещо. Да загубите нещо, което не сте имали, е невъзможно. Можете само да се сдобиете с нещо. Успява само широка система, която се придържа към върховенство на закона и по-малко корупция и кражби, която гарантира вътрешна стабилност, която успешно се справя с рискове от типа на тероризма, климатичните бедствията и др. Но най-важното е, че членството в НАТО ускорява пътя на Македония към ЕС.
ВМРО-ДПМНЕ – пречките и призива за бойкот
Първо, трябва да се прави разлика от онова историческо ВМРО с това сегашно ВМРО, защото историческото ВМРО имаше важна роля в изграждането на съзнание за национална идентичност и в борбата за държавност. Но това не е съвремененното ВМРО-ДПМНЕ, която чрез каналите на приватизацията, корупцията и голямото влияние на турските пари и странната комбинация от руско-кипърските пари затъна в един вид икономически колониализъм, с неизвестни собственици.
Второ, не оспорвам правото им да се борят и мисля, че ще направят всичко по силите си, за да приканят своите избиратели ... И тук е проблемът. Проблемът е, че те не са решили за коя опция ще приканят гласоподавателите. Ако те ги призовават на бойкот, а за референдум са достатъчни 51% квота - мисля, че ще има изход. Вярвам, че това ще бъде пълното им поражение. Ако призоват гражданите да отидат на референдум и да гласуват против - тогава те ще увеличат властта си с победата на референдума. Така че ВМРО-ДПМНЕ се намира в много сложно състояние, в което по кой път да тръгнат – нямат ясна визия. Аз лично не вярвам, че могат да изоставят визията за референдума. Но дали ще използват този период, за да се представят като алтернатива, наистина не знам.
Вече не могат да се измъкнат от контекста на НАТО и ЕС. Вече не може да се говори просто ей така за Русия, Турция или който и да било друг. Дали ВМРО-ДПМНЕ ще използва всичко това за една изходна стратегия, да се представи в смисъл: "ако водехме държавата, нямаше да подхождаме толкова евтино, щяхме да бъдем истински държавотворци…“?
Не е невъзможно, ако притежават мъдрост, да използват тази кампания и да се доближат до онова първо и историческо ВМРО. В политиката властта се сменя - президентите, премиерите траят определен период и ВМРО-ДПМНЕ може да използва референдума, за да избегне съдбата на подобни партии, които пропуснаха историческия момент.
А за да успее ВМРО-ДПМНЕ, мисля, че ще трябва много по-бързо да се отърве от руското влияние, отколкото реално го прави, защото руснаците и руската връзка ги използват "като сляпо черво на четвъртата линия на федералната руска служба."
Руснаците няма да се борят за тях, както не се бориха докрай в Черна гора и нямат причини да се борят. Но, от друга страна, на Русия й отърва да има силен партньор в НАТО, да има проруски партии и групи. Ето защо мисля, че ВМРО-ДПМНЕ ще застанат най-отпред в кампанията, за да се докажат, че са по-добри, когато са на власт, че ще бъдат "солидни партньори" на НАТО. Те трябва по-скоро да се представят като скептици към ЕС и НАТО, отколкото като анти-НАТО и анти-европейска партия. Ако се решат на друга опция, това ще бъде краят на една красива приказка за онази ВМРО от деветдесетте години.
Значимостта за региона и ефектът от референдума, произлизащ от Договора с Гърция, за членството в НАТО и ЕС
Ефектът вече е ясен с постигането на деблокиращ Договор с Гърция, когато стана ясно, че регионът тръгва към евроатлантическите интеграции. Това съвпадна с договора за Сирия и споразумението между Доналд Тръмп и Владимир Путин за Грузия, с който тя не получи виза за влизане в НАТО, но затова пък Западните Балкани получиха виза за влизане в алианса. И това е допълнителен фактор. Така че сега имаме Черна гора в НАТО, бързото придвижване на Македония към членство в НАТО, решаването на въпроса за независимостта на Косово, включително създаването на армия..., това е една поредица от ходове за година-година и половина, които де факто ще пречупят общественото мнение в Сърбия в посока на нейното ориентиране към НАТО. Тук обаче има проблем поради рисковете, защото от Македония те се преместват в центъра на кризата, в Сърбия. Рискът за сръбското правителство е подобен на риска за ВМРО-ДПМНЕ. Ако сръбското правителство действа като анти-НАТО и анти-европейско, тогава то ще загуби както своите гражданите, така и партньорите си.
Ако Сърбия се задържи на руска страна, а вече стана ясно, че има споразумение по повод Сирия с последици върху Балканите, тогава сръбските власти са в голям риск да бъдат продадени. Например, Русия да продаде на НАТО от тяхно име летището в Ниш, както продаде Слатина край Прищина. С това сръбските власти и партии ще бъдат третирани като "дим от турска лула, изхвърлена пепел от непотребен тютюн."
И тук сега е драмата. Вече виждаме първите последици от политическата криза. Историята на разделянето и разграничаването е руска история, а мъничко и турска, говорейки за Санджак. Нейното форсиране от страна на Александър Вучич и Хашим Тачи има два елемента. Единият е да се покаже, че "досега се борихме, но не можем", а вторият е да се излезе подобаващо от всичко това. Така че, не може да се говори за отрицателен ефект от приемането на Македония в НАТО за Сърбия, но може да се говори и за това, че се намалява пространството за манипулация на проруските и протурските политици в Сърбия, Косово и БиХ.
Защо казвам това? Затова, защото балканските политици са принудени да работят в краткосрочен план. Турция на Ердоган не може да напусне НАТО, тъй като тогава Ердоган няма повече да съществува. Но, от друга страна, ердоганова Турция иска да използва членството в НАТО, за да остане в лична собственост на Ердоган. И ето проблемът, който ще продължи за период от две или три години, поставяйки под въпрос оцеляването на Ердоган. Очаквам да има по-малко проблеми, отколкото досега. Ще има повече тероризъм, отколкото преди, но и по-голям натиск от страна на Турция върху мигрантите, отколкото преди. Но всъщност по-голяма дестабилизация няма да има, тъй като разширяването на НАТО означава, че тази евентуална дестабилизация ще прерасне във вътрешен проблем на НАТО, който тя няма да търпи. Имат механизми и знания, имат техническа помощ и ресурси, за да го решат.
Ето например трагичният грозен "цирк" в Куманово за използването на така наречения тероризъм срещу собствения им народ и обществеността – тази драма не би могла да се случи. Ако това се случи в страна от НАТО, нейните организатори отдавна биха били осъдени. Това в НАТО не се позволява. Страните на НАТО са уредени държави, които се грижат за сигурността. НАТО не позволява употребата на наемници за тероризиране на собствения народ, за да бъдат ликвидирани след това.
Това е и един от мотивите не само в Македония, и при нас го има същото с убийството на Оливер Иванович, защото мнозина са заинтересовани техните държави никога да не влязат в НАТО, тъй като там има върховенство на закона. Не може публично да се излезе и да се каже: "търся подкрепата на НАТО или вдигам народа срещу НАТО, за да не отговарям за ликвидация на терористи, на които аз съм платил". Това е невъзможно.
И накрая. Необходима е ожесточена кампания за членството в НАТО, нещо което направи Словения ... На Македония ожесточена дискусия не би трябвало да й причинява щети, особено ако се тръгне в посока на мислене за сегашния държавен и национален интерес.
Всичко това е възможно благодарение на историческият Договор между Македония и Гърция. И Гърция решава своя проблем с него. Договорът не е едностранен, нито пък Гърция е недоволна. Напротив. Имайки предвид ситуацията, в която се намират, гърците бяха твърде пренавити и прекалено дълго злоупотребяваха с продължителната блокада по отношение на Македония. Те не бяха справедливи съседи. Така че е добре, че с Договора проблемът е деблокиран. Той може би можеше да бъде много по-опростен, с което на опозицията би се дал много по-малко материал, отколкото е случаят с този договор, но и той е добър, поради атмосферата на разтоварване на Гърция от миналото и екзистенцианалността на националистическата демокрация там. Това би обяснил примерът, който по-рано ми даде Георгиос Папандреу-младши - за това, че ако Воислав Шешел живееше в Гърция, със своите разпознаваеми шовинистични действия, за разлика от останалите гръцки политици, би бил определян като един "умерен политик". Гръцката общественост е твърде разочарована от елинското минало и гръцко-турския конфликт, поради което там се шири един вид националистическа демокрация и затова не можем да ги виним, че се съгласиха на такъв Договор, предизвикал яростна съпротива на десницата, при все че в Гърция все още има реална опасност от монархично-фашистко движение.
И в Македония, етническите общности намериха формулата, която е формулата на мира. И съм сигурен, че хората така и ще гласуват на референдума. /БГНЕС/МИА
……………………………………………
Анализ на Душан Янич, основател и председател на Форума за етнически отношения в Белград.