На 9 септември 1944 г. се случва преди всичко и основно военен преврат. Военни части свалят правителството на Константин Муравиев, завземат основните учреждения в столицата и блокират подстъпите на града. Това е един класически сценарий, който е упражняван и друг път. Позитивното е, че той не започва с клане, но си е военен преврат по български. Школата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев – специалисти по организиране на преврати на базата на една организация, наречена „Военен съюз“ или „Таен военен съюз“, защото си мени имената в годините.
Това каза в интервю за БГНЕС историкът проф. Николай Поппетров от Института за исторически изследвания при БАН.
Проф. Поппетров е автор на редица научни трудове, посветени на държавно-политическата система, политическия и обществен живот на България в първата половина на XX век и публикувани в други държави, сред които Германия, Франция и Русия. Специален интерес за него представляват проявите на фашизъм и антисемитизъм.
До ден-днешен случилото се на 9 септември 1944 година разделя мненията в обществото. Според едни се състоял военен преврат, според други е избухнало всенародно въстание, а според трети – социалистическа революция.
За хронологията на събитията около 9 септември историкът разказва, че тя започва още на 1 март 1941 година, когато България става съюзник на Третия райх и влиза в Тристранния пакт. „Продължава през 13 декември 1941 година, когато обявяваме война на САЩ и Англия. Казвам го, защото това е пътят, който ще трасира българското място в Европа на 9 септември. Фактът, че сме съюзници на Германия е основен за Запада да не ни обърне внимание и да изпълнява ангажиментите, които има със Съветския съюз, а именно съюзниците на Германия трябва да капитулират пред трите главни сили на антихитлеристката коалиция“, смята проф. Поппетров.
Той обръща внимание и на други важни исторически момент, оказали влияние върху събитията. Един от тях е смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 година. „Той е много важен фактор. Не защото е чудотворец, който ще изведе България към спасителния път, но цар Борис III е един много опитен политик. Много фин политик, добре лавиращ. Допуска някои грешки – 13 декември 1941 е една от тях. Голяма грешка от страна на царя, че е допуснал правителството да се съгласи да обяви война на Англия и САЩ. По мнението на всички тогавашни наблюдатели, съветски и западни, смъртта на цар Борис III отваря голяма криза. Няма политически лидер, няма център, няма нещо, около което всички да се сплотят“, разказва още историкът.
За развоя на събитията роля изиграва и друг важен фактор – общественото недоволство от режима. „Лидерите на партиите искат демокрация и възстановяване на нормалната парламентарна система, а не дирижирани парламенти, каквито има от 1938 година нататък. Има и обществено недоволство по социални причини. В България има доста бедни хора и тя не е много богата държава, няма какво да се лъжем“, подчерта проф. Поппетров.
За състоянието на Комунистическата партия по онова време историкът разказва, че тя е малка, но отлично организирана като нелегална организация, а членовете ѝ наброяват около 3000 души. „Ситуацията е такава, че има нагласа за промяна. Ако внимателно се четат полицейски документи, писма, дневници или спомени от свидетели – очаквала се е промяна. Народните маси не са отивали към комунизъм, но са отивали наляво, а една голяма част е чакала промяна“, споделя още историкът.
Той насочва вниманието на още един важен фактор – славянофилството. „Има го в интелигенцията, има го и в много от масите. Това славянофилство ще изиграе на 9 септември много лоша роля на буржоазния режим. Тези нагласи са изключително важни и понякога ние не ги отчитаме като историци. Гледаме само къде са войските, какви са и колко са, но не е само това“, припомня той.
Масовите митинги тогава проф. Поппетров обяснява с термина „социална инфекция“. „Това е новото, ще отидем да го посрещнем. Без значение какво е то, важно е да донесе промяна“, анализира той и припомня, че на 9 септември комунистите не идват реално на власт. Това се случва след смяна на формата на държавно управление чрез референдум и новата Конституция.
Разбира се, има и хора, които са против случващата се промяна. Една част от тях бягат от страна, но друга остават. Активна съпротива оказват хората около правителството на Александър Цанков, които заявяват, че докрай остават с германците заради чувство на чест и крайнодясната си привързаност.
Дали датата 9 септември ще спре да разделя обществото, според проф. Поппетров това зависи изцяло от него самото. „На Франция ѝ отне 50 години, за да започне да говори, че е имало колаборационизъм с нацистите и да забрави, че има само съпротива. Не всеки французин е мразил немците. Кръчмарите са им продавали вино, художниците са ги рисували, а писателите са пишели в пронацистките издания. Това за Франция беше изключително трудно. Отпреди 30-тина години в Германия говорят, че въпреки всички негативни черти на национал-социалистическият режим, той е имал модернизационна роля – техника, инфраструктура, иновации. За това, когато говорим за комунистическия режим, трябва да говорим и двете неща, за да не ни попитат един ден защо сме скрили една част от истината. Да погледнем към историята, без да вадим политически дивиденти“, призовава историкът. /БГНЕС