Докато безброй кризи надничат иззад ъгъла и могат да бъдат изключително катастрофални на финансовите, икономическите, социалните и екологичните фронтове – в същото време в Китай, Русия, Турция и Индия недемократичните сили прокарват реформи, за да се справят с тези кризи, но правят това за сметка на правата на човека. И подобни режими никнат навсякъде - от Бразилия до Унгария, най-старите демокрации в света все повече използват свободата си за вредни последици.
В Съединените щати дебатът за бъдещето на най-важната институция в страната, Върховният съд, се сведе до телевизионно предаване на живо с времетраене повече от осем часа, гледано от десетки милиони хора заради темата за сексуалното поведение на студентите в университетските кампуси.
Във Великобритания дебатът за Брекзит, който е определящ фактор за дългосрочното бъдеще на страната, попадна в мрежа от лъжи, от която цялата политическа класа вече не знае как да се измъкне.
В Италия една незнайно как съществуваща коалиция от екстремисти залага на страха от европейските партньори, за да се намерят парите, от които ще има нужда с цел финансиране изборни обещания, пълни с противоречия.
В Германия правителството е напълно парализирано, защото е изнудвано от най-крайните си съюзници и по този начин оцелява ден за ден, може би за малко по-дълго време.
Във Франция една все по-фрагментирана политическа класа изглежда желае да обсъжда само въпроси, свързани с ниски залози по фалшиви проблеми, като така наречената заплаха за нахлуване в страната на нови мигранти, докато реалният им брой е по-нисък от всякога.
Във всички тези страни, както медиите, така и политиците процъфтяват в тези жалки смешни скандали и внедряват себе си в това политическо изкуство за водене на война чрез резки фрази, без да осъзнават, че копаят собствените си гробове. Още по-лошо, много интелектуалци вярват, че и те също трябва да започнат да проклинат, да обиждат и да крещят, за да имат място под слънцето.
Реалността в крайна сметка ще намери своето отмъщение. Когато иззад ъгъла излязат една или повече от безбройните дебнещи кризи; когато климатичната ситуация стане неудържима; когато концентрацията на богатство и власт стане непоносима и когато една или повече диктатури протегнат ръка към по-голям икономически растеж и власт от демокрациите, народът на Запада ще се разбунтува срещу храната, която им се пробутва, работните места, които им се отреждат и училищата, които им се налагат; те ще отхвърлят демокрацията, както и онези, които я представляват и ще се хвърлят в ръцете на онези, които им обещават ред, стабилност, равенство и сигурност; независимо дали клонят наляво или надясно - и двете страни са застрашени от обезкореняване.
Диктатурите обаче няма да просперират повече от най-лошите демокрации. Те ще служат на интересите на нови господари и ще крият собствените си низости колкото е възможно повече: достатъчно, за да бъдете убедени в това, е просто да погледнете как най-старото недемократично правителство в света, католическата църква, успя да скрие ужасиите, извършвани от членовете му с векове. Не можем да се надяваме на нещо по-добро от бъдещите диктатури.
Демокрацията обаче все пак остава най-добрата система, при условие че не я възприемаме като удоволствие за аристократи, че сериозните теми се обсъждат сериозно и че започнем да чуваме гласовете на бъдещите поколения. Ние все още сме много далеч от това. /БГНЕС
-----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.