Повече от десет години ЕС обещава на Западните Балкани някога да ги приеме в своите редици. Само че от това досега нищо не излезе. Главното препятствие за това е, че жителите на страните-членки на ЕС след стремителното разширяване на изток в началото на новото хилядолетие се умориха да приемат в своите редици все нови и нови участници. Но доколкото не трябва да се допуска шест страни от Западните Балкани да попаднат в сферата на влияние на Русия, Китай или Турция, Еврокомисията се опитва да вдъхне нов живот в процеса на тяхното влизане в ЕС. Оптимистичният сценарий на Брюксел предвижда, че Сърбия и Черна гора биха могли да станат членове на ЕС още през 2025 г. първи от тези шест държави. Между другото, в региона, както и преди, има множество препятствия по пътя на тези страни към единна Европа. Един от последните примери в тази посока е Македония.
Македония
По-миналата неделя дойде печална вест: в рамките на референдума, призван по мнението на премиера Зоран Заев да спомогне за примирие с Гърция, за гласуване към урните дойдоха едва 37% от гражданите с право на глас. По такъв начин необходимият кворум не беше постигнат – и сега на Заев ще му се наложи доста да се напъне и да мисли какво да направи, така че планираните за следващата година преговори за присъединяване към ЕС все пак да започнат.
Препъникамък е спорът между Македония и Гърция във връзка с името на балканската страна, която стана независима през 1991 г. Атина блокира влизането на Македония в ЕС заради името ѝ, съвпадащо с името на провинция в Северна Гърция, считана за родина на Александър Велики. Като компромис Заев се договори с гръцкия си колега Алексис Ципрас за името Република Северна Македония“.
Урегулирането на териториалния спор за Македония е главното условие за бъдещо присъединяване към Европейския съюз. И макар на референдума, чийто резултат не е задължителен за изпълнение от страна на властта, да взе участие недостатъчно количество граждани, премиерът Заев има намерението да внесе въпроса за смяна на името в парламента. Впрочем за взимането на съответното решение са необходими две трети от депутатските гласове, с които Заев така или инаме не разполага. Изход от тази ситуация биха могли да станат предсрочни избори през ноември.Рязко против тях е лидерът на опозицията Християн Мицкоски, чиято националистическа партия /ВМРО-ДПМНЕ/ настоява за запазване на името „Македония“.
Вучич с Путин / БГНЕС
Албания
От 2009 г. Албания е член на НАТО, но до влизането ѝ в ЕС на нея ѝ предстои дълъг път. На среща с немски журналисти, състояла се в Тирана преди седмица, премиерът Еди Рама не ожа да скрие разочарованието си. Социалистът сравни съмнителните перспективи за влизане в С със сключването на брак:“Много искаме тази сватба – но тя все не може да се състои“. Политиците в Тирана, независимо от партийната принадлежност, смятат влизането в ЕС /дори и в далечна перспектива/ за важен фактор в борбата срещу „изтичане на моъзци“ от страната – емиграцията на талантливата младеж.
Все пак на юнската среща на върха на ЕС на Албания, както и на Македония, ѝ беше казано, че преговори за нейното влизане в ЕС могат да започнат в края на 2019 г. Само че премиерът Рама се оплаква, че поради скептичната настройка на някои страни от ЕС реалното влизане в съюза на неговата страна „не се представя за възможно“. Макар Еврокомисията , по неговите думи, да знае по-добре способностите на Албания да влезе в ЕС, отколкото Берлин или Париж, някои страни „имат съвсем друга програма“. По този начин Рама завоалирано разкритикува условията, които някои депутати от фракцията на ХДС/ХСС в немския Бундестаг поставиха за начало на преговорите с Албания.
Тези условия се отнасят на първо място до борбата с организираната престъпност и корупцията. На свой ред Рама възразява, че Албания се е придвижила по-напред в реформата на своята съдебна система, отколкото която и да е друга страна от Западните Балкани. По данни на министерство на правосъдието създадената през миналата година комисия за проверка на финансовото състояние на 800 съдии и прокурори вече е взла 41 решения. В 22 от случаите се стигна до оставки на съдии и прокурори. ПрВ 13 случая те подадоха оставка по собствена инициатива.
Додик с Путин / БГНЕС
Сърбия
Преговорите за приемане на Сърбия в ЕС се водят още от 2014 г. Впрочем експертите се съмняват, че тази страна действително може да стане член на Европейския съюз през 2025 г. Основно препятствие за това е конфликтът със съседно Косово. Доколко са дълбоки противоречията между Белград и неговата бивша провинция стана очевидно по време на неотдавнашното Световно първенство по футбол в Русия: по време на мача между отборите на Швейцария и Сърбия швейцарските играчи Гранит Чака и Чердан Шакири, имащи албански корени, радвайки се на вкарани голове, поставиха ръцете си във формата на орела от герба на Албания. В Сърбия тези жестове бяха приети като провокация.
Както в Сърбия, така и в Косово сега вървят разгорещени дебати във връзка с граничната линия между двете страни. Неотдавнашната инициатива за размяна на територии беше възприета отрицателно от Австрия в ролята ѝ на действащ председател на ЕС. Между другото Еврокомисията даде сигнал за готовност за обсъждане на такова решение. Напрегнатите отношения между Косово и Сърбия сега са главен проблем да целите Балкани. Ако с поддръжката на ЕС се удаде те да бъдат нормализирани, Сърбия сериозно ще се приближи към членството си в ЕС. Но има и един друг проблем: в спора с Косово сръбският президент Александър Вучич търси сближаване не само с С, но и с Русия, която не признава суверенитета на бившата провинция.
Еди Рама / БГНЕС
Черна гора
Наред със Сърбия, Черна гора има най-добри шансове за влизане в ЕС в обозримо бъдеще. Както и в случая със Сърбия, Еврокомисията изхожда от възможността за присъединяването ѝ към ЕС през 2025 г. Впрочем чиновници в Брюксл дадоха да се разбере, че тази дата не е окончателна.. На първо място в повечето от тях предизвиква съмнение личността на черногорския президент Мило Джуканович, който от 1998 г. е заемал длъжности ту на държавен глава, ту на глава на правителството. Неговите критици го упрекнат, че е позволил на мафията да управлява територията на страната. На свой ред Джуканович постоянно отрича твърденията, че благодарение на съмнителни дела той е натрупал милиони.
Но дори ерата на Джуканович в Черна гора, която вече е член на НАТО, рано или късно да приключи, влизането в ЕС не трябва да се разглежда като нещо, разбиращо се от само себе си. През април тази година Еврокомисията стигна до извода, че съдебната система на Черна гора още не е „достатъчно готова“ за влизането на страната в ЕС.
Мило Джуканович / БГНЕС
Босна и Херцеговина
След приключването на Балканските войни през 90-те години на миналия век политиците в Сараево се надяваха на 2014 г. Би било символично, ако Босна и Херцеговина влезеха в Европейския съюз точно 100 години след атентата в Сараево, станал причина за началото на Първата световна война. Но това не се случи: страната както и преди е смятана само за потенциален кандидат за влизане в С, при това за съответните преговори засега не става и дума. Впрочем през февруари ЕС публикува новата си стратеги за Западните Балкани, от която следва, че в Брюксел не са забравили Босна и Херцеговина. В документа се говори, че вратите на ЕС остават отворени за всички страни от Западните Балкани без изключение, стига те да отговарят на необходимите критерии. В случая с Босна и Херцеговиня главно препятствие за реформи е един човек: Милорад Додик, президентът на сръбската част от тази страна, чиято личност предизвиква сериозни спорове. Додик възпрепятства всички опити за укрепването на крехкото единство на мюсюлманите-бошняци, православните сърби и хърватите католици.
Косово
По официални данни безработицата в Косово е 35% - повече отколкото в която и да е страна на Западните Балкани. По такъв начин перспективата за влизане в ЕС на придобилата независимост страна се явява спасителна перспектива. Между другото икономиката на Косово е твърде слаба, за да издържи конкурентната борба в рамките на Съюза. Против влизането в Евросъюза говори и фактът, че в страната както и преди има напрежение между албанското мнозинство и сръбското малцинство. Освен това не трябва да се забравя, че независимостта на Косово и досега не е призната от някои страни от ЕС: Гърция, Кипър, Румъния, Словакия и Испания. По такъв начин Косово е с най-лошите шансове в обозримо бъдеще да стане член на Европейския съюз. Това се потвърди на срещата на върха на Западните Балкани през май тази година в София. Тогавашният премиер на Испания Мариано Рахой, чиято страна е против сепаратистките стремежи на Каталуния, пренебрегна срещата. Причината беше в това, че на срещата на върха участваше президентът на Косово Хашим Тачи./БГНЕС
………….
Албрехт Майер, „Тагесшпигел“