10 ноември 1989 г. идва като обикновен календарен ден. Никой не предполага, че ще се превърне в преломен момент в съвременната ни история. Нито поддръжниците, нито противниците посмяха да го определят като революционен или поне с революционни последствия. Най-вече тези, които бяха облагодетелствани от него в желанието си да го омаловажат, го определят като номенклатурна хватка, дворцов преврат, бунт на „преторианската армия“, го обругават. А всъщност такива дати носят белег на истински революционни промени.
Това каза в интервю за БГНЕС Валентин Караманчев, един от свидетелите на събития на 10 ноември. В новата си книга „Брашнян чувал“, която подготвя, той се връща в онези години на базата на много документи, запазени от самия него, а и предоставени му от известни политици, журналисти и съвременници на събитията. Хронологията на събитията на този ден е известна и достъпна за всеки. Но смисълът на това, което е направено, е промяната на държавната собственост и свободата – личната, на словото, на протеста. Според Караманчев две са основните действащи лица на пленума на ЦК на БКП – Тодор Живков и премиерът Георги Атанасов.
„На 10 ноември 1989 г. във финалната сцена на епопеята „Първа българска народна република“ участваха няколкостотин действащи лица. Техните силуети потънаха бавно в гаснещите светлини на историческата рампа. Пред падналата завеса останаха само грохналият под тежестта на своята възраст и бремето на властта Тодор Живков от село Правец. И пренебрегналият своето бъдеще 56-годишен Георги Атанасов от село Православен.
Валентин Караманчев е журналист, писател, доайен в полиграфията, книгоиздаването и книгоразпространението / БГНЕС
Нямаше какво да си кажат след финалните непротоколирани реплики на президиума:
- Георги, добре ще е да ми дадеш думата, да кажа и аз нещо.
- Вие вече говорихте два часа. Не може повече.
- Добре, добре, както кажеш.
Тръгнаха си мълчаливо, гърбом един към друг. Единият към „заслужен отдих без право на обжалване“. Другият - обречен незаслужено на бездействие, без право на надежда.
Действащите лица от миманса и масовката побързаха да свалят грима и се разотидоха.
И зрителите от залата си тръгнахме мълчаливи.Караманчев. Въпреки, че, според него, Атанасов е съден по една скалъпена история, пусната от Луканов.
Вън от резиденция „Бояна“ хората не вярваха на ушите си. България си отдъхна. Тръгна в нова посока, без трасиран път.“
Според Караманчев на 9 ноември, на заседание на Политбюро Атанасов заявява: „Приемам предложението ви да ръководя пленума и да прочета решението за пенсионирането на Генералния секретар, но не приемам идеята да ме поставяте начело на партията. Аз съм до тук. Напускам политическата арена.“
Историята продължава с арестуване на Атанасов. „Много скоро по внушение на Андрей Луканов главният прокурор, над когото бе само небето, го арестува и го даде на съд с нелепото обвинение за финансови злоупотреби. Като премиер бил отпуснал 240 хил. лв. за жилища на сираци на убити партизани и политзатворници.
Спомените на Караманчев пренасят в една отминала и обругана или оспорена епоха. Георги Атанасов бе осъден в „Процеса на сираците“ на 10 г. затвор. След две години президентът Желю Желев намери кураж да го помилва по болест. Георги Атанасов излезе на свобода, без да търси реванш, въпреки подмолните битки в партията и междуличностните удари вътре в нея, резултат на които е и атаката срещу него, спомня си
Всъщност има и друга гледна точка – 10 ноември отприщи освен свободата и свободията, разгула, беззаконието, корупцията, рушветчийството, бедността, невежеството. И колчем някой стигне до властта започва да сочи за виновници онези – от онзи период на тоталитаризма. Една стара история, която е с нестихващ край в целия период на прехода, която вкарва в противоборство хората, просто защото така е по-удобно някой да обяздва властта за лично ползване. В крайна сметка най-гласовити срещу събитията от този ден преди 29 години са тези, които са най-облагодетелствани от тях. Говорещи с много прилагателни, умалителни, умилителни и презрителни, смята Караманчев. /БГНЕС
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Валентин Караманчев е автор и на книгата „Патила и страдалчества на книги и люде“, която излезе през пролетта на 2017 г. В нея той е събрал информацията от 30 мемоара и стотина срещи с конкретни хора. Животът на Караманчев е изключително свързан с книгоиздаването и книгоразпространението преди 1989 година, време, когато голяма част от отпечатването на книгите е ставало под строг контрол, но и, както се разбира от казаното от него – при наличие на лична свобода. Караманчев е роден през 1932 г. в гр. Гоце Делчев. Той е журналист, писател, доайен в полиграфията, книгоиздаването и книгоразпространението у нас. Дълги години е председател на ТСО “Книгоиздаване”.