На конгреса /7 декември/ на Християндемократическия съюз в Хамбург ще стане ясно, кой ще смени Ангела Меркел начело на партията, а по-късно, много вероятно, и на поста канцлер на Германия.
Каква политика ще провежда нейният наследник или наследница по отношения на Русия? Как ще се отнася към президента Владимир Путин и действията на Русия на световната сцена? Как оценява Керченската криза и проекта за газопровод „Северен поток-2“?
[b]АКК за действията на Русия спрямо Украйна[/b]
Единствено подробно по тази тема за момента се е изказала генералният секретар на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер, чието име в Германия се съкращава до абревиатурата АКК.
Тя се бе пошегувала, че е единствената от тримата фаворити за наследник на Меркел, който може да води преговори с Путин наравно. АКК имаше предвид ръста. Тя и руският президент имат еднакъв ръст, около метър и седемдесет. Двамата й основни съперници – Фридрих Мерц и Йенс Шпан – са малко под два метра. Но независимо от това, който и от тях да стане наследник на Меркел, християндемократите нямат да станат по-отстъпчиви на преговорите с руските представители.
Анегрет Крамп-Каренбауер. / БГНЕС
АКК съвсем недвусмислено изрази своето отношение към действията на Русия в Украйна. „Русия анексира Крим в нарушение на международното право. Това е факт“, каза тя и продължи да изброява: „В Източна Украйна Русия подкрепя сепаратистите – това е факт, десетки хиляди украински войници са загинали – това е факт, половината население на Донбас беше принудено да избяга – това е факт, цели региони са опустошени – това също е факт“.
[b]Риторика с оглед на аудиторията[/b]
Двамата основни конкуренти на АКК също наричат анексирането на Крим от Русия нарушение на международното право.
Всичките трима смятат, че е необходимо да се запазят санкциите на Европейския съюз по отношение на Русия. И тримата решително осъждат неотдавнашните действия на руските военни кораби в Керченския проток. Различията са в нюансите, а риториката зависи от аудиторията, пред която те говорят.
АКК, Мерц и Шпан знаят, че в Източна Германия компаниите, които имат отдавнашни връзки с партньорите в Русия, се отнасят по-скептично към санкциите на ЕС, отколкото в западните провинции, а към самата Русия – по-приветливо. По тази причина на партийната конференция, която миналата седмица се състоя в източногерманския град Лайпциг, те се стараеха да вземат под внимание тази особеност.
Фридрих Мерц. / БГНЕС
Шпан, например, говореше, че при цялата солидарност с Украйна Германия трябва да запази балансирани отношения с Москва и Киев. Мерц напомни на свой ред за руските предложения да се развиват отношенията между Евразийския икономически съюз и Европейския съюз, към които трябва да се отнесем по-сериозно.
[b]Керченската криза и санкциите[/b]
В интервю за големите германски медии техните изявления звучат по-остро. В токшоу на първи канал на германската телевизия А Ер Де, Анегрет Крамп-Каренбауер дори се обяви за ожесточаване на санкциите против Русия – заради нейните действия в Керченския проток.
Като първа стъпка, заяви тя, „трябва напълно ясно и еднозначно да се даде да се разбере, при това най-добре заедно със САЩ, че Азовско море не е вътрешна акватория на Русия и трябва да остане открито за международното корабоплаване“. А втората стъпка, според нея, може да се забрани на руските кораби от азовските пристанища да влизат в пристанищата на държавите от ЕС и САЩ.
Мерц и Шпан като ответна мярка на действията на Русия в Керченския проток предлагат, най-малкото, да се обмисли целесъобразността на проекта за газопровод „Северен поток-2“. „Колкото по-голяма е ескалацията на конфликта, толкова по-актуален стана въпросът: правилно ли е, че ние строим този газопровод?“, попита Мерц на партийна конференция на ХДС в Берлин, която се проведе в края на миналата седмица.
Йенс Шпан. / БГНЕС
Шпан се изказа по темата на страниците на германския вестник „Билд“. Той смята, че е необходимо да се изпрати сигнал на Путин, че „Северен поток-2“ може да не се осъществи без спазването на някои условия. „Не можем да допуснем по-нататъшната реализация на проекта, без значение какво върши Путин“, заяви кандидатът за поста председател на ХДС.
[b]Съществува ли заплаха за „Северен поток-2“?[/b]
И тримата прекрасно знаят, че договорите с „Газпром“ за изграждането на втората линия на газопровода по дъното на Балтийско море са подписани не от германското правителство, а от частни компании, че официален Берлин винаги е наричал този проект търговски, макар и да има политически компонент. По тази причина германското правителство няма възможност да излезе от проекта. Но ако Мерц и Шпан допускат отказ от политическа подкрепа за „Северен поток-2“, то за АКК дори тази мярка е „прекалено радикална“.
Тя само констатира факта, че действията на Русия в Керченския проток още повече усилват страховете и негативното отношение на редица източноевропейски държави от ЕС към „Северен поток-2“, и Германия ще трябва да вземе под внимание увеличаващото се противопоставяне срещу този проект.
“Ще можем ли ние на този фон да удържим нашето обещание да отчетем интересите на Украйна и другите европейски страни?“, пита АКК. Тя възлага надежди на Европейската комисия и Третия енергиен пакет. Нали ЕС има възможности да ограничи бъдещите обеми руски газ в европейските тръби. /БГНЕС
-----------
Никита Жолквер, „Дойче Веле“.