Кабинетът предлага помощ за НЕК от държавния бюджет заради АЕЦ „Белене”

Правителството предлага законопроект за предоставянето на помощ за НЕК от държавния бюджет.
Правителството предлага законопроект за предоставянето на помощ за НЕК от държавния бюджет. / БГНЕС

Правителството предлага законопроект за предоставянето на помощ за НЕК от държавния бюджет, с която НЕК да погаси задължението си по арбитражното решение на международния арбитраж във връзка с проекта АЕЦ „Белене”. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова в началото на правителственото заседание, предаде репортер на БГНЕС.

Борисов определи проекта на решение за одобряване на проект на Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК като изключително важна.

Петкова потвърди изказването му. „С подкрепата за този проект на решение на МС на практика ще решим един от основните проблеми в НЕК, който за съжаление наследихме. Това е законопроект, който е свързан с предоставянето на помощ за НЕК от държавния бюджет. С тази помощ НЕК ще погаси задължението си по арбитражното решение на международния арбитраж във връзка с проекта АЕЦ „Белене”, каза енергийният министър.

Петкова направи хронология на събитията. „Това е един проект, който е стартирал през 2004 г. с решение на тогавашния МС за взимане на решение по принцип за изграждане на проекта АЕЦ „Белене”. Последствие през 2005 г. се взима решение за израждане на този проект окончателно. Следва обществена поръчка, избран е „Атомстройекспорт” за изпълнител. На 29 ноември 2006 г. е подписано споразумение във връзка с изграждането на този проект, като в него страните в нарушение на Закона за обществените поръчки са се договорили, че ще водят преговори в рамките, на които ще подпишат договор, който да е свързан с инженеринг, доставка и строителство на този проект. Този процес е продължил доста дълго време, но така и до окончателен договор не се е стигнало. Близо 2 години са водени подобни преговори, но договор не е подписан”, заяви Петкова.

Тя посочи, че независимо от това, че налице не е такъв договор, на 5 ноември 2008 г. бившите двама изпълнителни директори на НЕК подписват допълнение номер 5, с което поръчват оборудването с дълъг цикъл на производство, без да е на лице разрешение от принципала. „Подписва се допълнението, договаря се цялото оборудване с неговата стойност в размер на 673 млн. евро. Непосредствено след това се прави и превод и към „Атомстройекспорт” за аванс в размер на 84 млн. евро и така процесът става необратим. В резултат на това решение става възможен и международният арбитраж, който „Атомстройекспорт” завежда срещу НЕК в Женева. На 14 юни тази година международният арбитраж се произнесе с решение, в което изрично е посочено, че целият този спор се базира на това допълнение номер 5, с което НЕК е поръчала оборудването. Международният арбитраж осъжда НЕК да заплати оборудването”, каза Теменужка Петкова.

„Сумата, която НЕК е осъдена да заплати към днешна дата с лихвите, главница плюс лихва е в размер на 628 957 596 млн. евро. До края на годината, ако това плащане не се извърши размерът ще достигне 646 230 132 млн. евро или малко над 1,2 млрд. лв. Ако НЕК не издължи това задължение ще са налице много негативни последици за НЕК, но и за цялата енергийна система на страната. Това решение е задължително за изпълнение и не подлежи на обжалване от наша страна. Не са налице претенции от наша страна по отношение на главницата, имаме претенции за размера на лихвата. Тези претенции сме ги предявили пред международния арбитраж, тъй като установихме, че е на лице техническа грешка при изчисляването на лихвите, в резултат, на която, според нас, тази сума е завишена. Към настоящия момент няма произнасяне на международния арбитраж и не можем да знаем със сигурност дали той ще приеме мотивите ни, които считаме за основателни”, заяви ресорният министър.

Тя подчерта, че ако този дълг не бъде платен съществуват няколко основни риска. „Първият е свързан с трупането на лихви в размер на 324 000 лв. на ден. Отделно съществува много сериозна възможност „Атомстройекспорт” да иска обявяването на НЕК в несъстоятелност, което значи два други риска. Обявяването на НЕК в несъстоятелност автоматично ще стане причина задълженията, които БЕХ има да станат предсрочни изискуеми, което ще постави под риск цялата енергийна система на страната и енергийната ни сигурност. Това са основните рискове, ако не изпълним решението на арбитража. Имахме няколко срещи с „Атомстройекспорт”, които са категорични, че трябва да бъде извършено плащане, дори и частично, което ще даде възможност да водим разговори в последствие за постигане на определени споразумение. Това е ситуацията, в която сме изправени днес, която води началото си от 2006 и 2008 г., но сметката дойде сега при нас и всички ние трябва да я платим. Моля да бъде подкрепено това решение на МС и проекта на закон, който ще внесем”, призова Петкова. /БГНЕС