Маршрутът на газопровода „Турски поток“ може да премине през територията на Сърбия. Това заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров в интервю за изданието „Сръбски телеграф“.
[b]„Удовлетворени сме от хода на строителство на „Турски поток“ във варианта две отсечки. В момента се разработват различни възможности за продължаването на газопровода през европейска територия, включително по маршрута България, Сърбия, Унгария до газоразпределителния център в австрийския Баумгартен“, отбеляза руският първи дипломат.[/b]
„Едновременно с това ние вземаме под внимание печалните уроци от „Южен поток“ и не бихме желали повторение на ситуацията. Ще бъдем готови да започнем съответната работа само след като получим твърди положителни гаранции от профилните структури на Евросъюза“, подчерта Лавров.
Той отбеляза, че енергийната сфера е едно от приоритетните направления за сътрудничество между Москва и Белград. „Водещите руски компании, включително „Газпром“, поддържат тесни контакти със сръбските партньори. Имат големи съвместни планове. Съгласуването на конкретните стъпки се осъществява по линия на междуправителствения руско-сръбски комитет за търговия, икономическо и научно-техническо сътрудничество“, обобщи Лавров.
Проектът „Турски поток“ предвижда строителството на газопровод по дъното на Черно море до европейската част на Турция и от там към границата с Гърция, отбелязва ТАСС. Дължината на морската част на тръбопровода е около 910 км, на сухопътната част по територията на Турция - 180 км.
Първата отсечка е предназначена за снабдяването на турския пазар, втората – за страните от Южна Европа и Балканите. Капацитетът на всяка една от отсечките е по 15,75 милиарда куб.м. газ. Планира се те да бъдат пуснати в експлоатация в края на 2019 г.
БГНЕС припомня, че газопроводът „Турски поток“ замени „Южен поток“, който трябваше да излезе на българския бряг, но тъй като неговото строителство не отговаряше на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС проектът беше спрян на 1 декември 2014 г. Тогава в Анкара руският президент Владимир Путин обяви пред своя турски колега Реджеп Ердоган новия проект за газопровод, който в първоначалния си вид трябваше да се състои от четири отсечки, както спряния „Южен поток“. Впоследствие той беше редуциран до две.
Към днешна дата се обсъждат два варианта за продължаването на „Турски поток“ за Европа: 1. през Гърция за Южна Италия; 2. през България за Сърбия и Унгария. Вторият вариант изглежда все по-вероятен. Ако бъде реализиран, България ще запази мястото си на газовата карта на Европа, защото с реализацията на първата отсечка на „Турски поток“ ние губим транзита за Турция, който представлява лъвския дял от количествата „синьо гориво“, които се транспортират в момента от нашата газопроводна система.
В същото време борбата между Русия и САЩ за газовия пазар на ЕС се разраства. Тази седмица американският министър на енергетиката Рик Пери заяви в Будапеща, че Вашингтон е против „Турски поток“. САЩ искат да снабдяват страните-членки на ЕС със свой втечнен природен газ. Конкретно за България това може да стане през един евентуален терминал, който да се изгради в Дедеагач /Александруполис/ и от там през бъдещия интерконектор с Гърция да влезе у нас.
По отношение на цените американският ВПГ за момента остават с 30% по-скъп от руския тръбопроводен газ, отбелязват от Европейската комисия.
[b]Западът се опитва да превърне Балканите в плацдарм срещу Русия[/b]
Западните държави предприемат упорити опити да превърнат Балканския полуостров в плацдарм срещу Москва, заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров, цитиран от ТАСС.
„След края на Студената война западните държави се отказаха от съвместната работа за създаване на архитектура на равна и неделима сигурност в Евроатлантика, за което Русия настойчиво призоваваше. Вместо това те избраха водещия в задънена улица път на разширяване на подконтролното им геополитическо пространство, създаване на нови разделителни линии на европейския континент“, заяви Лавров. „Например, през 1999 г., грубо нарушавайки международното право, в течение на две месеца и половина бомбардираха Югославия, а след това в опит да легитимират агресията признаха едностранно провъзгласената независимост на Косово“, добави той.
Според него един от резултатите на антируската линия на Запада е „режисираният и подкрепен от Вашингтон и редица европейски страни въоръжен метеж в Киев през февруари 2014 г.“. „В резултат Украйна, която имаше всичко необходимо, за да се превърне в успешна и процъфтяваща страната, се оказа въвлечена в кръвопролитна междуособица“, подчерта Лавров.
[b]„Създава се впечатлението, че Западът така и не научи уроците от украинската трагедия. Днес се предприемат настойчиви опити Балканите да бъдат превърнати в още един плацдарм срещу Русия. От страните в региона настоятелно се изисква да направят избор: или с Москва, или с Вашингтон и Брюксел“, каза той.[/b]
„Знаем, че върху Белград се оказва сериозен натиск с цел да го принудят да прекрати взаимноизгодното сътрудничество с нашата страна. Сръбските братя уверено му се противопоставят. В Москва високо оценяват самостоятелния многовекторен външнополитически курс на Сърбия, който, аз съм убеден, че отговаря на коренните интереси на вашия народ“, добави руският министър на външните работи. /БГНЕС и ТАСС