„Българските чехи” - какво постигат можещите, водени от знаещите

Почти всеки българин, уважаващ себе си, се е прекланял пред изключителните платна на Иван Мърквичка и Ярослав Вешин - „Македонка под бъзово дърво” и „Самарското знаме”, примерно. А те са много… Знае и кой е научил българите да правят вкусна бира - братята Прошек.

Експозицията „Българските чехи”, която се откри в изложбената зала на ДА ”Архиви” събра многолюдна публика и има защо. Когато чехите пристигат у нас със семействата си след Освобождението /1878 г./, те допринасят изключително много за европеизацията на България, внасяйки нова култура в първите десетилетия на новата държава.

Основно документите от изложбата са на Държавна агенция „Архиви”, а подборът на снимковия материал е на Иво Хаджимишев. Изложбата ще бъде част от „Нощта на музеите” и ще бъде отворена до 2-ри юни т.г. Сред многобройните гости на изложбата бе и посланикът на Чешката република в България инж. Душан Щраух.

Председателят на Държавна агенция „Архиви” Михаил Груев.
Председателят на Държавна агенция „Архиви” Михаил Груев. / БГНЕС

Славянофилската идея е била много жива през онези години, както и чувството за общност на славяните е много активно в онзи период, заяви пред БГНЕС председателят на Държавна агенция „Архиви” Михаил Груев. Безспорни са взаимните симпатии между българи и чехи, категоричен бе той.

Много даровити и талантливи чехи са свързани с българския обществен живот след Освобождението ни, подчерта Груев. В изложбата представяме най-емблематичните личности, българите знаят най-вече пивоварите братя Прошек, Франц Милде, за които имаме отделни табла. Бих добавил и ботаници като Вацлав Стрибърни, като Иван Буреш - основателят на Природонаучния музей и на Зоологическата градина, а най-емблематичната фигура е на Константин Иречек, човекът с огромен принос към българската история и към България въобще, каза той. Показваме също творби и снимки на знакови художници, скъпи за всеки българин, като Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, част от биографията на архитекти като Колар, като Шнитер, които помагат за модерното градоустройство на следосвобожденска България и др.

След Освобождението през 1878 г. младата българска държава тръгва с бързи стъпки по пътя на своето институционално изграждане, стопанска модернизация и духовно развитие. Един дълъг процес, който изисква подготвени специалисти - ето защо благодарността на българите към първите чехи, дошли у нас, за да дадат принос в това благородно дело, е особено сърдечна. Безспорен факт е, че няма област в обществения живот на България, в която да не са записани имена на чехи, отдали своите знания и умения за българския просперитет. Сред тях са архитекти, строители, художници, археолози, пивовари, ботаници, учители, музиканти и др. - всички те високообразовани и отдадени на каузата.

Изложбата „Българските чехи” в началото на тази година има своето успешно представяне в Чешката република. Тя е замислена като благодарност към тези наши сънародници, които в годините след Освобождението, се включват активно в изграждането на България, благодарност за тяхната упоритост и всеотдайност, за културното наследство, което са оставили, заяви в словото си посланикът на Чешката република у нас инж. Душан Щраух. Той перифразира думите на популярния у нас Константин Иречек така: Можещите, водени от знаещите, са направили невъзможното за радостта на благодарните. /БГНЕС