Проф. Златимир Коларов: В мен живеят трима - лекар, писател и епикуреец

Ние живеем с болките и съдбите на хората, споделя проф. Коларов.
Ние живеем с болките и съдбите на хората, споделя проф. Коларов. / БГНЕС

Достъпността на медицината в България е нещо, което пациентите трябва да осъзнаят. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Златимир Коларов.

"Представете си изявен пианист или цигулар. Този човек е дал всичко от себе си, за да се изгради, да направи кариера, да се усъвършенства. И в един момент разбира, че се е разболял от ревматоиден артрит и никога повече няма да може да движи пръстите на ръцете си както преди. Целият му живот рухва. Ако си добър лекар, ти трябва не само да лекуваш тялото му, но да помогнеш и на душата му, защото тя страда още повече. Трябва да му подадеш ръка и бавно да го изведеш от тресавището на болестта и депресията, да му покажеш друг път."

Постоянните срещи с болката на хората, животът в най-грубата реалност, каквато е болестта, емоцията - всичко това кара проф. Златимир Коларов, един от водещите ни ревматолози, да не изоставя през годините вродената си дарба за словото и да намира в писането оная утеха, която му е необходима. Проф. Коларов е председател на Съюза на българските писатели - лекари и в тези дни е довел в Пловдив свои колеги и по професия, и по литературна страст, от цял свят. В Пловдив се провежда 61-ият Световен конгрес на писателите - лекари. Конгресите са ежегодни и изборът на следващата дестинация винаги е вълнуващ. България е спечелила с един глас миналата година, разказа пред БГНЕС той, а "примамката" била, че ще им покаже най-стария жив град в Европа. Днес проф. Коларов е видимо доволен, че писателите - лекари от чуждите страни са се впечатлили и от Стария град, и от изложбите, и от съхранените исторически паметници, и от концерта в Античния театър с изпълнения на Верди, и от модерните зали в Медицинския университет. Доволен е, защото смята, че всеки от нас по свой си начин трябва да допринесе за подобряване на имиджа на страната ни. Сигурен е, че го е направил спрямо своите гости, защото те самите са му казали до каква степен са изненадани да видят страната ни така - на високо културно, интелектуално ниво. " Жълтата хроника на западната преса ни споменава единствено във връзка с криминални прояви, крадци, проститутки. Нека, когато си идат и прочетат нещо такова, да кажат - аз видях друга страна, не такава, каквато описват."

Чехов, Арчибалд Кронин, Съмърсет Моам, Булгаков - това са само част от световноизвестните имена на писатели, които са били и практикуващи лекари. В българската литература изреждането е също по върховете - Димитър Димов, Валери Петров, Фани Цуракова, Петър Константинов, Любен Станев, Калин Терзийски. Проф. Златимир Коларов тази година спечели наградата за роман на СБП за "Безкрайните бели полета". Той пише разкази, новели, повести, сценарии на филми.

"Аз съм зодия Близнаци, в мен има трима - смее се той. Единият иска да лекува и да пише научни статии. Другият иска да пише художествена литература. А третият е епикуреец и иска да ходи на купон. Е, някак си успявам да се дисциплинирам, така че и тримата да са доволни."

"Цял живот съм бил в и покрай медицината - разказва потомственият лекар - и двамата ми родители са лекари, а баба ми по майчина линия е била народен лечител. Не врачка или баячка, а истински народен лечител. Още има хора, които ми разказват как с билки е излекувала техни близки. Още от дете целият ми живот се въртеше около медицината, у нас непрекъснато идваха болни хора, родителите ми им помагаха, водеха ги по болници, лекуваха ги". Очевидно професионалният път на професора е бил предначертан още от раждането му, но рано се събужда и любовта към словото, така че пътят на Близнака е двоен и досега.

Автор на над 50 научни труда, професор Коларов е делови и категоричен, когато стане дума за здравеопазването ни. " Медицината в момента бележи огромен напредък в сравнение с времето, когато бях студент - казва той. Ако нещо пречи сега на нашето здравеопазване, то е бюрокрацията, администрирането. Има грешни постановки, които докарват много горчиви плодове. Но заявявам най-категорично, че българският пациент има възможност за най-високите световни технологии. Ядрено-магнитен резонанс, образни методи на изследване, лабораторни методи, оперативни - като лапароскопска хирургия.... И важното е, че всички те са достъпни. Това е, което българският пациент не осъзнава. Той, ако търси правилно и бързо решение, в рамките на дни може да бъде консултиран от специалист. При мен идват българи от Англия - там, за да стигнеш до джипито, понякога ти трябват месец – два- три- Още три месеца, за да стигнеш до специалист. А болестта не чака. "

"Спомням си един случай отпреди години. Един холандец с диабет започва да се оплаква от отслабено зрение. В Холандия му сменят очилата един, два пъти, човекът все не вижда. А първото, което трябва да помислиш за диабетик в такава ситуация, са кръвоизливите в ретината. Човекът дойде тук, за 24 часа му уреждат всичко, оперират го с лазер и му връщат зрението. Когато си отива в Холандия, там се чудят - ама как така, там правят ли такива неща? Правят ги. Очната ни хирургия е на световно ниво. Тогава в Холандия не ги правеха, а тук.[b] Така че тази достъпност на медицината е нещо, което пациентите трябва да осъзнаят. Е, идва малко тромаво с джипитата и недостатъчните направления за специалист, но има и свободен прием и когато човек наистина търси помощ, намира начин. Аз помагам на хората със съвети как да си спестят средствата, какви документи да извадят... Понякога се чака за ЯМР две седмици, например, но какво са две седмици пред три месеца. "[/b]

"Съвременната медицина в момента има страхотни успехи с болести, които преди се считаха за злокачествени, за болести - присъда. Сега се овладяват. Например хроничната миолевкоза. По-рано с химиотерапия болните живееха две - три години, но и какъв живот беше това... После умираха. Със съвременните средства сега животът им не само се удължава с 20-25 години, но и качеството му е добро. И не е само тази болест, има и много други.

Съжалявам, че се срещат в гилдията и меркантилни и недостатъчно квалифицирани лекари, но като цяло не те трябва да определят мнението. Ние живеем с болките и съдбите на хората“, споделя проф. Коларов. /БГНЕС