„Тайни общества и комунизъм“ на Зоя Андонова разбива митовете за българските масони

„Когато българинът бъде истински масон, той ще може да създаде върху развалините на погроменото си отечество друга по-щастлива, по-културна и във всяко отношение по-могъща България - източник на светлина на Балканите, източник на светлина за целия свят“.

С тези думи, изречени на 23 януари 1919 г., малко след като България е претърпяла поражение в Първата световна война /1914-1918 г./ и за пореден път е загубила идеала си за обединение, започна представянето на новата монография на д-р Зоя Андонова „Тайните общества и комунизма“, която се състоя в Централния дом на архитекта в София, предаде репортер на БГНЕС.

Представянето на книгата започна с изпълнение от цигуларката Изабела Георгиева на „Малка нощна музика“ на Волфганг Амадеус Моцарт, който също е принадлежал на братството на свободните зидари.

„Тайни общества и комунизъм“ за пръв път поставя тази тема в българската историческа наука. Тя проследява развитието на масонството в Русия и на Балканите. Освен че книгата стъпва на огромен труд по изучаването на множество документи, тя е изключително интересна и увлекателна благодарение на умелото перо на авторката.

Монографията на д-р Зоя Андонова бе представена пред широката публика, включваща представители на българския обществен и културен елит, чуждестранни дипломати и граждани, от проф. д-р Евгени Сачев, който е и автор на книгата „Въведение в историята на организираното масонско движение в България до 1940 г.“.

„Темата, която д-р Зоя Андонова разглежда вече във втора книга, заставя да преоценим не малко от разпространяваните стереотипи. Това е тема, която дълго време е подлагана на претенциозни интерпретации и целенасочени внушения, както и идеологизирани оценки. Това е темата за същността, целите и моралните устои на масонството“, каза той.

Проф. Сачев припомни, че първата книга на д-р Андонова „Масонство и масони в България“ е разсеяла много заблуди около тайните общества у нас.

„Особен е приносът й за изчистване на образа на българските масони от наслоените върху него негативни черти на люде, които не са заинтересовани от съдбата на своята държава, на своето общество и нация, и върху които много лесно бе лепнато прозвището национални предатели. Документалните доказателства, които тя вгражда в своя труд разкриват високопатриотичната дейност на българските масони, особено след подписването на грабителския за България Ньойски договор през 1919 г.“, подчерта проф. Сачев.

„Книгата, която имам удоволствието да представя тази вечер носи не по-малко предизвикателно заглавие - „Тайни общества и комунизъм“. Обратно на очакванията авторката не се плъзга по ръбовете на елементарното противопоставяне, а по-скоро се опитва и то твърде фино и внимателно да разграничи идейните различия и социалните практики на тези две на пръв поглед близки философски учения, но дълбоко противоречащи се по същество и по обществена значимост“, продължи той.

Продължителната забрана да се говори и пише за тайните общества са предопределили спецификата на „Тайни общества и комунизъм“. Д-р Зоя Андонова търси връзка между различаващите се съвсем малко или в по-голяма степен в идеен облик и социална насоченост форми на явлението тайни общества, за да стигне до същността на техните морални цели, принципи и духовни измерения. „Тя не се задоволява само с домашните явления на проблема. Главният акцент е приетият през 1940 г. Закон за защита на нацията и особено наситената с висока доза идеологическа догматика представя и една статия на Георги Димитров от 1946 г. против масоните. Постепенно тя разширява периметърът на своето изследване и намира сериозни основания за нов поглед към тайните общества след промените през 1989 г. и рухването на СССР“, посочи проф. Сачев.

В книгата има отделна глава посветена на д-р Иван Войнов, който има огромни заслуги за реактивирането на българското масонство след промените на 10 ноември 1989 г. Негови са думите: “Човек става масон, за да обича, а не да бъде обичан“.

В главата посветена на ложите „Бене-Брит“ се разкрива тяхната дейност в подкрепа на България по време на преговорите преди сключването на Парижкия мирен договор от 1946 г. Тогава те се застъпват за нашата страна, която е помогнала за спасяването на евреите от хитлерофашизма.

„Тази глава е най-кратката в книгата, но ни носи изключителна информация, която разкрива необозримо пространство за разсъждения върху проблемите на масоните, техните морални принципи и борба за предотвратяване на злото. В писмото на Великата „Бене-Брит“ ложа на България до Великата ложа „Бене-Брит“ във Вашингтон, което Зоя Андонова открива, се настоява да се сключи справедлив мирен договор с България“, отбеляза проф. Сачев, който цитира откъси от него: „Цялата българска интелигенция, както работниците и селяните – всички тези съсловия воглаве с Православната църква, представлявана от екзарх Стефан Първи се опълчиха против решението на правителството да изпрати българските евреи в Полша, където да бъдат ликвидирани. В заключение ние намираме, че един народ като българския, който в критичните моменти се е държал доблестно и човеколюбиво със своите граждани евреи заслужава да бъде подпомогнат и да получи достоен и справедлив мир“.

Опирайки се на този документ той определи като нелепи твърденията от последните седмици, че Червената армия е помогнала за спасяването на българските евреи: „Ето още една разлика между масонството и комунизма в полза на масонството“.

„Имам чувството, че тази вечер представих един творчески труд, който далеч надхвърля поставената задача. Разгледаният богат фактологичен материал и философският поглед към тези модели на поведение, морални устои за постигане на целите, поднесени с такава амбиция да бъдат надмогнати познатите ни характеристики на тайните общества и комунизма разширяват значително нашия мироглед за тях“, завърши проф. Сачев. /БГНЕС