От „Туй-онуй“ на една приказка до интерактивното обучение

Дойде времето, когато най-сетне родители могат да спрат да се притесняват, че децата им прекарват прекалено много време пред таблетите и телефоните, губейки времето си с ненужна информация и безсмислени игри. Вече е налице първата образователна апликация за деца „Туй-онуй“. Тя е създадена от българка, която твърдо смята, че децата са бъдещето на България. БГНЕС се срещна с Мая Бочева-Уики, за да разкаже повече за поредицата интерактивни приказки с мобилни приложения към тях.

Мая Бочева - Уики е художник-илюстратор и аниматор, анимационен режисьор и най-важното: разказвач на модерни приказки за деца. Има дългогодишен опит в създаването на мултимедийни проекти, кратки анимации и рекламни клипове, игри за PC и мобилни приложения, работи по различни учебни помагала и пособия за деца в предучилищна възраст и от 1 до 4 клас.

„Според мен всеки човек си има любов към изкуството. Това не е нещо, което е отделно от нас. То е част от нас. Ако може така да се каже, че при мен любовта към изкуството е по-силна. Направо си е вродена. Не идва просто от някъде. Свирила съм на пиано осем години. Рисувах, танцувах и въобще всичко, което е свързано с изкуството ми е харесвало“, разказва Мая Бочева

„Най-ранните ми рисунки са били около четири годишна възраст. Помня как бях нарисувала морски фар с лодка. Даже лекарката, като е идвала вкъщи да ме провери е била написала в медицинския картон , че рисувам много. Нещо, като диагноза имам от съвсем малка“, смее се тя.

„Черпя вдъхновение от живота. От всичко, което се случва било то добро или лошо. По някакъв странен начин аз черпя повече от доброто. Преживяла съм доста травми и същевременно рисувам доста весели рисунки. Като че ли се спасявам с рисуването. Там е моето вътрешно аз. Там всичко е весело“

„Това, което правя последните години и, в което съм вложила сърцето и душата си е една апликация, която се казва „Кой светна луната“. Тя е едновременно и на български и на английски. Интересното е, че досега такова нещо не е правено в България или поне аз не знам да е правено. Това е една цяла приказка, която съществува и в книжен вариант. Приказката е под формата на анимационен филм, който може да се играе. Не бих казала, че е игра. Това е книга, но същевременно се изиграва. Тоест, ние за да разберем, какво се случва трябва да натискаме върху героите и те ни разказват, какво се случва. Същевременно, можем и да натискаме по екрана. Да натискаме звездички, облачета. Просто целият свят „Туй-онуй“ оживява“

„Мисля, че такова нещо не е правено, защото на първо място е много скъпо. Сложно е да се направи. Много трудно намерих хора, които да го направят. Говоря като програмиране. Отне година и половина само програмирането. Приказката бе озвучена от сериозен екип от артисти. Евгени Будинов е нашият „Калинковец“, който разказва приказката. Лидия Михова е бабата на Любка, а Любка Любопиткова ни е главната героиня, която се озвучи Диана Костова. Светлана Смолева е вещицата звездна, другият главен герой. Много приятно се работеше с тях в студиото. Благодаря и на екипа от “Brambar Studio”“

„Вече имаме две международни награди. Едната е конкурс, който се проведе с подкрепата на ООН. Където между от осемдесет и седем страни избраха точно България. Ние представихме България. Спечелихме първа награда за образователна апликация“

„Вече имаме няколко хиляди сваляния на играта, дори смея да кажа без реклама. Отзивите са много добри. Рейтингът ни и в двата магазина за мобилни апликации е много висок. Хората очакват продължението, защото ние не успяхме за съжаление да направим докрай цялата приказка, поради факта, че е много мащабен проект. Приказката не е завършена в апликацията. Така, че очаквайте продължението“

„Аз мисля, че в момента има една доста сериозна тенденция да се говори въобще против мобилните устройства и ползването им от деца. Това е напълно разбираемо, защото виждаме масово едни малки дечица, които им дават за успокоение да цъкат на таблета или телефона и играят едни не дотам полезни игри. Те са точно, за да се отбие времето. Докато тези устройства могат да се използват и ползотворно. На първо място тежките раници, за които всички говорят. Тези учебници, които всяка година се печатат наново и са тонове хартия. За тях се изразходват изключително много финанси и усилия. Те могат да бъдат заменени от един таблет, който просто дечицата да си носят под мишничка към училище. Същевременно таблетът е една енциклопедия. В него, каквото и да кликнеш може да получиш много повече информация, отколкото в един учебник. Знаем, че в крайна сметка човекът , който е важен за децата е учителят, а не учебника. Дали ще е книга или таблет не е от значение. Много е важна информацията, която се съдържа било то в учебника или таблета . Така, че, родители, не се страхувайте да използвате таблети. Просто е важно какво ще свалите на тези таблети за децата си“

„Моята цел е да въведем нашата приказка в занималните и по училищата. И следобед в дъждовното или снежно време, когато дечицата не могат да са навън и да тичат на двора, те могат, играейки, да учат нови неща и да ги упражняват с цел затвърждаване. В апкликацията има писане на думички, подреждане на цифрите на часовника, оцветяване, търсене на символи. Има и логически игри. Тоест, развива детското въображение и тренираме това, което децата учат в училище“

„Родителите, които се интересуват от апликацията, могат да напишат в интернет „Кой светна луната“ или „Туй-онуй“ и ще им излезе веднага“

„Имаме и книга, „Кой светна луната“. Вече е на книжния пазар. Като цяло историята е една и съща. Само текстът е различен. Тоест, разказваме историята по различен начин. Различното пък в апликацията е, че имаме аудио приказка, което в наши дни се случва все по-рядко. С тези добри артисти, които озвучават приказката, записахме дванайсет-тринайсет минутна аудио приказка, в която се разказва отново със съвсем други думи и нов текст. Нищо не се припокрива. Както в книжката има неща, които не се случват в играта, така и в играта има неща, които не можем да ги открием в книжката“

„Целта на проекта е в звеното да са тези книги. Печатните издания. Децата , които имат слабост, да стоят повече на таблетите , попадайки на нашата игра да привлечем вниманието им към книгите. И това може да стане чрез препратки. Ще трябва да отворят книгата и да прочетат нещо, за да могат да изиграят играта“

„Не мисля, че технологиите могат да убият книгите или пък обратното. Целта е да се обогатяват взаимно“

„Много е странно това, как се намаляват часовете в училище по рисуване и музика за сметка на часовете по математика и български. Когато непрекъснато се говори за това, как музиката всъщност способства на мозъка. Един вид го вкарва в някакъв режим на медитация, за да може този мозък да отпочине, да се настрои на една друга вълна и след това да поеме много повече материал. Да може след това много повече да смята, чете и пише“

„Можем да променим нещата, ако всеки един от нас прави нещо в тази област. Колкото повече се говори за това и колкото повече излизат проекти, като „Туй-онуй“, в който се опитваме да наблегнем на факта, че ученето не е извадено от ежедневието. То е част от него“ ./БГНЕС