Д-р Розалина Виделова: Медицината, и денталната, е много близка до естетиката

Тя е зъболекар, но предпочита да я определяме като дентален лекар – по-близо е до представите й за това, което прави. Пациентите й са впечатлени не само от безупречната хигиена в кабинета й, но и от вкуса и финеса й на човек. От професионализма й и от деликатното отношение към проблема, заради който мнозина идват с болка, но си отиват с вътрешно успокоение и доверие към нея.

Трудно е понякога да преодолеем предубежденията си, когато пристъпваме в стоматологичен кабинет, но д-р Розалина Виделова е от онези дентални лекари, които носят нещо от възрожденската топлота на своите предци и които церят не само болката, но и душата.

От БГНЕС вместо да й задаваме куп важни и неважни въпроси, предпочетохме да я послушаме, в нейния кабинет. Малко са такива моменти на откровение, но пък си струва да проникнем зад фасадата на човека с бяла престилка, за който мнозина говорят с възхищение:

„Като се каже за някой, че е стоматолог, първото клише е – да, той прави пломби, мостове, корони, протези. Лошо няма, и това се случва. Но нещата са далеч по-интересни…

Защото понякога патологията изпреварва науката. Преди години имахме леко забуксуване – не само у нас, но и по света. Появи се новото познание, а и преосмислихме старите ценности, чрез които вече можем да лекуваме все по-успешно своите пациенти. Формираха се нови школи и движения. Примерно, на базата на медицината на съня се обособи отделен раздел – дентална медицина на съня. Замисляли ли сте се какво става с нашето тяло, докато спим? Мнозина стискат, скърцат със зъби, хъркат и всичко това се отразява на общото здраве. Изключително интересна е биомеханиката и биодинамиката на зъбите при различни състояние.

Вече се появи в България и не е толкова непозната и постурологията – теорията, според която всичко в организма е свързано. В основата е думата posture – позиция, поза, стойка. Например, сериозна болка в шията може да бъде отстранена само след промяна на пломба в устата. Предните зъби са свързани с бъбреците, кучешките – с черния дроб и т.н. Този нов подход ни кара да се запитваме какво точно се случва, когато някой от тези сегменти страда. В тази сфера става преплитане на интереса на лекари от най-различни специалности – включват се невролози, психиатри, отоларинголози, логопеди, физиотерапевти, иглотерапевти, стоматолози. Често за точната диагноза се изисква партньорска работа на екип лекари.

Съвременният човек днес е подложен на много въздействия, които не са се срещали преди. Селекцията в еволюцията е стигнала до някъде и сега трябва много бързо да се ориентираме и да преодоляваме предизвикателствата, за да се движим напред.

За мен медицината, още от древни, хипократови времена е много близка до естетиката. Всеки ден идвам с радост на работа, защото се опитвам от всеки отделен случай да направя нещо красиво, дори изящно. Контактът ми с пациентите е решаващ – получавам много от тях като отношение и споделяне. Е, не винаги е толкова розово всичко, понякога има и временно неудовлетворение, но след усилие и повече информация, то се преодолява.

Всички изпитват известен страх от зъболекарите. Не че не е вярно, но този страх донякъде е натрупан и идва от миналото. Първата среща с денталния лекар е много важна, както и подготовката вкъщи – негативизма към предстоящата манипулация все още не е преодолян от мнозина. Ако човек има лоши спомени при зъболечението си, задачата да променим представите му става малко по-трудна, но не и невъзможна. Има начини за всичко – та човек преодолява дори страха си от летене със самолет, камо ли за нещо по-земно. Ключово при нас е доверието. Защото устната кухина е едно много интимно пространство. Не всеки човек с лекота би позволил достъп до него. И когато е налице доверието, страхът лесно се преодолява. Дори изчезва.

От друга страна всички искат да имат чаровна усмивка. Естетиката на зъбите дава тази одухотвореност на усмивката. И това не е визията на Холивуд, роботизираната, стандартизираната красота. Аз смятам, че тя трябва да е в хармония с лицето, със спецификата на анатомичните особености. Затова без нашите професионални познания подобни самоцелни красоти не биха оцелели дълго време.

Днес изключително много ни помагат новите технологии. Можем да прогнозираме една усмивка, да я визуализираме предварително, да се рекламираме с нея, да обещаем много неща. Това е добре. Но ако липсва познанието, за съжаление, резултатът няма да е добър. Знанието и опитът за мен са твърде важни, защото намаляват стреса в работата ми.

Ще го кажа направо – по-хубавата усмивка не винаги се получава чрез зъбопротезиране. Има и други нови, неинвазивни методи за това. Вече можем да реставрираме зъби без да ги пилим. Искам да кажа, че вече не е нужно да влизаме агресивно в една патология. Съвременните храни, стискането, скърцането със зъби водят до кабинетите ни хора не с кариеси, а с преждевременно изтрити зъби. Голяма част от тях са млади. Причината е банална – честата употреба на газирани напитки, вредни навици – много деца си гризат ноктите, дъвчат моливи, химикалки… Такива случаи се опитваме, както аз, така и моите колеги, да решаваме щадящо, не с металокерамика, разбира се. Не съветвам моите пациенти да стигат дотам, не го и правя. Противоестествено е.

Повече от щастлива съм, че избрах точно тази професия. Това стана колкото случайно, толкова и не съвсем. Винаги съм искала да бъда лекар. Но така се стекоха обстоятелствата, че станах дентален лекар.

Работя в големия град и моите пациенти отдавна имат нужната здравна култура, те са внимателно загрижени за зъбите си. Имат и с право своите изисквания.

Стоматолозите сме тиха гилдия, но съвсем не ни е толкова спокойно. Малко ни е дискомфортно, когато сме с ролята на дентални шофьори, тласнати незнайно защо в сферата на услугите. Имаме си устав, както и зъболекарски съюз, който излиза винаги с аргументирани становища. Съвсем правилно взехме решение да учредим фонд за колеги, които страдат от по-тежки болести, да ги подпомагаме финансово.

Иначе предпочитам екипната работа – всеки да прави това, в което е най-добър. Работя с хирург, с ортодонт, с терапевт и разчитам на колеги за здравето на собствените си зъби. И в никакъв случай не бих използвала за себе си и за тях думата рутина. Защото още от хипократови времена медицината е определена като изкуството да лекуваш. Много ми се иска да се върнем към древните принципи на лечение, но вече с новите методи. Тук ключовите думи са „чисто и непорочно”: „Ще запазя живота си и своето изкуство чисто и непорочно.“ Лекарят има правото да е щастлив и уважаван човек – пожелавам точно това на моите колеги: да сме здрави и да имаме времето и необходимото спокойствие да се радваме! И с желание бих следвала онези, които знаят и могат повече от мен!

За празниците ще се въздържа да давам общи съвети. Ако ви се яде много баклава – позволете си го. Щом ви е вкусно – направете го! Но… след това си измийте зъбите”. /БГНЕС