Проф. Венцислав Мутафчийски: Криза е за военни лекари в частите, недокомплектът е около 60%

На Нова година в Афганистан ни бомбардираха талибани, на 200 м от нас падна бомба.

В момента е криза за военни лекари, имаме недокомплект около 60 - 70% военни лекари, офицери в частите, медицинските пунктове. Това каза в интервю за БГНЕС началникът на Военномедицинска академия полк. проф. д-р Венцислав Мутафчийски. Той има зад гърба си две пълни мисии и няколко евакуационни на ранени наши бойци. Първата му мисия е от 2000 г. в Македония, Бежанския лагер Радуша по време на т. нар Косовска криза, а последната - като хирург в Испанската военнополева болница в Херат, Афганистан.

[b] Нова година в Афганистан – празненство, прекъснато от бомбардировка [/b]

Именно в Афганистан се случва така, че през 2006-2007 г. посреща Коледа и Нова година, и всички празници около тях. Било е интересно, въпреки че се чувства напрежение в цялата атмосфера. „Това е постоянно носене на бойно дежурство и работа, когато има такава. Тя обикновено е много неприятна, защото става въпрос за ранени бойци, с които ние сме вече приятели. Когато има инцидент, половината база се събира отпред и чака, хората са развълнувани. Тогава чувстваш тази смазваща отговорност върху плещите си”, разказва проф. Мутафчийски и подчертава, че българският екип е бил съставен от хирурзи, травматолози и анестезиолози, а всички останали медицински специалности в Испанската военнополева болница са били покрити от испанци. Емоция, разбира се, имало и на празниците. Испанците са католици и въпреки, че не се отличават кой знае колко от нашето посрещане на празниците, Коледата била много вълнуваща. В една част от базата пресъздават Витлеемската кошара, в която се ражда Исус. Двама от войниците - с руси прически и вдигнати с кранове като ангели с крилца от двете страни. „Много беше интересно, много забавно. Аз самият участвах в църковния хор с песнопойка”, разказа полковникът. Подаръци за всеки имало не само от испанските им колеги в болницата, но и от испанско правителство и военното министерство. „Наистина усетихме една много празнична атмосфера. Имаше тържествен обяд, тържествена вечеря с програма. Спомням си, че тогава дойде един от вицепрезидентите на „Реал Мадрид” и раздаде топки, значки, шапки. Въобще испанското правителство показа много голяма загриженост за своите бойци и ние като членове от този екип, защото нашата работа е екипна”, разказа той. След това за Нова година получили малки консерви с 12 гроздови зърна. „Това е испански обичай, който след това видях с очите си и на Плаза Майор в Мадрид. Пред големия часовник на всеки удар на часовника в 12 часа се изяжда по едно зрънце грозде и се пожелава нещо, което искаш да ти се случи през тази година. Така, че когато вече удари 12 часа, ти вече си пожелал 12 неща, които искаш да ти се случат през годината. В самата база пък имаше макет точно на часовниковата кула. След това в огромна палатка на летището имаше подготвени изпълнения на рокгрупа, съставена от бойците”, спомня си още проф. Мутафчийски. „Истинско празненство до около 2 часа, когато ни бомбардираха талибани, на около 150-200 метра от тази палатка падна ракетата. Имахме голям късмет, защото почти 2/3 от базата беше събрана там и можеше да има много жертви. Това беше краят на празненството, защото след това има редица процедури, които трябва да се спазват при едно такова нападение. Те изключват празненства”, каза военният лекар.

[b]Черната Коледа след Кербала [/b]

Спомни си за черните празници от преди 14 години след самоубийствената атака с камион-бомба срещу базата ни в Кербала на 27 декември 2003 г. Вследствие на експлозиите загинаха петима български военнослужещи, а други 27 души от контингента бяха тежко ранени. В медицинската евакуация на пострадали тогава участва и полк. Мутафчийски. „Това също се случи по време на празници и това беше най-черната Коледа за България и за Българската армия въобще”, спомня си той. От София излита екип заедно с началника на Генералния щаб и военния министър. „Пътувахме до Кербала, за да може да приберем всичките ни ранени, както и загинали. Това беше една много тежка мисия. След това, още на 1 януари, аз заминах за Болница Ландщул в Германия, където бяха евакуирани 5 от по-тежко ранените ни. Останах там повече от две седмици с тях, след което пристигна наш самолет, за да си ги приберем в България”, споделя и днес полк. Мутафчийски.

[b]Мисия „Военен лекар” [/b]

Полковникът е военен лекар от 1989 г., преди това е бил стипендиант на МО и така пресмята, че де факто е свързан с армията от войниклъка си през 1982 г. Връща се назад във времето, покрай въпроса за студентите по специалност „Военен лекар”, които тази година бяха приети, благодарение на тристранен проект между ВМА, Военноморското училище и Медицинския университет във Варна. „В момента е криза за военни лекари, имаме недокомплект около 60 и 70% военни лекари, офицери в частите, медицинските пунктове”, каза началникът на ВМА. Съвсем наскоро се замислил за това какъв е бил неговият мотив да стане военен лекар. „Тогава мислех, че кариерата на военния лекар е доста подредена и предвидима и че е чест за всеки лекар да работи във ВМА”, сподели той. По отношение на предвидимостта не се случило така, но пък има огромната чест да работи в най-добрата болница в България, каквато е ВМА. „Точно това ме накара да мисля, че е необходима такава нормативна промяна в момента, че всеки новопостъпил офицер или курсант, трябва да има предвидимост в израстването в своята кариера. Тя освен, че трябва да бъде на конкурсно начало, трябва и да има елемент от това, че колкото по-добре се готви един лекар или курсант, толкова по-голяма успеваемост може да има в кариерното си израстване и то да бъде гарантирано”, категоричен е той. А големият некомплект в частите се бори с пенсионирани лекари, със санитарни инструктори, когато има важни мероприятия пък се командироват лекари от ВМА, екипи, за да се осигурят съответните мероприятия. „Но е факт, че има такъв некомплект”, каза началникът на ВМА. Самият той е категоричен, че никога не е съжалявал, че е станал военен лекар – определя се като подреден човек, предпочитащ дисциплина, каквато има във ВМА.

[b]55% - 60% от пациентите във ВМА са свързани по някакъв начин с армията[/b]

Военна болница не забравя своето първо предназначение – да лекува своите военни, подчерта полк. Мутафчийски, но допълни, че това не изчерпва нейното значение за военното здравеопазване. ВМА има специфични функции и за военно време, и при бедствия, свързана е с трите основни мисии на Въоръжените сили. „Ние сме неотменна част от тях, така че независимо какъв е процентът на военнослужещи, които се лекуват тук, то не отменя значението на ВМА. Това го казвам предварително, защото около 10% от пациентите само са военнослужещи, още около 20% са цивилни служители, поне още 25% са бивши военни и членове на семействата им. На практика във ВМА се лекуват между 55 и 60% хора, които по някакъв начин са свързани с армията”, подчерта той. Полк. Мутафчийски изтъкна, че ВМА изпълнява безотказно функцията си в тази насока, включително и със санаториумите, където много пенсионирани военни, военноинвалиди, военнопострадали се ползват с редица преференции. „ВМА е отворена 24 часа за всеки, който има нужда да бъде хоспитализиран, докато не изчерпи своите възможности, защото и ние имаме капацитет“, каза сегашният началник на военната ни болница. Той посочи, че тя остава много притегателно място за лечение. „Независимо какво се случва около ВМА, тя се ползва с безрезервното доверие на своите пациенти. Идват от цялата страна пациенти, които вече са били прегледани и са планирани за постъпване във ВМА. Има и около 13 000 души годишно, които са насочени от други лечебни заведения, т.е. те не са могли да се справят с тази патология и са се обърнали към нас за лечение, за довършване на лечението или за изчерпващо лечение. Това е една много сериозна цифра от болни – 13 000 души на година“, посочи той.

[b]ВМА без дълговете[/b]

По думите на началника, от 1 януари вече може да не говорим за дългове на ВМА. От цесията останаха около 12 млн. лв., но те са предвидени в бюджета за догодина. Така, че на практика догодина по това време няма да има дългове и към Банката за развитие. Тези, които касаят нашите сметки към декември 2017 г. са в нормалните оперативни нива – около 2,5 - 3 млн. лв., които се изплащат без никакъв проблем. Нашият приход е много по-голям, заяви проф. Венцислав Мутафчийски. /БГНЕС