Роженският манастир – последният и вечен пристан на Яне

Роженският манастир дава името на селото, над което е разположен, той е както последният, така и вечен пристан на войводата Яне Сандански, както и легендата за една „бягаща” икона, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

Манастирът „Свето Рождество Богородично“ е най-големият в Пиринска Македония и един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес.

Под него – зад олтара на строения през 1912-1914 г. храм „Св. св. Кирил и Методий” е погребан пиринският „старик” Яне Сандански. Той е бил един от ктиторите на построения преди повече от 100 години храм, който въпреки укрепените с бетон стени, сега почти се е разпаднал. Може би заради „новия прочит” на делото на противоречивата личност на Яне Сандански. В последните години от живота си той е живял в Роженския манастир. От тук тръгва на кон за Неврокоп/днес Гоце Делчев/, за да бъде убит от засада под прохода Папазчайр, днес Попови ливади.

На гроба на Яне като епитафия е поставено неговото верую: „Да живееш значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният –за съвършенство”. На организирания от десницата Кюстендилски конгрес на ВМОРО /1908 г./ Яне Сандански и Тодор Паница са осъдени на смърт. Макар по-късно Сандански да е амнистиран от властите, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Самият той е знаел, че ще загине от насилствена смърт и по този повод казва: „Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя“.

На 20 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. По пътя преспива в село Пирин. Заранта кобилата му упорито отказва да прекрачи портата. Домакините виждат в това лош знак и го увещават да не тръгва. Въпреки всичко на сутринта продължава сам. Засадата го чака в местността „Блатата”, където срещу него се стреля. Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава престрелката. Нападателите са 7-8 души, въоръжени с пушки. Те са от неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва.

Църквата „Свето Рождество Богородично“ на манастира впоследствие дава името си на близкото село Рожен. През 1891 г. историкът Георги Стрезов пише следното: „Над селото е едноименният манастир „Рожна“, изопачено от „Рождество Богородици“. Вехто здание, над селото. Тоя манастир зависи от светогорския Иверски манастир…. Вярват, че иконата, старо едно изображение, в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Тогаз похващат я калугерите и я изнасят вън пред църковните врата. Всичките присъствующи минуват под иконата за здраве. В това време трепят се, бият се, кой по-напред да мине. В манастира живеят 20 калугери; четат гръцки”. Така според Стрезов името Рожен идва от изопаченото име на манастира.

Ранната история на манастира не е ясна, според косвени признаци е строен по време на Второто българско царство /1185-1396 г./. Голям пожар в края на XVII поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог/1259-1282/. Косвени данни за съществуването на манастира през XIII в. откриваме в една приписка в гръцки ръкопис.

Историята на Роженската обител редува възходи, падения и един пожар. През XVI век цари подем, към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.

Манастирът е възстановен в началото на XVIII с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. През 1761 година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверски манастир в Света гора-Атон. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на XIX в. строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на XIX и началото на XX век манастирът отново запада.

Докато Роженският манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ – в случая това е иконата на Св. Богородица-Портаитиса или на български – Вратарница. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир, е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса.

Иконата се счита за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина принасят своите дарове пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември – Малка Богородица, храмов празник на манастира, се извършва литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве.

Самата история на „бягащата по вълните” икона е пълна мистерия, достатъчно е да споменем, че е плувала по вълните от Никея край Истанбул до Света гора-Атон, където остава завинаги. Копието й е в Роженския манастир.

След 1912 година между България и Гърция възниква спор за собствеността на Роженския манастир. Спорът е окончателно разрешен през 1921 година от Арбитражния съд в Хага в полза на България. /БГНЕС