Приемът в първи клас: ново недоволство и хаос в София

Ново недоволство и разгорещени дискусии назряват в интернет пространството – в различни групи в социалните мрежи и форуми, след като изтече срокът за прием на писмени консултации относно Проекта на Система за прием на ученици в първи клас в общинските училища на територията на Столична община, предава репортер на БГНЕС.

Някои социални критерии за прием на деца в първи клас бяха определени за дискриминационни и Общинския съвет получи двумесечен срок да напише мерки за равен достъп до образование за всички деца.

В мотивите на проекта на Система за прием на ученици в първи клас в общинските училища на територията на Столична община е записано, че ще се въведат ясни правила за прием във всички общински училища – на територията на Столична община те са 158. Системата трябва да въведе единни и недискриминационни критерии, като стремежът е да се избегне концентрирането на ученици само в определени училища и наличие на свободни места в други, като ефективно се усвои наличния на СО сграден фонд.

Всъщност новите правила повтарят наредбата на МОН за прием в първи клас, според която децата се разделят в 4 групи според постоянен и настоящ адрес. Ще се взема предвид адреса, на който е регистрирано детето, а не родителя. Което изначално е стъпка в правилна посока, защото по този начин едно дете няма да кандидатства и с адрес на майката и с този на бащата, което води до дискриминация на деца със самотни родители например. Проблемът е, че адресната регистрация на детето не се променя автоматично с подмяна на адресната регистрация на майката, а се променя при поискване. Така ако този критерий бъде вкаран без преходен период може да се окаже, че децата живеят още на адреса на майката по време на раждането. Отпадат действалите досега допълнителни критерии за месторабота на родителя в района на училището както и критериите, въведени от самите училища като родители държавни служители или лекари в общински болници.

В правилата за прием в първи клас в София се определят и прилежащите райони на училищата. Сега те са очертани така че в тях да попадат най-близките улици, независимо дали са в друг административен район. Така се цели да се избегнат парадоксите на живеещи до училището деца, които биват „прередени”, защото се водят в друг район.

Предложенията обаче отново срещат недоволството на столичани, които ги определят като дискриминиращи и ограничаващи конституционното право на всяко дете за достъп до образование, тъй като системата ще дава достъп до определени училища само на живеещите в близост до него, а в София не всички училища са добри.

Най-голямата промяна в наредбата е така нареченото въвеждане на 3-годишна уседналост. Това е чудесно, тъй като се избягва възможността да се променя адрес от родителя в последния момент. Но трябва да се обърне внимание, че има хора, които са закупили жилище преди 1 или 2 години и ще имат по-малко точки, от такива които предоставят просто документ за наем. Затова трябва обезателно на хората, платили куп местни данъци при изповядването на сделката, да имат същото предимство. Тоест, трябва при показване на нотариалния акт да попадат в 1-ва група, независимо дали са там от 3 или от 1 година.

В сайта на СО са публикувани вече десетки становище на граждани, родители на бъдещи първокласници, които задават въпросите: Как да осигурим нормално ежедневие на детето, което не включва изминаването на километри сутрин и вечер? Какво става с по-големите братчета и сестричета, които са били приети на база на предходната Система за прием на ученици, когато района на училището е бил друг?

В становището си до СО Пламена Димитрова казва, че новата системата трябваше да елиминира смяната на адреси, в последния момент, но отново е оставена такава възможност, като 3 група от Водещия критерии е именно такава. Според нея трябва да има възможност да се гарантира децата от едно семейство да учат на едно място.

В друго становище, изпратено от Ирина Тамбукова, се обръща внимание на районирането и конкретно за един от новите квартали на София, а именно кв. Манастирски ливади – изток. Там например до най-близките училища - 73 СУ „Владислав Граматик” и 104 ОУ "Захари Стоянов" няма достъп за живеещите на по-малко от 500 метра, но има достъп за целия кв. „Кръстова вада”, който дори няма градски транспорт до адреса им. От там следва и още един проблем, децата, посещаващи съседната на 73-то СОУ детска градина 7 "Детелина", ще бъдат лишени от възможността да продължат в първи клас в училището, което едва ли не не дели двор с детското заведение.

Милослава Тенева обръща внимание на същия парадокс (такива случаи се срещат за всички квартали на София): [i]„Искам да попитам на какво основание ще се смени районът за 73 СУ? На какво основание децата, живеещи на ул. „Луи Айер” 73 и околните номера, няма да имат право да кандидатстват в 73 СУ, което съгласно Google maps се намира на 5 минути пеш от адреса. Вместо това те имат право да кандидатстват в 121 СУ, което пак съгласно горната карта, е на 20 минути. Защо вместо 121 СУ, не им се дава право да кандидатстват в 104 ОУ, което е на 8 минути? Искам да попитам на какъв критерии е направена тази промяна и защо имаме право да кандидатстваме само за едно училище? Какво налага отново промяна в районите?”[/i].

Ето какво пише и Симеон Стоянов: [i]„Ние сме семейство, което от година и половина се премести на нов адрес поради това, че си купихме нов апартамент и от кв. Гоце Делчев вече живеем в Борово. В момента живеем на 5 метра от входа на 34 СОУ, но се оказва че по новите правила нямаме предимство, спрямо този, който е с адресна регистрация от три години без значение дали живее на адреса ще бъде приет с предимство. Освен това не мога да кандидатствам и на стария адрес, защото веднага след като се нанесохме си сменихме регистрацията /на стария адрес живяхме 10 години преди да го продадем и купим този апартамент/ и съответно и там нямам предимство.

Не разбирам каква е вината ни, за да бъдем ощетени ние и детето ни трябва да страда или пътува до далечно училище, защото не навреме сме си купили апартамента. Съмнявам се, че някой би си купил апартамент само за да уреди детето си в определено училище.

Затова предлагам: да се включи клауза, която в случаи като нашия да може с документ, удостоверяващ закупуването на имота през последните 3 години и към момента на приема все още е собственост на родителите да носи максималния брой точки както и при три години уседналост”[/i].

Десетки също са предложенията конкретен прилежащ район на обхваща повече от едно училище.

Николета Калиманова пише до СО, че местната власт трябва да вземе предвид мнението на хората, а не изкуствено да пълни нежеланите училища с ученици за сметка на тяхното ниво на образование и дискомфорта на семействата.

Тя предлага: [i]„Водещ критерий да не е изкуствено приложеното и крайно субективно райониране, а да се взима под внимание административния район, в който семейството е регистрирано, живее и плаща данъци. Това не е в разрез с предложението децата да посещават кварталното училище, а в същото време, все пак хората ще имат избор и ще се спрат на най-подходящото учебно заведение с оглед на местоживеене, месторабота, удобен градски транспорт, брат/сестра в училището. По-голяма тежест да бъде дадена на критерия брат/сестра. Голямата ми дъщеря посещава квартално училище в административния ни район, но според районирането малката ми дъщеря трябва да посещава друго училище. Това е крайно неудобно за семействата с две и повече деца. Това означава например две коли, които попадат в трафика, за да могат двама родители да водят поотделно децата в две различни училища в един район. Което нито е в унисон със зелената политика на Столична община, нито пък е социално ориентирано и в удобство на семействата с деца”[/i].

БГНЕС ще продължи да следи темата и ще търси коментар от заместник-кмета на Столична община доц. д-р Тодор Чобанов, както и от гл. експерт в Дирекция „Образование” Елка Илиева. /БГНЕС