Един ден на арменския майчин език в Кърджали

Арменската общност в Кърджали отбеляза Международния ден на майчиния език заедно с гости от Пловдив, водени от почетния консул Ехиезар Узунян, предаде кореспондентът на БГНЕС от града.

Д-р Ахавни Кеворкян представи историята на създаването на арменската азбука. Лекарката е директор на арменския културно-информационен център в Пловдив, стоматолог по професия и като всички арменци неизчерпаем душеприказчик. На този език говорят около 10 милиона души на планетата, пръснати в над 30 държави. Навсякъде по арменската земя има пространства, по които са пръснати буквите, изработени от туф-камък и украсени с дантелени фигури – големи и с различен рисунък. Азбуката е най-красивото, най-великото съкровище, което пази духа на арменците, подчертава д-р Кеворкян. Паметникът на създателя й Месроп Машдоц /362-440 г./ е пред Матенадаран – книгохранилището на арменската нация, намира се в столицата Ереван. За своето дело той е канонизиран за светец и на Апостолическата, и на Католическата църква. Пръснатите из целия свят арменци донасят в него 17 000 безценни ръкописи и 100 000 архивни документи, разбира се, пълно е с безброй съвременни книги. Там се съхраняват единствените оцелели преписи на Евклид и литература, оригиналите на която не съществуват по света, но пък са живи преводите им на арменски. Има и църковен празник, посветен на Светите преводачи. Армения е първата държава в света, която приема християнството – още през 301 г. Учениците на Месроп Машдоц преписват първо Библията, през 443 г. написват житието на учителя си, а после работят във всички световни библиотеки, за да преписват всевъзможните научни творби. В Сирия той и учениците му изучавали азбуки и граматики на различните народи. Около 399 г. в Едеса Машдоц успял да състави азбука, състояща се от 36 уникални букви, която напълно съответствала на фонетичната система на арменския език от онова време. После се обърнал към гръцкия калиграф Хрофанос от Самосат с молба да изпише калиграфски всички букви в техния пълен блясък. Така в 405 г. арменската азбука била изцяло готова. Неговата азбука отключила началото на Златния век на арменската писменост, език и култура, а днес всички арменци по света ползват без никакви корекции и промени буквите на Машдоц. Впоследствие през вековете са добавени само 2 нови букви, знаците станали 38 и една лигатура. Всяка от буквите означава и определена цифра, така математическите задачи на практика се изписват с букви. В химичната таблица на Менделеев думата „злато“ е означена с 4 букви, образуващи числото 79.

Арменците са поклонници на красотата и това се вижда от изображенията на буквите като риби, цветя, птици, дървета и човешки тела, дело на майсторите-ювелири и художниците. А и буквите заедно с Божия кръст са навсякъде – не само по откритите пространства, но и по дрехите и шаловете, по паметниците. Из целия Ереван може да се видят паметници на буквите и на книгата. Ако я нямаше вярата, нямаше да я има и арменската нация, подложена на много гонения, затова до буквите на Месроп Машдоб стои кръстът - да ги пази, казва Ахавни Кеворкян.

Християнството започва да прониква в Армения през I век и съгласно преданието е било проповядвано от апостолите Тадей и Вартоломей, затова и църквата се нарича Апостолическа. През 301 г. Армения приема първа християнството като държавна религия, оттогава датират и първите църкви.

Духовният център на арменците "Св. Ечмиадзин" близо до Ереван представлява манастирски комплекс, включващ резиденцията на католикоса на всички арменци, духовна академия и музей на църковните реликви. Мястото е светиня за арменците, а те са народ, болезнено свързан със своята църква, която е поддържала духа им, дала е тласък в развитието на изкуството, науката и образованието, и е основа за запазването на арменската идентичност. Сред съкровищата, съхранявани в комплекса, са главните символи на този народ - златните букви и златният кръст върху ониксова подложка, изработени от дарени накити, спасени при бягството от геноцида от 1915 г. В годините на съветската власт богато семейство арменци от Марсилия решават да дарят голямо количество злато за изработването на кръст, но тогава е невъзможно металът да бъде внесен, разказва лекарката. Прилага се конспиративен план – 80 туристи от Франция пристигат в Ереван, накичени със златни накити и след поклонението в манастира оставят всичките бижута. Така под носа на КГБ църквата се сдобива с 20 килограма от благородния метал и 200 скъпоценни камъни, вложени в изработката на кръста и буквите. Когато целият таен проект е напълно завършен обаче КГБ все пак го разкрива, но духовните водачи на Армения успяват да убедят държавните, че главната цел е всъщност короната на идеята – гербът на страната.

Гостуващите в Кърджали арменци от Пловдив разказаха и за своя самодеен театър „Хагоп Баронян“, който има 110-годишна история. Някога в представленията са играли родителите на вече покойния режисьор Крикор Азарян и много семейни двойки. В репертоара са пиеси на арменски автори от Европа, както и на класици като Шекспир, Молиер и др. През 1936 г. театърът поставя рекорд от 16 постановки за годината. За един от спектаклите на сцената е бил изграден цял водоскок – един от артистите бил по професия водопроводчик и го направил със собствените си ръце. През 60-те години на миналия век са представени и две оперети, и оперен спектакъл. Ангажиментът към театъра е равен на дълг към семейната традиция, в момента голяма част от артистите са ученици в елитните гимназии, но намират време за репетиции и участия. Сега се подготвя пиесата на арменски автор със заглавие „Спипах снаха си“. По този начин натрупваме лексика и упражняваме езика, защото в ежедневието никой от нас няма възможността да общува на арменски, казва д-р Кеворкян. Преди седмица театърът гастролира в гръцкия град Комотини, където местните арменци също имат своя трупа.

Арменци има навсякъде по света, но точно заради това езикът се говори по-малко – всеки от тях е устремен да се реализира и да намери мястото си в обществото, в което е интегриран максимално. Така на практика само с песните, театъра и скаутската дейност те съхраняват националната си идентичност. А в песните им има много любов и болка, доказаха го изпълнителките от дуета „Сурун“ /“любов“ от арм./, и разбира се, световно известният дудук на Дживан Каспарян.

След тържеството почетният консул на Армения Ехиезар Узунян заяви, че е настъпило времето етносите да излязат от своята капсула, защото глобализацията го налага. „Трябва да си говорим и взаимно да се опознаваме. Ние, арменците, имаме какво да покажем и на драго сърце го споделяме. Ако някой може да вземе нещо добро от това, което сме направили и постигнали, нека се възползва. Ние сме народ, който обича да дава“, каза той. Узунян призова всички етноси в България към взаимно опознаване, защото „колкото повече контактуваме помежду си, толкова по-добре ще живеем“. /БГНЕС