Парламентарна комисия обсъди медийното присъствие на страната ни в Македония

Депутатите от парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина се запознаха с развитието на сътрудничеството в областта на средствата за масова информация между България и Македония, предаде репортер на БГНЕС.

На заседание присъстваха ръководствата на обществените медии, медийния регулатор и други институции, имащи отношение по темата.

В дискусията участие взе председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев. „Към момента ситуацията в Република Македония не е по-различна от тази, която беше, по отношение на присъствието на български медии. За съжаление там все още слабо присъстват българските медии. Говорим и като телевизии, и като печатни издания, и всякакви други типове медии“, заяви той. Според него именно след подписването на Договора за добросъседство е момента българската държава да изготви позиция и стратегия по въпроса, за да надгради постигнатото дотук. Харалампиев призова още страната ни да помисли как да увеличи медийното си присъствие в района на Западните покрайнини, Сърбия.

Несъгласие с констатациите за слабо българско медийно присъствие в Македония изрази Бетина Жотева от СЕМ. За пример тя даде подписания от БНТ през 2014 година договор с македонските радио и телевизия, който дойде след тежки разговори, инициирани от СЕМ. „В момента има 12 кабелни оператора, най-големите в Македония, които излъчват БНТ Свят“, подчерта Бетина Жотева. Тя припомни и за срещата, която миналата година СЕМ проведе с македонския медиен регулатор. „Мога да разказвам много дълго за техния СЕМ и нито едно обстоятелство, което ще каца, няма да е в наша полза – нито като свобода, нито като правомощия, нито като самостоятелност, нито като бюджет“, смята тя.

От Българската телеграфна агенция (БТА) припомниха, че отдавна имат интерес към темата. Първият договор между БТА и Македонската информационна агенция (МИА), който е партньорски и предвижда размяна на информационни емисии, е подписан 1999 година. „Той се преподписва всяка следваща година, което очевидно означава, че и двете медии имат съзнание за важността и полезността на един такъв договор“, сподели пред депутатите от комисията Валентина Йовова, директор „Реклама и комуникации“ в БТА.

Предстои и втората крачка, която БТА ще направи за задълбочаване на българо-македонския медиен диалог. „Между 24 и 28 октомври организираме 14 Световна среща на българските медии в Скопие. Наш основен партньор там ще бъде МИА, поканени са да вземат участие и всички македонски медии“, подчерта Валентина Йовова.

Предстои и откриването на пресклуб на БТА в Скопие.

За необходимостта от откриване на кореспондентски пункт в Скопие разказа генералният директор на БНР Александър Велев. „Радиото имаше кореспондент от 1992 г. до 2011 г. Тогава, след като ни бяха отнети последните 6 млн. лева, а за по-малко от 4 години ни бяха отнети 12 млн. лева, ръководството е било принудено за закрие кореспондентския пункт в Скопие. С най-голямо удоволствие бихме открили отново кореспондентски пункт и ние сме го коментирали това, но ако има пари. Без пари няма как да стане“, смята Велев.

Той допълни, че благодарение на интернет програмата на радиото може да се слуша навсякъде в Македония, но официалната справка показва, че посещенията в сайта не са много. Много повече са от Турция, САЩ и Канада, отколкото от Македония. Александър Велев припомни още на депутатите, че БНР има подписан договор с македонските радио и телевизия още от 1999 г., подписан от него и продължава сътрудничеството си с тях.

Нуждата от кореспондент на място подчерта и генералният директор на БНТ Константин Каменаров. „И радиото, и телевизията имаха здрава традиция да имат свой човек на всяко едно важно място. По една единствена причина, а именно финансова, сега това не се случва“, коментира той. /БГНЕС