Под палката на маестро Славил Димитров прозвучаха произведения на едни от най-популярните италиански и български композитори / БГНЕС
Концерт в памет на двама велики революционери – Капитан Петко войвода и Джузепе Гарибалди – огласи зала „България“ на Софийската филхармония, предаде репортер на БГНЕС.
Под палката на маестро Славил Димитров прозвучаха произведения на едни от най-популярните италиански и български композитори Верди, Белини, Доницети, Росини, Пучини, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов, Петко Стайнов, италиански канцонети и български фолклор. Триумфалният марш из „Аида“ на Верди, интермецо из „Селска чест“ на Маскани, Ръченица из „Тракийски танци“ на Петко Стайнов, "Нестинарско хоро" на Големинов.
Петко войвода е приет радушно в дома на великия италианец / БГНЕС
Концертът се превърна в наслада както за традиционната публика, така и за неизкушените от класическата музика слушатели. Той бе запомнен и с изпълнение на кантатата „Капитан Петко войвода“, която е специално написана за него. Неин автор е диригентът Славил Димитров.
„Музиката се подчинява на народната песен за революционера. Не е случайно и началото на произведението, парафраза на любимата песен на „Командирина“ - химна на Родопа планина „Руфинка болна легнала“. Без да се променя нито една нота от първоизточниците, развитието в произведението се стреми да моделира ново звучене на добре познатите песни“, сподели авторът.
Гарибалди и Петко войвода организират прочутата „гарибалдийска дружина“ / БГНЕС
Много от зрителите признават, че са дошли на концерта, защото обичат Капитан Петко вйвода. Повечето от тях свързват този образ с едноименния популярен сериал по сценарий на Николай Хайтов и с Васил Михайлов в главната роля.
Петко войвода и Джузепе Гарибалди
Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в българското село Доганхисар в днешна Гърция. През 1861 г. след убийството на своя брат и братовчед той става хайдутин и неговата чета води успешна борба с турците в района на Беломорска Тракия. След поредица от успешни битки с поробителя неговата чета става легендарна.
XIX век е епоха на национално-освободителните движения в цяла Европа. През есента на 1864 г. Петко воевода заминава за Гърция. Там той става слушател във Военната академия. Малко по-късно предприема обиколка в Македония и от там се отправя за Италия, която наскоро се е обединила в една държава под водачеството на Джузепе Гарибалди.
Така през 1866 г. се състои срещата между двамата легендарни революционери. Петко войвода е приет радушно в дома на великия италианец. Там те съставят план и организират прочутата „гарибалдийска дружина“ в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.
При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието „Капитан“. След потушаването на въстанието напуска острова без да капитулира пред турците. Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.
Капитан Петко войвода се прибира в родния край и продължава да води борба с османския поробител. Той взема активно участие в Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и обществения и политически живот в новосъздадената българска държава. Умира през 1900 г. във Варна, където има издигнат паметник. /БГНЕС